Защо военният Шенген е неизбежен за сигурността на ЕС
Инициативата за основаване на боен Шенген към този момент е сложена на масата. Европейската комисия (ЕК) разгласи нейните съществени параметри.
Страните членки на Европейски Съюз би трябвало да изработят и да одобряват общи правила за прекачване на военна техника и персонален състав. Това следва да става от всяка една до всяка друга точка в границите на Европейски Съюз за 3 дни най-много. При сериозни обстановки пък това време се редуцира до 6 часа.
Разбира се, всички въпроси, свързани с военния Шенген би трябвало да минат през Съвета на Европейски Съюз и през европейския парламент, както по принцип протича законодателният развой на европейско ниво.
Сроковете, които Европейска комисия назова обаче са свързани с 2027 година Дотогава общите правила би трябвало да са направени и признати.
След това сред 2028 и 2030 година би трябвало да бъдат усъвършенствани към 500 инфраструктурни обекта (летища, пристанища, пътища), тъй че те да са годни да поемат и разпределят военна техника. Всичко това следва дефинитивно да завърши до 2034 година и тогава към този момент да имаме приключен боен Шенген, работещ с цялостния си потенциал и изпълняващ напълно задачите, за които е очакван.
Малко откакто Европейска комисия сложи самодейността за военния Шенген на масата, американският военачалник Бен Ходжис разяснява, че сега при прекачване на персонален състав и техника се губи доста повече време за извършване на условията на обособените страни в Европа, в сравнение с за обмисляне, напредване и разполагане на съответните формирования и тяхното съоръжение.
Ходжис към този момент е в запаса, само че по-рано командваше американските сили в Европа. Той познава изцяло военната инфраструктура на континента и без подозрение е наясно какви процедурни и инфраструктурни промени са нужни, с цел да може в по-голяма степен да се подсигурява европейската сигурност и защита.
Процесът по построяването на военния Шенген ще е нескончаем и сложен. Не е невероятно да има страни, които биха желали да се дистанцират от него, както и страни, които ще упорстват да имат оптималната роля в напредването на нещата, по този начин че те да се случват колкото се може по-бързо.
Вероятно най-трудната част ще бъде обвързвана с нуждата въпросът да мине през Съвета на Европейски Съюз. Тази институция е образувана на народен принцип. Всяка страна членка има своя представител там (премиер или отраслов министър). И с цел да бъде взето едно или друго решение е належащо единодушието на всички национални представители.
Възникването на компликации може да се появи по две разнообразни линии.
Едната е в случай че и отсега нататък в Европа има държавни управления като актуалното в Унгария. Кабинетът на Орбан по принцип се опълчва на общите европейски начинания. Унгарският министър председател приказва, че Брюксел е опасност за страната му и държи на енергийния бизнес, който развива с Москва.
След по-малко от 5 месеца обаче обстановката в Будапеща може да е напълно друга. Последното оповестено социологическо изследване за Унгария сочи преднина от 7% за опозиционната групировка ТИСА. Освен това тя има и евентуални сътрудници измежду по-малките партии, до момента в който за Орбановия ФИДЕС тази алтернатива не съществува.
Друг евентуален източник на компликации може да се окаже, да вземем за пример, Испания. Тази страна е пълностоен член на Европейски Съюз и де юре, и де факто. Щом стане дума за отбранителни начинания обаче в Испания като че ли повече избират сдържаността и пасивността.
Така беше тази пролет в Хага, където на среща на върха на НАТО се взе решението разноските за защита да доближат 5% от Брутният вътрешен продукт. Просто Испания географски е доста надалеч от опасността за Европа, която се намира на изток и североизток и това прави страната по-спокойна и по-малко дейна в делата на НАТО и на Европейски Съюз, когато те са свързани с тематиката за сигурността и защитата.
Европейска комисия би трябвало да е готова за тези евентуални компликации и да има подготвеност за превъзмогването им, незабавно щом това се наложи. Разбира се, продължителността на процеса по цялостното създаване на военния Шенген е сериозна. Тя ще обхване мандатите на идващите две или три държавни управления на страните членки, както и идващия мандат на Европейска комисия.
През този дълъг времеви интервал сигурно ще има моменти на по-активна работа по военния Шенген и такива, в който той ще отстъпва самодейността пред други тематики с наложително и директно значение.
Важно е обаче да се означи, че военният Шенген е събитие, от което Европейски Съюз обективно се нуждае.
Премахването на вътрешните граници, съществуването на единно пространство за свободно придвижване на хора, артикули и услуги и съществуването на обща европейска валута разумно води и до нуждата от основаване на обединен механизъм за гарантиране на сигурността и защитата на континента.
Ако стопанската система, търговията и превоза се случват в едно общо пространство, то общи би трябвало да са и отговорностите в областта на сигурността и защитата. Останат ли те в затворените рамки на националните страни, това би означавало липса на успеваемост, която ще прави континента ни все по-уязвим и предразположен на външни закани и рискове.
Разбира се, точно съветската опасност по отношение на Европа се явява мощен катализатор във връзка с построяването на единно пространство за бързо прекачване на персонален състав и военна техника от една точка в Европа до друга. Това е на първо място в полза на страните от Източния фланг, в това число и България.
Ситуацията на континента е такава, че военноотбранителният капацитет е главно на Запад, а опасността е от Изток. За да могат западните армии да подсигуряват сигурността на страните от Източна Европа, то те би трябвало да имат бърз и безконтролен достъп до тях.
Военният Шенген може да се преглежда като самобитно надграждане, на европейско равнище, на натовския стандарт, че нахлуване против една страна членка се смята за нахлуване против всички.
Подобряването на военноотбранителното съдействие сред страните в Европа значи повече предварителна защита и намаление на вероятността за нахлуване даже и против страните от най-уязвимите елементи на континента.
Добре осмислената и обхватна политика за въздържане е извънредно нужна за ранното и навреме противопоставяне против всеки евентуален агресор. Тази политика наложително би трябвало да включва и боен детайл.
Вече е напълно ясно, че само с подготвеност за налагане на стопански наказания резултат не може да се реализира. На съветски юридически и физически лица бяха наложени наказания още след похищението против Крим (2014 г.). Това обаче не обезпечи въздържане и през февруари 2022 година станахме очевидци на пълномащабна война против Украйна, която продължава към този момент повече от 3 година и половина.
Когато и да завърши тази война и както и да завърши, Европа би трябвало интензивно да работи за своята сигурност и отбранително обезпечаване. Полша като че ли беше първата страна, която осъзна това и стартира да го прави незабавно след 2014 година
По това време на Източния фланг нямаше натовски формирования. Сега обаче тук има многонационални бойни групи. Те са част тъкмо от политиката по въздържане на НАТО и Европейски Съюз. Тези формирования би трябвало неотложно да прераснат в бригади, в случай че това се наложи.
В сходна обстановка общото пространство за напредване и прекачване на персонален състав и военна техника ще е доста належащо.
Правилата за тези действия ще са ясни авансово и няма да ни се постанова в придвижване да търсим отговор на въпросите - какво тъкмо да създадем и по какъв начин да го създадем.
Страните членки на Европейски Съюз би трябвало да изработят и да одобряват общи правила за прекачване на военна техника и персонален състав. Това следва да става от всяка една до всяка друга точка в границите на Европейски Съюз за 3 дни най-много. При сериозни обстановки пък това време се редуцира до 6 часа.
Разбира се, всички въпроси, свързани с военния Шенген би трябвало да минат през Съвета на Европейски Съюз и през европейския парламент, както по принцип протича законодателният развой на европейско ниво.
Сроковете, които Европейска комисия назова обаче са свързани с 2027 година Дотогава общите правила би трябвало да са направени и признати.
След това сред 2028 и 2030 година би трябвало да бъдат усъвършенствани към 500 инфраструктурни обекта (летища, пристанища, пътища), тъй че те да са годни да поемат и разпределят военна техника. Всичко това следва дефинитивно да завърши до 2034 година и тогава към този момент да имаме приключен боен Шенген, работещ с цялостния си потенциал и изпълняващ напълно задачите, за които е очакван.
Малко откакто Европейска комисия сложи самодейността за военния Шенген на масата, американският военачалник Бен Ходжис разяснява, че сега при прекачване на персонален състав и техника се губи доста повече време за извършване на условията на обособените страни в Европа, в сравнение с за обмисляне, напредване и разполагане на съответните формирования и тяхното съоръжение.
Ходжис към този момент е в запаса, само че по-рано командваше американските сили в Европа. Той познава изцяло военната инфраструктура на континента и без подозрение е наясно какви процедурни и инфраструктурни промени са нужни, с цел да може в по-голяма степен да се подсигурява европейската сигурност и защита.
Процесът по построяването на военния Шенген ще е нескончаем и сложен. Не е невероятно да има страни, които биха желали да се дистанцират от него, както и страни, които ще упорстват да имат оптималната роля в напредването на нещата, по този начин че те да се случват колкото се може по-бързо.
Вероятно най-трудната част ще бъде обвързвана с нуждата въпросът да мине през Съвета на Европейски Съюз. Тази институция е образувана на народен принцип. Всяка страна членка има своя представител там (премиер или отраслов министър). И с цел да бъде взето едно или друго решение е належащо единодушието на всички национални представители.
Възникването на компликации може да се появи по две разнообразни линии.
Едната е в случай че и отсега нататък в Европа има държавни управления като актуалното в Унгария. Кабинетът на Орбан по принцип се опълчва на общите европейски начинания. Унгарският министър председател приказва, че Брюксел е опасност за страната му и държи на енергийния бизнес, който развива с Москва.
След по-малко от 5 месеца обаче обстановката в Будапеща може да е напълно друга. Последното оповестено социологическо изследване за Унгария сочи преднина от 7% за опозиционната групировка ТИСА. Освен това тя има и евентуални сътрудници измежду по-малките партии, до момента в който за Орбановия ФИДЕС тази алтернатива не съществува.
Друг евентуален източник на компликации може да се окаже, да вземем за пример, Испания. Тази страна е пълностоен член на Европейски Съюз и де юре, и де факто. Щом стане дума за отбранителни начинания обаче в Испания като че ли повече избират сдържаността и пасивността.
Така беше тази пролет в Хага, където на среща на върха на НАТО се взе решението разноските за защита да доближат 5% от Брутният вътрешен продукт. Просто Испания географски е доста надалеч от опасността за Европа, която се намира на изток и североизток и това прави страната по-спокойна и по-малко дейна в делата на НАТО и на Европейски Съюз, когато те са свързани с тематиката за сигурността и защитата.
Европейска комисия би трябвало да е готова за тези евентуални компликации и да има подготвеност за превъзмогването им, незабавно щом това се наложи. Разбира се, продължителността на процеса по цялостното създаване на военния Шенген е сериозна. Тя ще обхване мандатите на идващите две или три държавни управления на страните членки, както и идващия мандат на Европейска комисия.
През този дълъг времеви интервал сигурно ще има моменти на по-активна работа по военния Шенген и такива, в който той ще отстъпва самодейността пред други тематики с наложително и директно значение.
Важно е обаче да се означи, че военният Шенген е събитие, от което Европейски Съюз обективно се нуждае.
Премахването на вътрешните граници, съществуването на единно пространство за свободно придвижване на хора, артикули и услуги и съществуването на обща европейска валута разумно води и до нуждата от основаване на обединен механизъм за гарантиране на сигурността и защитата на континента.
Ако стопанската система, търговията и превоза се случват в едно общо пространство, то общи би трябвало да са и отговорностите в областта на сигурността и защитата. Останат ли те в затворените рамки на националните страни, това би означавало липса на успеваемост, която ще прави континента ни все по-уязвим и предразположен на външни закани и рискове.
Разбира се, точно съветската опасност по отношение на Европа се явява мощен катализатор във връзка с построяването на единно пространство за бързо прекачване на персонален състав и военна техника от една точка в Европа до друга. Това е на първо място в полза на страните от Източния фланг, в това число и България.
Ситуацията на континента е такава, че военноотбранителният капацитет е главно на Запад, а опасността е от Изток. За да могат западните армии да подсигуряват сигурността на страните от Източна Европа, то те би трябвало да имат бърз и безконтролен достъп до тях.
Военният Шенген може да се преглежда като самобитно надграждане, на европейско равнище, на натовския стандарт, че нахлуване против една страна членка се смята за нахлуване против всички.
Подобряването на военноотбранителното съдействие сред страните в Европа значи повече предварителна защита и намаление на вероятността за нахлуване даже и против страните от най-уязвимите елементи на континента.
Добре осмислената и обхватна политика за въздържане е извънредно нужна за ранното и навреме противопоставяне против всеки евентуален агресор. Тази политика наложително би трябвало да включва и боен детайл.
Вече е напълно ясно, че само с подготвеност за налагане на стопански наказания резултат не може да се реализира. На съветски юридически и физически лица бяха наложени наказания още след похищението против Крим (2014 г.). Това обаче не обезпечи въздържане и през февруари 2022 година станахме очевидци на пълномащабна война против Украйна, която продължава към този момент повече от 3 година и половина.
Когато и да завърши тази война и както и да завърши, Европа би трябвало интензивно да работи за своята сигурност и отбранително обезпечаване. Полша като че ли беше първата страна, която осъзна това и стартира да го прави незабавно след 2014 година
По това време на Източния фланг нямаше натовски формирования. Сега обаче тук има многонационални бойни групи. Те са част тъкмо от политиката по въздържане на НАТО и Европейски Съюз. Тези формирования би трябвало неотложно да прераснат в бригади, в случай че това се наложи.
В сходна обстановка общото пространство за напредване и прекачване на персонален състав и военна техника ще е доста належащо.
Правилата за тези действия ще са ясни авансово и няма да ни се постанова в придвижване да търсим отговор на въпросите - какво тъкмо да създадем и по какъв начин да го създадем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ