Инж. Иван Фандъков е роден през 1962 г. в Стара

Инж. Иван Фандъков е роден през 1962 година в Стара Загора. Завършил е Висш институт по архитектура и строителство, компетентност „ Хидроинженер “. Работил е като експерт във Водпроект, бил е механически началник на обект в Германия. През 2013 година е определен за началник на бранш „ Хидрология “ в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българска академия на науките. От 2015 година е шеф на Национален институт по метеорология и хидрология - филиал Пловдив. Преди дни той и сътрудниците му стачкуваха против несправедливото систематизиране на бюджетната дотация за 2018 година от страна на Общото заседание на Българска академия на науките. От в допълнение предоставените за академията 15 млн. лева 80% отиват за изявления и цитирания и единствено 5% за действия, директно обслужващи страната и обществото. С инж. Фандъков беседваме за казуса по какъв начин финансовият недостиг може да заплаши действието на службата. В диалога участваха също заместникът му Димитър Тодоров и Надежда Шопова -агрометеоролог и представител на КНСБ към Национален институт по метеорология и хидрология - Пловдив.

- Инж. Фандъков, по какъв начин си обяснявате обстоятелството, че Българска академия на науките дискриминира Национален институт по метеорология и хидрология при разпределението на бюджетната дотация от 15 млн. лева?

- Има едно преднамерено отношение към нашия институт от страна на Българска академия на науките. Ние в действителност нямаме толкоз огромен брой изявления и цитирания. Но нашата задача е основно научноприложна. Ние се занимаваме с прогноза, с премерване на температури в почвата, на въздуха, измерваме също вятър, слънчева радиация, както и всички съставни елементи, с цел да се даде качествена прогноза, и всичко това се прави непрекъснато. Повечето ни учени са и оперативни служащи и нямат време да пишат публикации, да четат и да цитират този или оня. Когато се разпределяше дотацията от 15 млн. лева, внезапно в Българска академия на науките неизвестно по какъв начин се появи една вътрешна комисия за прогнозиране на научната активност и развиване. Така и не стана ясно дали е образувана по повеля на МОН или на Министерски съвет. В последна сметка въпросната комисия разпредели парите съгласно научните заслуги, като  за научноприложна активност отпусна единствено 5% - което е 476 278 лева, против 80% за публикации и цитирания - или 7 620 441 лева Получава се по този начин, че институтите с приложна активност освен че взимат минимум пари, само че имат и негативен % на повишаване на заплатите по отношение на междинния за Българска академия на науките - 27,8%. В момента, след нарастването за 2018 година, междинната съществена работна заплата в Национален институт по метеорология и хидрология е 569,61 лева, а междинната брутна работна заплата е 775,16 лева Но парите не са нужни единствено за заплати. Ние имаме сграден фонд в цялата страна, за разлика от другите институти. Само филиалът в Пловдив има 10 здания от общо 40 за страната, а за тях е нужна поддръжка. На доста места хората си носят мебели, с цел да могат да си извършват отговорностите, когато са на нощни наряди. Филиалът в Пловдив е с най-голяма територия и обгръща 34 хиляди кв. км. Отговаря за събиране на оперативни данни от цяла Южна България - ние държим най-големите реки, най-различни по надморска височина метеорологични станции както в равнините, по този начин и в планините - на Рожен, на Снежанка.

Д.Т. - Имаме 220 души, които са на денонощен режим на работа. До преди 1 месец нощният труд се заплащаше по 25 стотинки за час. Генералният шеф на Национален институт по метеорология и хидрология проф. Христомир Брънзов без да пита подвигна цената на нощния труд на лев на час. Това ще е за сметка на поддръжката на постройките, на възнаграждение на отопление. Като няма съответно възнаграждение на труда, има голямо текучество на хора. Председателят на общото заседание на Българска академия на науките проф. Славчева сподели в едно тв изявление, че тази година ще е по този начин, само че следващата година ще оправят нашите заплати, тъй че  да изчакаме. Аз пък имам предложение следващата година да оправят техните заплати, тъй като нашите чиновници в Национален институт по метеорология и хидрология са 1280 души, което е 12% от всички чиновници на Българска академия на науките. И тези хора, с цел да се задържат, тъй като е мъчно да се съберат хора, които да правят качествена работа против ниско възнаграждение, по-добре в този момент да се подтикват, с цел да не търсим други, които, с цел да ги обучим, ще ни отнеме доста повече време. Ние сме единствената хидрометеорологична работа, която работи непрекъснато и има опция да проучва и да планува разнообразни положения на времето, само че никой не ни обръща внимание. Само ние и румънците имаме система за ранно предизвестие, такава липсва в Гърция и Турция. Специално Турция ние я предизвестяваме за повишение на количеството вода в реките и язовирите. Иначе Одрин ще остане под вода.

Н.Ш. - Според Национален статистически институт за региона на Пловдив междинната работна заплата е 971 лева, само че в действителност е 875 лева, тъй като се включват и по-бедни райони. Ние отговаряме за цяла Южна България и всички станции лежат на отговорност на Национален институт по метеорология и хидрология - Пловдив. Що се отнася до научните изявления, ние добре се оправяме, само че в последна сметка  на 140 души от филиал Пловдив имаме двама хабилитирани лица, които действително би трябвало да пишат публикации. Трябва ли тази численост да се раздели на всички 140, с цел да попаднем и ние в % със публикации, с цел да вземем малко повече пари? Реално ние протестираме против тези критерии, по които Българска академия на науките разпределя перата. Смятаме, че би трябвало да има обособена точка, в която да бъде финансирана оперативната активност, която е редовно недофинансирана. Специално пловдивският филиал на Национален институт по метеорология и хидрология е основан през 1951 г.  Трябва ли една добре работеща конструкция да се унищожи с лека ръка?

- Заради непрестанно безпаричие сигурно имате и недостиг на фрагменти?

Ив. Ф. - За тези пари, които даваме, не можем да наемем подготвени фрагменти. А тези, които обучим, стоят два месеца и напущат. Ние се принуждаваме нонстоп да пускаме разгласи, вървим на изявленията и хората като чуят какво е заплащането, се отхвърлят. По-старите чиновници стоят тук с помощта на това, че им се заплащат пари за прослужен стаж. Това, че няма млади фрагменти, ни принуждава всички пенсионери да оставяме на работа, а това ги устройва, тъй като взимат и пенсия, и заплата. На разположение имаме 8 служебни автомобила, като нито един не е обезпечен със средства от Българска академия на науките. Всички са взети по планове или с целеви средства. Колите не се стопират от придвижване и защото нямаме средства за водачи, ние ги караме, обикаляме целия регион и вършим разноски за оперативна работа. Само за предходната година имаме 100 хиляди км изминати и 500 командировъчни заповеди за страната. Ако вземем тези пари и ги сложим за заплати, както се постанова да създадем, до края на юли ще останем без пари за защита, за превоз, за непрекъснато дежурство, а станциите ни ще останат неохраняеми и евентуално разграбени.

- Какво следва за Национален институт по метеорология и хидрология след привършване на финансовите средства през лятото?

Ив. Ф. - Или прогнозата ще стане непълна, или всички ще подадем молби за овакантяване. Системното недофинансиране на Българска академия на науките в последните години докара осъществяването на дейностите на Национален институт по метеорология и хидрология като Национална хидрометеорологична работа на България до сериозна точка. Бюджетната дотация от 5% е под сериозния най-малко за естественото ни действие и ще докара до всеобщо овакантяване на експерти. В тази обстановка Национален институт по метеорология и хидрология няма да може да извършва отговорностите си като Национална хидрометеорологична работа, избрани в редица закони и нормативни актове. Това директно касае националната сигурност и всички браншове на стопанската система на страната, както и отбраната на живота, поминъка и имуществото на хората от рисковете, свързани с естествени бедствия от хидрометеорологичен генезис.

Д.Т. -Ние имаме национални и интернационалните отговорности. И в случай че спрем да вършим климатични, както и всички останали измервания, не можем да обслужваме държавните структури - полиция, войска, съд, прокуратура. Защото всяка една от тези служби с помощта на нашите информации, които даваме при всяко едно произшествие, може да вземе съответно решение. Даваме също информация на строителни компании, на частни лица за градушки и други предстоящи метеорологични събития.

Н. Ш. - За интернационалния продан на данни на всеки 3 часа изпращаме информация. Така прогнозите, които всеки може да гледа от разнообразни модели, са, общо взето, на база данни, които ние подаваме в базата на международната метеорологична организация. Така че ние няма по какъв начин да спрем и сме длъжни да си изпълняваме отговорностите. Да не приказваме, че всяка сателитна информация се калибрира с хора и с действително измерени данни. И в случай че спрем работа, за самата страна могат да произтекат санкции, не за Българска академия на науките.

-  А с какво съоръжение правите прогнози и замервания?

Ив. Ф. - В момента не можем един термометър да си купим. Забраниха живачните термометри, а нямаме пари за електронни, които са доста скъпи и не можем да си оборудваме мрежата. Искат ни действителна и бърза прогноза. За задачата би трябвало да се закупят автоматизирани станции, които да се сложат по всички метеорологични станции. А единствено една автоматизирана станция коства 10 000 лева, която съумяваме да подсигурим по разнообразни планове. Вързваме ги в интернет и всеки може да види данните, само че това са единични планове с Турция, Гърция, свързани с р. Арда, тъй като ги е боязън от наводнения и желаят да плануват какви водни количества ще преминат през Одрин и други градове. От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ни отпускат по 1,5 млн. лева на година, тъй като от Европейски Съюз им желаят мониторинг на подземните и надземните водни тела. Министерство на околната среда и водите ни е упълномощило мониторинга и ни дава съответните пари. Без тях нямаше да имаме хидроложка мрежа. Защо Министерството на земеделието не ни разпореди агропрогноза, метеорологична прогноза или агроизмервания и да ни дава също по 1 млн. на година? Тях не ги ли интересуват тези прогнози? Ако Министерство на земеделието и храните ни дава тези пари, няма да имаме никакви проблеми. В тази връзка непрестанно вършим оферти, само че няма кой да ни чуе.

- Вие протестирахте, само че досега без резултат. Какви са упованията ви?
- Да се чуе нашият глас. В последна сметка да имаме съответно финансиране, за което да помогне и министър председателят.