Институт за енергиен мениджмънт Публикуваният през декември нов доклад Flash

Институт за енергиен мениджмънт

Публикуваният през декември нов отчет Flash Eurobarometer 566 – Consumer behaviour in the energy transition  дава информация за това по какъв начин европейските семейства възприемат енергийния пазар, по какъв начин се ориентират в сметките си, до каква степен са склонни да трансформират държанието си и какви са бариерите пред дейното им присъединяване в прехода. Изследването е извършено през лятото на 2025 година и обгръща над 18 000 респонденти във всички 27 страни членки, като фокусът е върху хората, които действително вземат решения за избор на снабдител и ползване на сила в семейството. Това го прави изключително съответстващо за регулатори, министерства, енергийни компании и експертни общности, които търсят доказателствена основа за политики, насочени към потребителя.

За България резултатите не са изненадващи: страната редовно се подрежда под междинните стойности за Европейски Съюз по доверие, разбираемост, усещане за отбрана на потребителите и чувство за ангажираност на доставчиците към ВЕИ. Като цяло резултатите свидетелстват за систематичен риск за легитимността и темпа на енергийния преход.

Доверие в енергийния пазар

На ниво Европейски Съюз 63% от потребителите декларират доверие в националния енергиен пазар, а 79% – в своите снабдители на електрическа енергия и природен газ. Това на пръв взор наподобява като постоянна основа за прехода, само че резултатите показват дълбоки национални разлики.

България е измежду четирите страни с най-ниско доверие в енергийния пазар – едвам 40% от респондентите считат, че пазарът обезпечава обективни цени и надеждно обслужване. По доверие към самите снабдители резултатът е малко по-добър (63%), само че още веднъж доста под междинното за Европейски Съюз.

Това слага България в една група с страни, в които: либерализацията е непълна или спорна, ценовите сигнали са мощно политизирани, потребителят мъчно разграничава регулаторни решения от пазарно държание.

Без доверие пазарните механизми не работят. Нито динамично ценообразуване, нито demand response, нито еластичност от страна на семействата могат да се разпрострат в среда на хронично съмнение към пазарните механизми.

Разбираемост и качество на услугата: ахилесовата пета на доставчиците

На ниво Европейски Съюз към една четвърт от потребителите декларират, че енергийните сметки не са лесни за схващане, информацията за предложения и промоции е неразбираема и не са уверени, че доставчикът им влага задоволително във възобновима сила (информацията за каузи на ВЕИ в доставената сила не е задоволително ясна и убедителна).

В България  единствено 39% от интервюираните считат, че информацията за предложения и условия е лесна за разбиране; 40% имат вяра, че доставчиците влагат задоволително във ВЕИ; забележителен дял изпитват усложнения да схванат съставените елементи на сметките си.

Относително дребен дял от българските респонденти показват мрежовите такси и налозите като най-неразбираеми, само че същият % 17% са тези, които декларират, че „ всичко “ в сметката е мъчно за схващане – трагично най-високият дял в Европейски Съюз. Това приказва не за сложността на обособен съставен елемент, а за общ когнитивен срив в връзката сред снабдител, регулатор и консуматор.

Защита на потребителите

Един от най-силните и тревожни сигнали в отчета е обвързван с усещането за отбрана на потребителите. В Европейски Съюз приблизително 62% от интервюираните считат, че потребителите са добре предпазени от нелоялни практики и непозволени спирания. В България този дял спада до 31% – най-ниската стойност в Европейски Съюз.

Голяма част от българските консуматори не знаят към кои институции да се извърнат, в случай че се почувстват третирани незаслужено. Въпреки това, две трети декларират, че биха имали по-голямо доверие в снабдител, който се ангажира с публично сертифициран кодекс за отбрана на потребителите. Има търсене на по-високи стандарти и саморегулация, само че институционалната архитектура не ги предлага по понятен и забележим метод.

Поведение и мотивация: стопанската система господства над екологията
Докладът ясно демонстрира, че икономическите претекстове преобладават при смяна на потребителското държание. Между 59% и 65% от интервюираните биха трансформирали метода си на ползване главно поради финансови изгоди, а едвам 20–24% показват екологични претекстове като водещи.

Това е основно за дизайна на политики – апелите към „ зелено схващане “ имат стеснен резултат, ценови сигнали, динамични цени и директни спестявания са надалеч по-ефективни.

Смяна на снабдител: официална либерализация без действителна динамичност

В Европейски Съюз едвам 38% от потребителите са сменили доставчика си на електрическа енергия през последните три години.

Основната причина за промяната е по-добра цена (68%). Причините да не се сменя доставчикът са показателни: 52% са „ задоволително удовлетворени от актуалната оферта “; 26% не виждат основна разлика сред доставчиците.

Това значи, че в доста страни – в това число България – конкуренцията съществува повече на хартия, в сравнение с в съзнанието на потребителя.

България и следенето на потреблението

България се откроява с висок дял на семейства, които рядко или в никакъв случай не наблюдават потреблението си на електрическа енергия – към 29%, което е измежду най-високите стойности в Европейски Съюз.

Това слага под въпрос успеваемостта на въвеждането на интелигентни измервателни системи без дейна ангажираност на крайните консуматори и действителния капацитет за еластичност от страна на семействата.

Какво би трябвало да се усъвършенства: целите на жителите
На ниво Европейски Съюз водещите области за усъвършенстване са: отбрана на уязвимите консуматори и хората в енергийна беднотия (38%); по-ясни и транспарантни сметки (34%); попречване на нелоялни търговски практики (34%).

В България главният приоритет е битката с нелоялните практики (36%), до момента в който достъпът до цифрови принадлежности за ръководство на потреблението е приоритет за едвам 7% – най-ниската стойност в Европейски Съюз.

Това демонстрира, че преди дигитализацията би трябвало да се възвърне базовото доверие в процеса.

Основни заключения
Енергийният преход е стеснен не толкоз от технологии, колкото от недостиг на доверие и разбираемост. България е в рискова група по съвсем всички знаци, свързани с потребителското усещане. Икономическите тласъци са ключът към смяна на държанието – екологичните причини са вторични и това би трябвало да дава ясно отражение в политиките. Либерализация без деен и осведомен консуматор води до псевдоконкуренция.

Към изследването.