Първият БКП спортен инфлуенсър – Христофор Оскиян Матикян
Инфлуенсърите се трансфораха в една от новите специалности, освен това в зората на дигитализацията. Това са хората, които имат публика, промотират по-добър живот и се стремят постоянно да наподобяват добре, с цел да продават визията си. Ако погледнете речника, най-вероятно ще откриете, че старите издания даже не се чували за сходна специалност, въпреки всичко и множеството обществени мрежи идват доста по-късно. Въпреки това ще открием, че по време на социализма има тъкмо такива специалности, капиталистическото име идва след това. А откакто няма обществени мрежи, запознайте се с вестник „ Народен спорт “ и героят Христофор Оскиян Матикян.
За него разбираме, че е бил архиватор в бригадата (неизвестно коя) и се трудил неуморно, покривайки всички свои занимания със невзискателност. Матикян не е единствено добър чиновник, той е и човек, който употребява свободното си време за възстановяване на умствения и физически потенциал, най-малко това ни споделя в-ка. Партията-майка, осъзнавайки какъв брой предан е този атлет-архиватор, взема решение да отпусне парична премия от 10 хиляди лв..
Наградата и всички похвали се случват пред цялата бригада. Христофор е един от положителните спринтьори на 400 метра и откакто се е показал добре на републиканското състезание, водейки останалите трудови тимове с към 40 метра, достижението е направено пред учите и на трудовите началници. Най-вероятно те са се въодушевили да наградят Христофор.
Атлетът е взел участие в редица надпревари, в това число в среща сред България и Чехословакия, поставяйки нов връх от 50.2 секунди, изпреварвайки остарелия от 51 секунди. Вторият му връх е от 49.9 секунди. Авторът на въпросната публикация споделя, че животът на средностатистическия трудов спортист не е лек. Матикян е минал през редица компликации на работническата класа. Изненадващо осъществяване, изключително откакто спомените от топлото социалистическо минало през днешния ден ще описват за необикновен живот, изпреварващ по качество даже Дубай.
Ето и още един необикновен факт. Христофор се ражда в оскъдно семейство през 1926 година с баща-сервитьор в София. Живее оскъдно и когато татко му се пенсионира, той би трябвало да стартира да работи и да учи. Въпреки недоимъкът, както споделя самия създател, Христофор е учил във френския лицей, до момента в който татко му е работил като сервитьор, по-късно го напуща и се мести във вечерна гимназия, която приключва. Тук идва и по-важният въпрос, по какъв начин един юноша, откърмен с буржоазната просвета, преподавана във френски лицей, съумява да стигне толкоз високите позиции, че и да се радва на парична премия? Отговорът не е сложен, просто е съумял да счупи върхове, които не биха разрешили на партията да го пренебрегва.
Преминавайки през казармата, единствената свободна работа е в Сградостроителна бригада. Малко по-късно се запизва в състезателен клуб „ Славия “ и по този начин стартира кариерата си. Най-вероятно е живял в квартал Славия, който по това време се разпознава като „ III Димитровски регион “. Желаете ли Аладин новините или да обърнем внимание на Аладн новините (бел. ред.: премахването на имената на квартали за подмазване на вожда, води до тежко комплициране в района, спомнете си сцената от „ Диктаторът “ със Саша Барън Коен)?
Изданието показва Христофор като твърд спортист, който отхвърля да почива и даже през зимата, както останалите му сътрудници (онези, благословени от партията да почиват), няма оправдания като „ мъртъв сезон “. Принуден е да тренира още по-зловещо, тъй като за него няма нито стадион, нито зала, където да показва уменията си.
Ако на запад е задоволително за един спортист да тренира и да се развива физически, то в България се следи и дейна трудова претовареност. Христофор няма право да пропусне работен ден и е длъжен да се демонстрира и на работа. Логично е, че като ярък образец, въпреки и той самият да не е желал да бъде толкоз ярък, получава награди за Първи май и Девети септември, освен това нееднократно. Най-странното е, че неговият чорбаджия и шеф – К. Камберов е показал Христофор за неговата отлична индустриална активност, обърнете внимание, като архиватор. В последните редове следва една благодарствена тирада за 9-ти септември, отечественият фронт и Българска комунистическа партия.
Христофор няма различен избор, с изключение на да благодари на другарите си, че най-малко са му оставили позицията на архиватор, с цел да може да тренира на мира, пропускайки останалите благоприятни условия като възобновяване, спортни лагери и професионална подготовка. Просто не разбираме за какво някой би изискал да се откаже от сходен парадайс?
