Йоран Свенсон, член на Управителния съвет на Института за пътна безопасност, пред „Труд“: В Швеция наричаме камерите на КАТ „животоспасители“
Институтът за пътна сигурност бе основан в края на 2017 година за да сплоти напъните на експерти от разнообразни области, с цел да се подкрепят министерства, организации и други държавни институции, които имат отношение към войната по пътищата. На 24 февруари неправителствената организация и Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ провеждат публично разискване на абстрактен план на нов Закон за придвижване по пътищата.
За 2016 година България бе преди всичко в Европейския съюз с над 100 починали на един милион от популацията. На последно място бе Швеция с 27 жертви, съвсем 4 пъти по-малко от Българи и 2 пъти по-малко от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 50 убити на 1 милион поданици. По този мотив беседваме с Йоран Свенсон , който е швед, само че живее в България и е член на Управителния съвет на Института за пътна сигурност. Разговаряме на български. Важно е да разберем гледната му точка освен като експерт по логистика и спедиция, а и като на водач, който е минал хиляди километри и по българските, и по шведските пътища.
– Г-н Свенсон, за какво се включихте в основаването на Института по пътна сигурност?
– Познавам се от години с ръководителя Руслан Вуцов и за мен беше чест, когато той ме попита дали желая да вземам участие в тази организация, която желае да понижи злополуките по пътищата на България. Живея тук непрекъснато от 1994 година и освен аз, а и цялото мое семейство сме участници в придвижването и като водачи, и като пасажери, и като пешеходци. Това е част нашето всекидневие. За страдание, всеки в България има някой непосредствен или прочут, който е потърпевш то злополука. Затова желаех да вземам участие, тъй като считам, че с моите дейности и опит ще оказа помощ с нещо положително. Но дано кажа – един човек не може да направи всичко. Ние сме група хора, специалисти от разнообразни области, които одобряват задачата на Института – да се понижат убитите и ранените по пътищата.
– Вие сте от Швеция – страната с минимум жертви в Европейски Съюз, а живеете в България, която е с най-вече починали. Имате ли пояснение за какво е по този начин?
– На първо място – всичко в Швеция е по-спокойно. Ако там аз се наредя и очаквам на един светофар, никой няма да се опита да ме предреди. В България би трябвало да внимавам, тъй като някой счита, че има право да ми мине отдясно, да излезе по-напред и да мине първи на светофара. В Швеция има едно почитание към разпоредбите и човек мисли – това са разпоредбите, а не дали може да мине без ред и да ги наруши. Тук този нрав е по-скоро изключение, в сравнение с процедура. Но злополуките стават освен поради водачите. Има и различен фактор. Държавата, която би трябвало да прави разпоредбите и да следи да има наказания, в случай че те не се съблюдават. Защото по принцип ние сме идентични – сред шведите и българите няма никаква разлика по какъв начин кардинално виждаме придвижването по пътищата. Но в Швеция има една работеща система, по която сигурно ще бъдеш осъден, в случай че нарушаваш. И по тази причина не го правиш. Ти знаеш, ти си осведомен какво се случва, Бог да пази, в случай че има злополука, или в случай че се нарушат разпоредбите – какви са последствията, какъв брой е санкцията… В България има някаква еластичност в негативен смисъл на тази дума. Знаем единствено, че нарушаването може да докара до неприятен резултат, до вреди и до санкции, само че оттова нататък човек си споделя, че все някак си ще се измъкне и ще се оправи.
– Преодолими ли са сходни разлики?
– Нека да кажа – има смяна и усъвършенстване в България. Когато пристигнах в София, никой не спираше на пешеходни пътеки. Сега всеки стопира. В тези години никой не носеше колан. Първото ми усещане беше, когато се качих в такси. Започнах да диря колана, той се оказа завързан откъм гърба на седалката и за не можех да го употребявам. А коментарът на таксиджията беше: „ Не се пердах, аз съм добър водач, няма да катастрофираме “. В момента и водачите, и пасажерите поставят колани. Има смяна и има потребност от още смяна. Но тук страстите по пътищата са доста. Примерно – клаксона на колата, в случай че го натиснеше или го чуеш в Швеция, значи в действителност има заплаха, до момента в който тук клаксонът се употребява да покаже персоналната страст на водача. Друго, което съм забелязал в България е, че никой не желае да спре и да изчака още една промяна на светофарите. Тук се и научих какво е да се влезе в кръстовище на „ мрачно жълто “ или на „ съвсем алено “. Значи той има значима работа, не може да чака 40-45 секунди на светофара. И същия този човек закъснява за работа в офиса с 10 минути и вика на шефа си: „ Е огромна работа, 10 минути са нищо “. Швеция също не постоянно е била на последно място по жертви в Европа, само че там смяната настъпи след 1997 година и в този момент получаваме резултатите.
– В какво се състои тази смяна?
– Швеция е страна с територия 4 пъти по-голяма от тази на България и с население от 10 млн. души. Промяната в сигурността на придвижването стартира преди 20 години, когато Народното събрание одобри програмата „ Вижън Нула “ – „ Визия нула “. Целта й бе да има нула тежко ранени и нула убити при произшествия за една година. Това е цел и ние не споделяме, че сме се провалили, в случай че сме имали жертви през дадена година. Ето с няколко фрази какво е „ Визия нула “: Шофьорите, пешеходците, тези които вземат участие в придвижването, вършат неточности. Ние сме хора, не сме съвършени. Идеята е, когато вършим една неточност, това да не води до ранени или убити. “ И какво вършим на процедура – би трябвало да разделим оптимално тези, които вземат участие в придвижването, тъй като те нали бъркат. И да не е както в България – колите да са паркирани по тротоарите, а хората вървят по платното на улиците. Трябва да разделим коли от пешеходци, както и самите автомобилни потоци, които се движат един против различен. Имаме в Швеция доста километри елементарни двупосочни пътища, настрана от автомагистралите. Там ставаха най-вече тежки произшествия, тъй като колите се изпреварват, навлизат отсреща и така нататък Тези пътища бяха направени с три ленти. И караш зад един камион 5 км в една лента, само че знаеш, че в идващите 5 км си в две ленти и умерено ще го изпревариш. По целия път е опънато едно еластично железно въже, не мантинела, тъй като е доста по-скъпа, а гъвкаво физическо затруднение на височина към 1 метър над земята на меки колчета, което не разрешава на автомобила да премине в насрещното придвижване. Не се блъскаш в него, а като го опреш, то е еластично и те връща в пътя, без да деформира колата. Това беше направено, с цел да се заобикалят челните произшествия и то без да се строят нови по-широки пътища или автомагистрали.
Друг образец – камерите за скорост. В Швеция те са 1500 и са поставени на такива места, на които се знае, че са рискови, тъй като там стават доста произшествия. Преди камерите има ясни, забележими, светещи табели, 2-3 една след друга, показано е защо разстояние засича радарът – примерно в една права от 500 м до 2 км и така нататък На някои места има и табла, които ти демонстрират твоята скорост, да си я видиш и да си я намалиш.
– Точно противоположното е в България. Нали знаете, че у нас предходната година махнаха знака преди камерите, тъй като предупреждавал водачите и те намалявали?
– Знам. Но в Швеция ние желаеме нито един да не бъде заловен. За нас триумфът е цялостен, когато камерата работи и няма нито един сниман извършител. Камерата е поставена за всички да минат по този път живи и здрави, а не да ги глобим, че карат с превишена скорост. За нас в Швеция е доста, доста значимо водачите да схващат за какво вършим едно нещо и да са уверени, че по този начин би трябвало да пратя и те. Ако страната единствено споделя: „ Така би трябвало “, а индивидът не схваща за какво, той просто не го съблюдава. Например – споделят ти, че би трябвало да се поставя коланът на задната седалка. Но и би трябвало да ти обяснят, че в случай че при скорост от 50 км/ч зад теб има човек, който тежи 75 кг и е без колан, при злополука ти ще получиш удар в гърба от порядъка на 3 тона. Много естествено е, в случай че знае това индивидът начело, преди и да потегли автомобилът, той ще каже на индивида откъм гърба: „ Сложи си колана “.
Шофьорът би трябвало да знае за какво страната поставя камерите и то е – с цел да му избавят живота. Затова има една акция в Швеция, при която камерите не се назовават „ Спийд камери “, те са кръстени „ Лайф Сейвър ” – Животоспасители “. И акцията е всеки да знае – в случай че не беше тази камера, на този път щеше да има 7 убити, или 10 убити. Казват: „ Сложихме тази камера и предходната година и имахме 1 погубен, а желаеме през тази година да няма нито един. Затова, апелирам, карайте колкото е ограничаването “. Никой там не приказва за санкции и че ще ти вземе книжката. В Швеция ние желаеме санкциите от една камера за една година да са нула – тогава сме постигнали задачата, поради която тя е инсталирана на това рисково и рисковано място.
– Вие самият глобяван ли сте в Швеция или в България?
– В Швеция на младини, да – през 1987 година Карах мотор с превишена скорост, не е имало фотография, а ме засякоха служители на реда от кола, стопираха и ме глобиха. Не се плащаше на място, получих си санкцията по-късно и си я платих. В България също имам санкция един път с фиш поради минаване през непрекъсната линия. И нея съм я платил, несъмнено. По принцип санкциите в Швеция се събират и наложително, само че за благополучие, не ми се е налагало да знам по какъв начин става това. Чувал съм единствено, че по фотосите от камерите може да не се заплати, единствено в случай че не си вижда ясно номера или автомобила, по някаква техническа причина. Но там огромната част от хората споделят: „ Аз съм отговорен, вярно е да съм осъден и да си понеса наказването “ и по тази причина отиват да си ги заплащат.
– Как се взема брошура в Швеция?
– По-различно е от България. Първо човек стартира да кара, когато го упражняват. В момента е позволено да те тренира човек, който е над 24 години и има брошура най-малко 5 години без спиране. Когато бях момче, можех да стартира на 17 години и 9 месеца и мен ме обучаваше татко ми. Качваме се на нашата кола, слагаме откъм гърба знак, че сега с този автомобил се прави образование и си караме по всички типове пътища. Това не е като в България, когато видят на колата с „ У “ да му викат палач и да го заобикалят от горната страна, изпод, отляво и отдясно. Този знак е доста значим за тези откъм гърба и щом го видят, те би трябвало да са толерантни, да дават път, да влязат в обстановката на този младеж, който кара, тъй като нали и те са се обучавали по този начин преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те образова, държи единствено ръчната спирачка. Взех моята брошура, когато бях на правил 18 години и 4-5 дни. Тоест – учиш се да караш към 3 месеца, през това време вървиш на доктрина и държиш научен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, тъкмо преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, рейс и мотор, от този момент имам всичките вероятни категории. Другото нещо, доста по-различно от България е, че поради климата в Швеция е наложително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази компания, която предлага подобен полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта поставят нещо като фолио, което дава същия резултат, все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч след това правиш един завой сред пластмасови колчета и колата почва да сервира и ти би трябвало да решиш на коя страна да извиеш кормилото, какъв брой да намалиш и така нататък На полигона те пускат също и единствено в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която внезапно стопира, с цел да можеш да почувстваш какви сили работят, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на страната да има въздействие върху мисленето на хората, да им изяснява на процедура за какво е измислено това или това предписание. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крайници от газта на спирачката и към този момент си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, до момента в който спираш.
– Има ли в Швеция повдигнати пешеходни пътеки?
– Почти не, само че главно се гледа, където е пешеходна пътека, да се инсталира светофар с копче. Задължително е да е осветено, да има огромни табели, знаци, да се виждат отдалече. В Швеция пред всяко учебно заведение би трябвало да се кара с 30 км/ч и има доста светофари, откъдето да се минава. В страната има дни, в които слънцето изгрява в 9 ч сутринта и залязва в 15 ч следобяд и през другото време е мрачно. Затова се поставят светещи знаци и най-различни светоотразителни детайли в табелите, боите, маркировката, облекла, обувки и така нататък
– Според вас в България може ли да има стратегия „ Визия Нула “?
– Доколкото знам, доста страни и обособени градове се интересуват от шведската „ Визия нула “ и ползват разнообразни детайли от нея. И в България може да се употребява шведско ноу хау, за което има потвърдени резултати. Но също е доста значимо да има разговор сред държавното управление, неправителствените организации като нашия Институт за пътна сигурност, както и с медиите и елементарните жители. Ние всички сме на една и съща страна и имаме общ зложелател. Противникът ни са злополуките. Ние желаеме страната да взема верни решения и сме подготвени да й оказваме помощ, тъй като при нас членуват специалисти от разнообразни области. Да забележим статистиката за България от 1 януари до 2 февруари 2018 година, получена от Дирекция на полицията по искане на нашия Институт. За един месец имаме 476 тежки произшествия, със 145 повече от същия интервал на 2017 година Загиналите са 42-ма, с 14 повече, а ранените са 591, с към 200 повече от м.г. Следователно – вместо да понижават, злополуките и жертвите тук се усилват. Затова Институтът провежда серия от полемики, на които да питаме, да предлагаме и да вършим нещо през днешния ден, с цел да се промени този знак плюс в символ в минус. Така, че през 2018 година да имаме по-малко убити, в сравнение с през 2017 година Преди „ Визия нула “ дано да стартираме с „ Визия минус “.
По линия на Българо-скандинавската комерсиална камера преди 10 години организирахме еднодневен семинар с презентация на „ Визия нула “ с присъединяване на компании от Швеция и Норвегия, които създават продукция, обвързвана с сигурността по пътищата – всичко, от детски столчета до мантинели, ограждения и така нататък Имаше интерес, пристигнаха хора от КАТ и други институции. Аз запомних едно проучване, правено по „ Визия нула “, което се показа там. Показаха на екрана един мрачен път и с надпис: „ Това е път, на който през годината са починали 50 души “. Добавиха маркировка и броят на починалите стана с 3-ма по-малко. Монтираха колчета с осветяване, статистиката понижа с още. Сложиха разграничителна ограда сред потоците – жертвите спаднаха с 10 и така нататък И виждаш какъв брой доста хора оцеляват единствено от обезопасяването на един съответен път. Което не коства кой знае какъв брой доста пари, против които спасяваш човешки живот, който е скъп.
Нашият посетител
Йоран Свенсон е президент на Българо-Скандинавската комерсиална камара, почетен консул на Кралство Швеция и началник на задачата в София от 2011 година до 2017 г. Живее в България от 1994 година и е работил с години в областта на интернационалната спедиция и логистиката, а в този момент като съветник. Женен е за българка и има едно дете. Учредител и член на Управителния съвет на Института за пътна сигурност.
За 2016 година България бе преди всичко в Европейския съюз с над 100 починали на един милион от популацията. На последно място бе Швеция с 27 жертви, съвсем 4 пъти по-малко от Българи и 2 пъти по-малко от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 50 убити на 1 милион поданици. По този мотив беседваме с Йоран Свенсон , който е швед, само че живее в България и е член на Управителния съвет на Института за пътна сигурност. Разговаряме на български. Важно е да разберем гледната му точка освен като експерт по логистика и спедиция, а и като на водач, който е минал хиляди километри и по българските, и по шведските пътища.
– Г-н Свенсон, за какво се включихте в основаването на Института по пътна сигурност?
– Познавам се от години с ръководителя Руслан Вуцов и за мен беше чест, когато той ме попита дали желая да вземам участие в тази организация, която желае да понижи злополуките по пътищата на България. Живея тук непрекъснато от 1994 година и освен аз, а и цялото мое семейство сме участници в придвижването и като водачи, и като пасажери, и като пешеходци. Това е част нашето всекидневие. За страдание, всеки в България има някой непосредствен или прочут, който е потърпевш то злополука. Затова желаех да вземам участие, тъй като считам, че с моите дейности и опит ще оказа помощ с нещо положително. Но дано кажа – един човек не може да направи всичко. Ние сме група хора, специалисти от разнообразни области, които одобряват задачата на Института – да се понижат убитите и ранените по пътищата.
– Вие сте от Швеция – страната с минимум жертви в Европейски Съюз, а живеете в България, която е с най-вече починали. Имате ли пояснение за какво е по този начин?
– На първо място – всичко в Швеция е по-спокойно. Ако там аз се наредя и очаквам на един светофар, никой няма да се опита да ме предреди. В България би трябвало да внимавам, тъй като някой счита, че има право да ми мине отдясно, да излезе по-напред и да мине първи на светофара. В Швеция има едно почитание към разпоредбите и човек мисли – това са разпоредбите, а не дали може да мине без ред и да ги наруши. Тук този нрав е по-скоро изключение, в сравнение с процедура. Но злополуките стават освен поради водачите. Има и различен фактор. Държавата, която би трябвало да прави разпоредбите и да следи да има наказания, в случай че те не се съблюдават. Защото по принцип ние сме идентични – сред шведите и българите няма никаква разлика по какъв начин кардинално виждаме придвижването по пътищата. Но в Швеция има една работеща система, по която сигурно ще бъдеш осъден, в случай че нарушаваш. И по тази причина не го правиш. Ти знаеш, ти си осведомен какво се случва, Бог да пази, в случай че има злополука, или в случай че се нарушат разпоредбите – какви са последствията, какъв брой е санкцията… В България има някаква еластичност в негативен смисъл на тази дума. Знаем единствено, че нарушаването може да докара до неприятен резултат, до вреди и до санкции, само че оттова нататък човек си споделя, че все някак си ще се измъкне и ще се оправи.
– Преодолими ли са сходни разлики?
– Нека да кажа – има смяна и усъвършенстване в България. Когато пристигнах в София, никой не спираше на пешеходни пътеки. Сега всеки стопира. В тези години никой не носеше колан. Първото ми усещане беше, когато се качих в такси. Започнах да диря колана, той се оказа завързан откъм гърба на седалката и за не можех да го употребявам. А коментарът на таксиджията беше: „ Не се пердах, аз съм добър водач, няма да катастрофираме “. В момента и водачите, и пасажерите поставят колани. Има смяна и има потребност от още смяна. Но тук страстите по пътищата са доста. Примерно – клаксона на колата, в случай че го натиснеше или го чуеш в Швеция, значи в действителност има заплаха, до момента в който тук клаксонът се употребява да покаже персоналната страст на водача. Друго, което съм забелязал в България е, че никой не желае да спре и да изчака още една промяна на светофарите. Тук се и научих какво е да се влезе в кръстовище на „ мрачно жълто “ или на „ съвсем алено “. Значи той има значима работа, не може да чака 40-45 секунди на светофара. И същия този човек закъснява за работа в офиса с 10 минути и вика на шефа си: „ Е огромна работа, 10 минути са нищо “. Швеция също не постоянно е била на последно място по жертви в Европа, само че там смяната настъпи след 1997 година и в този момент получаваме резултатите.
– В какво се състои тази смяна?
– Швеция е страна с територия 4 пъти по-голяма от тази на България и с население от 10 млн. души. Промяната в сигурността на придвижването стартира преди 20 години, когато Народното събрание одобри програмата „ Вижън Нула “ – „ Визия нула “. Целта й бе да има нула тежко ранени и нула убити при произшествия за една година. Това е цел и ние не споделяме, че сме се провалили, в случай че сме имали жертви през дадена година. Ето с няколко фрази какво е „ Визия нула “: Шофьорите, пешеходците, тези които вземат участие в придвижването, вършат неточности. Ние сме хора, не сме съвършени. Идеята е, когато вършим една неточност, това да не води до ранени или убити. “ И какво вършим на процедура – би трябвало да разделим оптимално тези, които вземат участие в придвижването, тъй като те нали бъркат. И да не е както в България – колите да са паркирани по тротоарите, а хората вървят по платното на улиците. Трябва да разделим коли от пешеходци, както и самите автомобилни потоци, които се движат един против различен. Имаме в Швеция доста километри елементарни двупосочни пътища, настрана от автомагистралите. Там ставаха най-вече тежки произшествия, тъй като колите се изпреварват, навлизат отсреща и така нататък Тези пътища бяха направени с три ленти. И караш зад един камион 5 км в една лента, само че знаеш, че в идващите 5 км си в две ленти и умерено ще го изпревариш. По целия път е опънато едно еластично железно въже, не мантинела, тъй като е доста по-скъпа, а гъвкаво физическо затруднение на височина към 1 метър над земята на меки колчета, което не разрешава на автомобила да премине в насрещното придвижване. Не се блъскаш в него, а като го опреш, то е еластично и те връща в пътя, без да деформира колата. Това беше направено, с цел да се заобикалят челните произшествия и то без да се строят нови по-широки пътища или автомагистрали.
Друг образец – камерите за скорост. В Швеция те са 1500 и са поставени на такива места, на които се знае, че са рискови, тъй като там стават доста произшествия. Преди камерите има ясни, забележими, светещи табели, 2-3 една след друга, показано е защо разстояние засича радарът – примерно в една права от 500 м до 2 км и така нататък На някои места има и табла, които ти демонстрират твоята скорост, да си я видиш и да си я намалиш.
– Точно противоположното е в България. Нали знаете, че у нас предходната година махнаха знака преди камерите, тъй като предупреждавал водачите и те намалявали?
– Знам. Но в Швеция ние желаеме нито един да не бъде заловен. За нас триумфът е цялостен, когато камерата работи и няма нито един сниман извършител. Камерата е поставена за всички да минат по този път живи и здрави, а не да ги глобим, че карат с превишена скорост. За нас в Швеция е доста, доста значимо водачите да схващат за какво вършим едно нещо и да са уверени, че по този начин би трябвало да пратя и те. Ако страната единствено споделя: „ Така би трябвало “, а индивидът не схваща за какво, той просто не го съблюдава. Например – споделят ти, че би трябвало да се поставя коланът на задната седалка. Но и би трябвало да ти обяснят, че в случай че при скорост от 50 км/ч зад теб има човек, който тежи 75 кг и е без колан, при злополука ти ще получиш удар в гърба от порядъка на 3 тона. Много естествено е, в случай че знае това индивидът начело, преди и да потегли автомобилът, той ще каже на индивида откъм гърба: „ Сложи си колана “.
Шофьорът би трябвало да знае за какво страната поставя камерите и то е – с цел да му избавят живота. Затова има една акция в Швеция, при която камерите не се назовават „ Спийд камери “, те са кръстени „ Лайф Сейвър ” – Животоспасители “. И акцията е всеки да знае – в случай че не беше тази камера, на този път щеше да има 7 убити, или 10 убити. Казват: „ Сложихме тази камера и предходната година и имахме 1 погубен, а желаеме през тази година да няма нито един. Затова, апелирам, карайте колкото е ограничаването “. Никой там не приказва за санкции и че ще ти вземе книжката. В Швеция ние желаеме санкциите от една камера за една година да са нула – тогава сме постигнали задачата, поради която тя е инсталирана на това рисково и рисковано място.
– Вие самият глобяван ли сте в Швеция или в България?
– В Швеция на младини, да – през 1987 година Карах мотор с превишена скорост, не е имало фотография, а ме засякоха служители на реда от кола, стопираха и ме глобиха. Не се плащаше на място, получих си санкцията по-късно и си я платих. В България също имам санкция един път с фиш поради минаване през непрекъсната линия. И нея съм я платил, несъмнено. По принцип санкциите в Швеция се събират и наложително, само че за благополучие, не ми се е налагало да знам по какъв начин става това. Чувал съм единствено, че по фотосите от камерите може да не се заплати, единствено в случай че не си вижда ясно номера или автомобила, по някаква техническа причина. Но там огромната част от хората споделят: „ Аз съм отговорен, вярно е да съм осъден и да си понеса наказването “ и по тази причина отиват да си ги заплащат.
– Как се взема брошура в Швеция?
– По-различно е от България. Първо човек стартира да кара, когато го упражняват. В момента е позволено да те тренира човек, който е над 24 години и има брошура най-малко 5 години без спиране. Когато бях момче, можех да стартира на 17 години и 9 месеца и мен ме обучаваше татко ми. Качваме се на нашата кола, слагаме откъм гърба знак, че сега с този автомобил се прави образование и си караме по всички типове пътища. Това не е като в България, когато видят на колата с „ У “ да му викат палач и да го заобикалят от горната страна, изпод, отляво и отдясно. Този знак е доста значим за тези откъм гърба и щом го видят, те би трябвало да са толерантни, да дават път, да влязат в обстановката на този младеж, който кара, тъй като нали и те са се обучавали по този начин преди 10-20 години. Няма инструктор, а този, който те образова, държи единствено ръчната спирачка. Взех моята брошура, когато бях на правил 18 години и 4-5 дни. Тоест – учиш се да караш към 3 месеца, през това време вървиш на доктрина и държиш научен изпит. После вземаш 5-6 урока, платени в школа, тъкмо преди деня на практическия тест. На 20 години се явих и взех другите категории – за ТИР, рейс и мотор, от този момент имам всичките вероятни категории. Другото нещо, доста по-различно от България е, че поради климата в Швеция е наложително преди изпита се прави едно упражнение – каране върху лед. Ако нямаш документ от тази компания, която предлага подобен полигон, не може да се явиш на изпита. Кара се там и през лятото, когато на асфалта поставят нещо като фолио, което дава същия резултат, все едно, че е заледено. Значи ти караш и вдигаш 50 км/ч след това правиш един завой сред пластмасови колчета и колата почва да сервира и ти би трябвало да решиш на коя страна да извиеш кормилото, какъв брой да намалиш и така нататък На полигона те пускат също и единствено в една седалка, вързан с колан с 8-10 км/ч, която внезапно стопира, с цел да можеш да почувстваш какви сили работят, къде коланът те стяга за кръста или за рамото. Това също се прави като част от задължението на страната да има въздействие върху мисленето на хората, да им изяснява на процедура за какво е измислено това или това предписание. Трябва да ти влезе в главата и да знаеш наизуст – при 90 км/ч изминаваш 25 метра за 1 секунда. Само да реагираш и да преместиш крайници от газта на спирачката и към този момент си минал тези 25 метра и ти трябват още 25, до момента в който спираш.
– Има ли в Швеция повдигнати пешеходни пътеки?
– Почти не, само че главно се гледа, където е пешеходна пътека, да се инсталира светофар с копче. Задължително е да е осветено, да има огромни табели, знаци, да се виждат отдалече. В Швеция пред всяко учебно заведение би трябвало да се кара с 30 км/ч и има доста светофари, откъдето да се минава. В страната има дни, в които слънцето изгрява в 9 ч сутринта и залязва в 15 ч следобяд и през другото време е мрачно. Затова се поставят светещи знаци и най-различни светоотразителни детайли в табелите, боите, маркировката, облекла, обувки и така нататък
– Според вас в България може ли да има стратегия „ Визия Нула “?
– Доколкото знам, доста страни и обособени градове се интересуват от шведската „ Визия нула “ и ползват разнообразни детайли от нея. И в България може да се употребява шведско ноу хау, за което има потвърдени резултати. Но също е доста значимо да има разговор сред държавното управление, неправителствените организации като нашия Институт за пътна сигурност, както и с медиите и елементарните жители. Ние всички сме на една и съща страна и имаме общ зложелател. Противникът ни са злополуките. Ние желаеме страната да взема верни решения и сме подготвени да й оказваме помощ, тъй като при нас членуват специалисти от разнообразни области. Да забележим статистиката за България от 1 януари до 2 февруари 2018 година, получена от Дирекция на полицията по искане на нашия Институт. За един месец имаме 476 тежки произшествия, със 145 повече от същия интервал на 2017 година Загиналите са 42-ма, с 14 повече, а ранените са 591, с към 200 повече от м.г. Следователно – вместо да понижават, злополуките и жертвите тук се усилват. Затова Институтът провежда серия от полемики, на които да питаме, да предлагаме и да вършим нещо през днешния ден, с цел да се промени този знак плюс в символ в минус. Така, че през 2018 година да имаме по-малко убити, в сравнение с през 2017 година Преди „ Визия нула “ дано да стартираме с „ Визия минус “.
По линия на Българо-скандинавската комерсиална камера преди 10 години организирахме еднодневен семинар с презентация на „ Визия нула “ с присъединяване на компании от Швеция и Норвегия, които създават продукция, обвързвана с сигурността по пътищата – всичко, от детски столчета до мантинели, ограждения и така нататък Имаше интерес, пристигнаха хора от КАТ и други институции. Аз запомних едно проучване, правено по „ Визия нула “, което се показа там. Показаха на екрана един мрачен път и с надпис: „ Това е път, на който през годината са починали 50 души “. Добавиха маркировка и броят на починалите стана с 3-ма по-малко. Монтираха колчета с осветяване, статистиката понижа с още. Сложиха разграничителна ограда сред потоците – жертвите спаднаха с 10 и така нататък И виждаш какъв брой доста хора оцеляват единствено от обезопасяването на един съответен път. Което не коства кой знае какъв брой доста пари, против които спасяваш човешки живот, който е скъп.
Нашият посетител
Йоран Свенсон е президент на Българо-Скандинавската комерсиална камара, почетен консул на Кралство Швеция и началник на задачата в София от 2011 година до 2017 г. Живее в България от 1994 година и е работил с години в областта на интернационалната спедиция и логистиката, а в този момент като съветник. Женен е за българка и има едно дете. Учредител и член на Управителния съвет на Института за пътна сигурност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ