Обяснението: Защо уж инфлацията почти не се променя, а портмонето ни се изпразва все по-бързо
Инфлацията за август не донесе особена изненада – отчетливото повишаване на течните горива е главният фактор за растежа в показателя за месеца с 0,4%, до момента в който цените на кошницата от останалите категории артикули и услуги като цяло остават непроменени. Така се резервира и спадът на темпа на инфлация на годишна основа и по отношение на август 2022 година той е 7,7%, при 8,5% за юли (и надалеч надолу от 18,7% в рекордния септември на 2022 година). Хармонизираният показател, изчисляван по обща за всички страни членки методология на Евростат, регистрира инфлация на годишна база от 7,5% по отношение на август 2022 година, при 7,8% към юли. При храните се вижда стабилно задържане на ценовото равнище след март тази година, само че все пак към този момент остава насъбрана разлика в темпа на смяна на потребителските цени и показателя на цени на производител в хранителната индустрия, която се " отвори “ след декември 2022 година Това дава съображение да чакаме даже леко поевтиняване на питателните артикули в идващите месеци, в случай че няма някаква внезапна смяна в геополитическата обстановка. Това кават иконимистите от ИПИ.
Извън очевидната причина – забележителното повишаване на суровия нефт, и оттова на горивата – можем да търсим пояснение на към момента високата инфлация във към момента мощното вътрешно търсене. Комбинацията от нарастване на пенсии, един от най-бързите темпове на повишаване на заплатите в Европейски Съюз и извънредно интензивно банково кредитиране при исторически ниски действителни лихви поддържа продължаващ растеж на продажбите на дребно. За юли показателят регистрира 1,6% действително повишаване на продажбите по отношение на същия месец на 2022 година в България, до момента в който в множеството европейски страни към този момент има няколко следващи месеца на понижение – междинният спад за Европейски Съюз е 1,2% по отношение на юли 2022 година и 0,3% по отношение на юни 2023 година Все отново и в България на месечна база през юни и юли продажбите леко спадат в действително изражение.
Както обаче знаем, за дребна и мощно отворена стопанска система като българската вътрешното търсене – даже подхранено от ниска безработица и бърз растеж на заплати и пенсии – не може да компенсира в задоволителна степен отрицателните въздействия от утежняването на изискванията на външните пазари. Това към този момент се вижда в данните. За четвърти подред месец през юли показателят на цени на производител за неенергийните артикули е негативен. Индексът на индустриалното произвеждане за юли демонстрира спад по отношение на същия месец на 2022 година с 2,4% (вече пети месец поред), а по отношение на предходният месец свиването е с 1,1%. Германия – най-голямата стопанска система на еврозоната – регистрира спад на годишна основа от 2,5%.
Забавянето на европейската стопанска система директно се отразява на българския експорт – през всеки от месеците от април до юли цената на износа на артикули спада с над 10 % на годишна база. Спадът на енергийните цени – както на нефт, по този начин и на електрическа енергия – в този момент " дърпа “ надолу износа и общото промишлено произвеждане. Така България през юли е с максимален спад на индустриалното произвеждане в Европейски Съюз на годишна база. Еднократните удобни фактори от предишното лято, когато бяха достигнати рекордни стойности на тези индикатори, в този момент работят в противоположна посока; по този начин или другояче не може да се разчита тези развития да се повторят. Все отново би трябвало да се регистрира, че в случай че изключим производството и износа на енергийни запаси (и ненапълно на добивната индустрия), преработващата индустрия наподобява се приспособява релативно сполучливо – показателят на производството нараства на месечна база, въпреки и минимално, през май, юни и юли. Ако погледнем в средносрочен проект, показателят на произвеждане в преработващата индустрия през юли 2023 година е с над 10% над междинното равнище за 2019 година и с 8% над междинното равнище за 2021 година.
Разбира се, по-важно е какво следва в световната и европейската стопанска система. Наблюдават се поредност данни за закъснение на стопанската интензивност в Китай и проявяващи се структурни проблеми. Последните данни за инфлацията в Съединени американски щати регистрират повишаване на цените с 0,7% единствено за месец август и 3,7% растеж на годишна основа (при 3,2% към юли). Още повече, инфлацията към този момент е движена от кошницата с изключени сила и храни, за която повишаването по отношение на август 2022 година е 4,3%. Това евентуално ще бъде регистрирано при идното по – късно този месец решение на Федералния запас за насоките на паричната политика.
Тази седмица Европейската централна банка за следващ път увеличи лихвата с 0,25 пункта, което в допълнение ще затегне изискванията за кредитиране. Това е значително предстояща последица от надигането на инфлацията в еврозоната през август. Към притеснителния висок ритъм на повишаване на нехранителните и неенергийните артикули и изключително – на услугите, което виждаме през последните месеци, през лятото се добави и външният ценови потрес от повишаването на суровия нефт. Така или другояче, дейностите не ЕЦБ все още са ориентирани към изкривяване на инфлацията с всички принадлежности на паричната политика, което неизбежно е обвързвано с угнетяване на кредитната интензивност, капиталообразуването и потреблението. Тези процеси ще стартират последователно да се придвижват и в България, което още повече изостря значимостта на благоразумното бюджетно обмисляне за 2024 година и въпреки това – на потребността от политики, които да предизвикват нови вложения и преструктуриране на българската стопанска система.
Извън очевидната причина – забележителното повишаване на суровия нефт, и оттова на горивата – можем да търсим пояснение на към момента високата инфлация във към момента мощното вътрешно търсене. Комбинацията от нарастване на пенсии, един от най-бързите темпове на повишаване на заплатите в Европейски Съюз и извънредно интензивно банково кредитиране при исторически ниски действителни лихви поддържа продължаващ растеж на продажбите на дребно. За юли показателят регистрира 1,6% действително повишаване на продажбите по отношение на същия месец на 2022 година в България, до момента в който в множеството европейски страни към този момент има няколко следващи месеца на понижение – междинният спад за Европейски Съюз е 1,2% по отношение на юли 2022 година и 0,3% по отношение на юни 2023 година Все отново и в България на месечна база през юни и юли продажбите леко спадат в действително изражение.
Както обаче знаем, за дребна и мощно отворена стопанска система като българската вътрешното търсене – даже подхранено от ниска безработица и бърз растеж на заплати и пенсии – не може да компенсира в задоволителна степен отрицателните въздействия от утежняването на изискванията на външните пазари. Това към този момент се вижда в данните. За четвърти подред месец през юли показателят на цени на производител за неенергийните артикули е негативен. Индексът на индустриалното произвеждане за юли демонстрира спад по отношение на същия месец на 2022 година с 2,4% (вече пети месец поред), а по отношение на предходният месец свиването е с 1,1%. Германия – най-голямата стопанска система на еврозоната – регистрира спад на годишна основа от 2,5%.
Забавянето на европейската стопанска система директно се отразява на българския експорт – през всеки от месеците от април до юли цената на износа на артикули спада с над 10 % на годишна база. Спадът на енергийните цени – както на нефт, по този начин и на електрическа енергия – в този момент " дърпа “ надолу износа и общото промишлено произвеждане. Така България през юли е с максимален спад на индустриалното произвеждане в Европейски Съюз на годишна база. Еднократните удобни фактори от предишното лято, когато бяха достигнати рекордни стойности на тези индикатори, в този момент работят в противоположна посока; по този начин или другояче не може да се разчита тези развития да се повторят. Все отново би трябвало да се регистрира, че в случай че изключим производството и износа на енергийни запаси (и ненапълно на добивната индустрия), преработващата индустрия наподобява се приспособява релативно сполучливо – показателят на производството нараства на месечна база, въпреки и минимално, през май, юни и юли. Ако погледнем в средносрочен проект, показателят на произвеждане в преработващата индустрия през юли 2023 година е с над 10% над междинното равнище за 2019 година и с 8% над междинното равнище за 2021 година.
Разбира се, по-важно е какво следва в световната и европейската стопанска система. Наблюдават се поредност данни за закъснение на стопанската интензивност в Китай и проявяващи се структурни проблеми. Последните данни за инфлацията в Съединени американски щати регистрират повишаване на цените с 0,7% единствено за месец август и 3,7% растеж на годишна основа (при 3,2% към юли). Още повече, инфлацията към този момент е движена от кошницата с изключени сила и храни, за която повишаването по отношение на август 2022 година е 4,3%. Това евентуално ще бъде регистрирано при идното по – късно този месец решение на Федералния запас за насоките на паричната политика.
Тази седмица Европейската централна банка за следващ път увеличи лихвата с 0,25 пункта, което в допълнение ще затегне изискванията за кредитиране. Това е значително предстояща последица от надигането на инфлацията в еврозоната през август. Към притеснителния висок ритъм на повишаване на нехранителните и неенергийните артикули и изключително – на услугите, което виждаме през последните месеци, през лятото се добави и външният ценови потрес от повишаването на суровия нефт. Така или другояче, дейностите не ЕЦБ все още са ориентирани към изкривяване на инфлацията с всички принадлежности на паричната политика, което неизбежно е обвързвано с угнетяване на кредитната интензивност, капиталообразуването и потреблението. Тези процеси ще стартират последователно да се придвижват и в България, което още повече изостря значимостта на благоразумното бюджетно обмисляне за 2024 година и въпреки това – на потребността от политики, които да предизвикват нови вложения и преструктуриране на българската стопанска система.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ