България остава сред страните в ЕС с висока инфлация
Инфлацията в България се забавя доста през април, само че страната остава в първата третина на страните от Европейски Съюз по най-високи цени. Измерена по европейската методология, инфлацията в България към април е 10.3% при 7% приблизително за страните от еврозоната и 8.1% в Европейски Съюз. Цените у нас понижават спрямо първите три месеца на годината, само че страната е на 9-то място измежду 27-те страни в Блока.
Освен че инфлацията унищожава покупателната дарба на потребителите, тя е голяма спънка през присъединението на България към еврозоната. Един от критериите от Маастрихт, които всяка страна кандидатка би трябвало да съблюдава, с цел да бъде позволена до валутния съюз, е инфлацията, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени, да не е повече от 1.5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация.
Данните за април демонстрират, че тези три страни все още са Люксембург, Белгия и Испания, които имат междинна инфлация от 3.3%. Тоест България, в случай че желае да се причисли в този момент, би трябвало да задържа междинното повишаване на цените до 4.8%. Разбира се, може да се направи малко изключение, както се случи за Хърватия, само че в доста дребни граници над закрепеното равнище.
Абсолютен рекордьор е Унгария с 24.5% инфлация. Това е единствената страна в Европейски Съюз, наложила непоколебим таван на цените. Виктор Орбан също по този начин избра да резервира връзките си с Русия и не ограничи енергийното си отношение със страната агресор. Сега Унгария е образец за провалена ценова политика.
Последните данни на „ Евростат “ демонстрират, че общият растеж на цените се дължи на възходящите разноски за услуги и сила и се компенсира от закъснение на растежа на цените на храните.
В посока нагоре, базисната инфлация, която отстранява нестабилните цени на силата и храните, се намали до 7.3% от 7.5%.
Основният растеж на цените е основен фокус на политиците на Европейската централна банка (ЕЦБ) на фона на опасенията, че първичният скок на цените се е популяризирал в други елементи на стопанската система и може да докара до по-високи условия за заплати.
Инфлацията при услугите, която се движи главно от разноските за труд, се форсира до 5.2% от 5.1%, потвърждавайки опасенията на политиците, че растежът на номиналните заплати може да стане рисково бърз.
Освен че инфлацията унищожава покупателната дарба на потребителите, тя е голяма спънка през присъединението на България към еврозоната. Един от критериите от Маастрихт, които всяка страна кандидатка би трябвало да съблюдава, с цел да бъде позволена до валутния съюз, е инфлацията, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени, да не е повече от 1.5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация.
Данните за април демонстрират, че тези три страни все още са Люксембург, Белгия и Испания, които имат междинна инфлация от 3.3%. Тоест България, в случай че желае да се причисли в този момент, би трябвало да задържа междинното повишаване на цените до 4.8%. Разбира се, може да се направи малко изключение, както се случи за Хърватия, само че в доста дребни граници над закрепеното равнище.
Абсолютен рекордьор е Унгария с 24.5% инфлация. Това е единствената страна в Европейски Съюз, наложила непоколебим таван на цените. Виктор Орбан също по този начин избра да резервира връзките си с Русия и не ограничи енергийното си отношение със страната агресор. Сега Унгария е образец за провалена ценова политика.
Последните данни на „ Евростат “ демонстрират, че общият растеж на цените се дължи на възходящите разноски за услуги и сила и се компенсира от закъснение на растежа на цените на храните.
В посока нагоре, базисната инфлация, която отстранява нестабилните цени на силата и храните, се намали до 7.3% от 7.5%.
Основният растеж на цените е основен фокус на политиците на Европейската централна банка (ЕЦБ) на фона на опасенията, че първичният скок на цените се е популяризирал в други елементи на стопанската система и може да докара до по-високи условия за заплати.
Инфлацията при услугите, която се движи главно от разноските за труд, се форсира до 5.2% от 5.1%, потвърждавайки опасенията на политиците, че растежът на номиналните заплати може да стане рисково бърз.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ