Централните банкери не знаят как да овладеят инфлацията
Институциите са натрупали малко познания и опит шест десетилетия след историческото повишение на цените през предишния век
Федералният запас, Европейската централна банка и Английската централна банка се борят с темповете на инфлация, откакто индикаторът се форсира до над четири пъти по отношение на задачата им от 2%. Един от техните представители е песимистичен по отношение на възможностите им за триумф при преодоляване на растежа на цените. Възможно е да се окаже, че централните банки са имали по-скоро шанс в постигането на ценова непоклатимост през последните години, написа Марк Гилбърт за Bloomberg.
Преди няколко седмици Джеръми Ръд, старши икономист на Фед, разгласява изследователска записка, в която показва слаба убеденост в способността на централните банкери да предотвратят стагфлация в техните стопански системи. Освен това едно от заключенията му - че закрепването на инфлационните упования има стеснен резултат върху цените, допуска, че актуалната фикс идея на централните банки за повишение на лихвените проценти може да докара до разноски за растежа, без това да донесе съответните изгоди за достигането на главната им цел.
Ръд изследва ускорението на инфлацията в Съединени американски щати през 60-те години на предишния век, като отбелязва, че има известни паралели сред тогавашната и актуалната обстановка. Най-забележителна е неговата оценка за наученото през интервала сред тях – или по-скоро това, което остава незнайно.
Може би най-отрезвяващият факт е какъв брой дребна практическа изгода е обезпечил спомагателният опит в интервала от шест десетилетия: нашето схващане за това по какъв начин работи стопанската система, както и способността ни да предвиждаме резултатите от шоковете и дейностите на виновните лица. Според него обстановката през днешния ден не наподобява по-добре по отношение на 60-те години на предишния век.
Настоящото повишение на цените застигна централните банкери в релативно спокоен миг. Данните от предходната седмица демонстрират, че потребителските цени в еврозоната се покачват с рекорден ритъм от 8,1% през май, растеж по отношение на темпа от 7,5% предходния месец и над упованията на икономистите за равнище на индикатора от 7,8%. Във Англия Английската централна банка чака инфлацията да надвиши 10% през идващите месеци. Икономисти предвиждат Съединени американски щати да записват четвърто следващо ускоряване от над 8% на 10 юни.
Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард се опита да даде изясненост на финансовите пазари по отношение на проектите на институцията, като се ангажира предишния месец с повишение на лихвените проценти с 0,25 пункта през юли и още веднъж до края на третото тримесечие. Това би значело лихви по банковите депозити на равнище от 0% по отношение на актуалните -0,5%.
Междувременно обаче ръководителите на централните банки в Холандия и Словакия - Клаас Кнот и Петер Казимир, отхвърлят да изключат опцията за нарастване от половин процентен пункт, до момента в който гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман съобщи в петък, че „ повишаване с 50 базисни пункта ще изпрати нужния явен сигнал, че ЕЦБ е сериозна в битката си с инфлацията “.
Имайки се поради данните от предходната седмица, Лагард може да се окаже заобиколена от ястреби в Управителния съвет на ЕЦБ през идващите месеци.
Бележката на Ръд от 9 април отразява публикация, която той разгласява през септември в опит да разсее мита, че упованията са мотори на инфлацията – съмнение, което той дефинира като „ безсмислени нелепости “. Новият му труд задава въпроси по отношение на успеваемостта на централните банкери да реагират на непредвидени промени в стопанската система.
Вероятно най-полезният урок от ускорението на инфлацията през 60-те години на предишния век е какъв брой мъчно се оказва сполучливото осъществяване на икономическа политика в действителния свят в действително време. Създателите на политики непроменяемо ще се изправят пред провокациите от неразбирането за това по какъв начин работи икономиката; обилни данни, търпящи ревизии; резултати, които не могат да бъдат планувани. Разбира се, за централните банкери и политиците съществува и спомагателната тежест от отговорността за взимането на решения, които идват със своите последствия, а те ще би трябвало да понесат и отговорността за резултатите.
Ако огромните стопански системи се насочат към стагфлация, централните банкери няма да са се справили със задачата си. Въпреки това – колкото и изкушаващо да е за някои политици, слагането под въпрос на независимостта им при определянето на паричните условия, би била неправилна реакция.
Федералният запас, Европейската централна банка и Английската централна банка се борят с темповете на инфлация, откакто индикаторът се форсира до над четири пъти по отношение на задачата им от 2%. Един от техните представители е песимистичен по отношение на възможностите им за триумф при преодоляване на растежа на цените. Възможно е да се окаже, че централните банки са имали по-скоро шанс в постигането на ценова непоклатимост през последните години, написа Марк Гилбърт за Bloomberg.
Преди няколко седмици Джеръми Ръд, старши икономист на Фед, разгласява изследователска записка, в която показва слаба убеденост в способността на централните банкери да предотвратят стагфлация в техните стопански системи. Освен това едно от заключенията му - че закрепването на инфлационните упования има стеснен резултат върху цените, допуска, че актуалната фикс идея на централните банки за повишение на лихвените проценти може да докара до разноски за растежа, без това да донесе съответните изгоди за достигането на главната им цел.
Ръд изследва ускорението на инфлацията в Съединени американски щати през 60-те години на предишния век, като отбелязва, че има известни паралели сред тогавашната и актуалната обстановка. Най-забележителна е неговата оценка за наученото през интервала сред тях – или по-скоро това, което остава незнайно.
Може би най-отрезвяващият факт е какъв брой дребна практическа изгода е обезпечил спомагателният опит в интервала от шест десетилетия: нашето схващане за това по какъв начин работи стопанската система, както и способността ни да предвиждаме резултатите от шоковете и дейностите на виновните лица. Според него обстановката през днешния ден не наподобява по-добре по отношение на 60-те години на предишния век.
Настоящото повишение на цените застигна централните банкери в релативно спокоен миг. Данните от предходната седмица демонстрират, че потребителските цени в еврозоната се покачват с рекорден ритъм от 8,1% през май, растеж по отношение на темпа от 7,5% предходния месец и над упованията на икономистите за равнище на индикатора от 7,8%. Във Англия Английската централна банка чака инфлацията да надвиши 10% през идващите месеци. Икономисти предвиждат Съединени американски щати да записват четвърто следващо ускоряване от над 8% на 10 юни.
Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард се опита да даде изясненост на финансовите пазари по отношение на проектите на институцията, като се ангажира предишния месец с повишение на лихвените проценти с 0,25 пункта през юли и още веднъж до края на третото тримесечие. Това би значело лихви по банковите депозити на равнище от 0% по отношение на актуалните -0,5%.
Междувременно обаче ръководителите на централните банки в Холандия и Словакия - Клаас Кнот и Петер Казимир, отхвърлят да изключат опцията за нарастване от половин процентен пункт, до момента в който гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман съобщи в петък, че „ повишаване с 50 базисни пункта ще изпрати нужния явен сигнал, че ЕЦБ е сериозна в битката си с инфлацията “.
Имайки се поради данните от предходната седмица, Лагард може да се окаже заобиколена от ястреби в Управителния съвет на ЕЦБ през идващите месеци.
Бележката на Ръд от 9 април отразява публикация, която той разгласява през септември в опит да разсее мита, че упованията са мотори на инфлацията – съмнение, което той дефинира като „ безсмислени нелепости “. Новият му труд задава въпроси по отношение на успеваемостта на централните банкери да реагират на непредвидени промени в стопанската система.
Вероятно най-полезният урок от ускорението на инфлацията през 60-те години на предишния век е какъв брой мъчно се оказва сполучливото осъществяване на икономическа политика в действителния свят в действително време. Създателите на политики непроменяемо ще се изправят пред провокациите от неразбирането за това по какъв начин работи икономиката; обилни данни, търпящи ревизии; резултати, които не могат да бъдат планувани. Разбира се, за централните банкери и политиците съществува и спомагателната тежест от отговорността за взимането на решения, които идват със своите последствия, а те ще би трябвало да понесат и отговорността за резултатите.
Ако огромните стопански системи се насочат към стагфлация, централните банкери няма да са се справили със задачата си. Въпреки това – колкото и изкушаващо да е за някои политици, слагането под въпрос на независимостта им при определянето на паричните условия, би била неправилна реакция.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ