Вътреболничните инфекции през миналата година са били над 18 хиляди
Инфекциите, свързани с здравното обслужване - вътреболничните инфекции, съставляват сериозен здравен и стопански проблем по целия свят. През последното десетилетие са положени доста старания, за хармонизиране надзора, предварителната защита и контрола на инфекциите, свързани с здравното обслужване, във всички европейски страни. България е страна, в която надзорът на инфекциите, свързани с здравното обслужване, е наложителен. Това разяснява Елина Добрева - лекар по микробиология в Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания /НЦЗПБ/ за Българска телеграфна агенция.
По думите ѝ през 2018 година събраните данни от лечебните заведения в страната демонстрират, че болните с инфекциите, свързани с здравното обслужване, са били 17 083, а броят на вътреболничните инфекции - 18 521. Най-чести са били инфекциите на хирургичното място - 3 693 (19.9 на сто), белодробните инфекции - 3 000 (16.2 на сто), уроинфекциите - 2 958 (16.0 на сто) и инфекциите на сърдечно-съдовата система - 2 812 (15.2 на сто).
Най-честите причинители на инфекциите, свързани с здравното обслужване, са били Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa.
От направените разбори в Националния център по заразни и паразитни заболявания може да се заключи, че броят на обявените случаи на вътреболнични инфекции не е висок и не се променял през последните няколко години, заключи специалистът. Вътреболничните инфекции се случват по целия свят, само че е извънредно значимо при възникването им да се подхващат незабавни ограничения, с цел да не се позволява разпространяването им в съответно болнично заведение или в друго, разяснява Елина Добрева.
Съобщаването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, би трябвало да се преглежда като мерило за прогрес в медицината, а не като резултат на позволени пропуски. Инфекциите, свързани с здравното обслужване, могат да зародят при лекуване на съществени онкологични болести, за чието лекуване се ползват модерни способи, само че не заради пропуски от обслужването на пациентите, а вследствие на тежкото имунодефицитно положение, в което се намират, изясни Добрева.
Основен документ в страната за предварителна защита и надзор на вътреболничните инфекции е Наредба 3 от 2013 година за одобряване на медицински стандарт по предварителна защита и надзор на вътреболничните инфекции. Целта на стандарта е възстановяване на качеството и сигурността на здравната помощ посредством понижаване честотата на вътреболничните инфекции, уточни Добрева.
Важно е да се има поради, че за вътреболничните инфекции се считат освен инфекциите, добити от пациент по отношение на здравно обслужване (по мотив на друго заболяване), само че и инфекциите, добити от медицински личен състав в лечебно заведение по отношение на обслужването на пациентите (например при пострадвания с остри/режещи предмети).
Причините за пораждане на инфекциите, свързани с здравното обслужване, могат да бъдат разнообразни - от страна на пациента: възраст, имунен статус, съпътстващи болести, както и от страна на медицинския личен състав, който би трябвало да съблюдава хигиена и стерилизация на ръце, на повърхности, на инсталация, инструментариум и други Необходимо е и съблюдаване на поредност от условия при работа с режещи предмети, разясни специалистът. В страната ни, по самодейност на Европейския център по предварителна защита и надзор на болесттите, от НЦЗПБ, са осъществявани две срезови изследвания за разпространяването на вътреболничните инфекции и антимикробна приложимост в лечебните заведения за интензивно лекуване - през 2011-2012 година и през 2016-2017 година
В България данните от първото превалентно изследване демонстрират, че честотата на разпространяване на инфекциите, свързани с здравното обслужване, е 3.7 на 100, като най-разпространени са били инфекции на хирургичното място (24 на сто), инфекции на респираторен тракт (24 на сто), следвани от инфекции на уринарен тракт (19 на сто) и други инфекции (17 на сто), сподели Добрева.
По време на второто изследване откритата периодичност за разпространяването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, в лечебните заведения за интензивно лекуване е била 3.5 на 100, като най-чести са били инфекциите на хирургичното място (28 на сто), следвани от инфекции на респираторен тракт (23 на сто), инфекции на кръвта (14 на сто), инфекции на уринарен тракт (7 на сто) и други, означи експертът.
По думите на Добрева вътреболничните инфекции са извънредно съществени и към тях е належащо отговорно отношение освен от страна на медицинския личен състав, само че и от страна на пациентите и техните близки. Пациентите не са в положение сами да се предпазят от придобиване на вътреболнични инфекции, само че грижата за тях, съчетана с добра персонална хигиена, биха спомогнали за понижаване на риска от пораждане и разпространяване на тези инфекции, добави тя.
Съобщаването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, в страната е регламентирано с избрани нормативни документи. Механизмът на съобщаване сплотява активността на разнообразни експерти. Профилактиката и контролът на тези инфекции са интердисциплинарна активност и са отговорност на целия личен състав на всяко лечебно заведение, уточни Добрева.
Дейността на НЦЗПБ е да изготвя оферти за решение на проблеми, свързани с медицински въпроси. НЦЗПБ е научно звено, което не прави инспекции, не постанова санкции, а изготвя оферти, които могат да бъдат взети поради при правене на наредби, закони и постановления, посочи специалистът.
По думите ѝ през 2018 година събраните данни от лечебните заведения в страната демонстрират, че болните с инфекциите, свързани с здравното обслужване, са били 17 083, а броят на вътреболничните инфекции - 18 521. Най-чести са били инфекциите на хирургичното място - 3 693 (19.9 на сто), белодробните инфекции - 3 000 (16.2 на сто), уроинфекциите - 2 958 (16.0 на сто) и инфекциите на сърдечно-съдовата система - 2 812 (15.2 на сто).
Най-честите причинители на инфекциите, свързани с здравното обслужване, са били Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa.
От направените разбори в Националния център по заразни и паразитни заболявания може да се заключи, че броят на обявените случаи на вътреболнични инфекции не е висок и не се променял през последните няколко години, заключи специалистът. Вътреболничните инфекции се случват по целия свят, само че е извънредно значимо при възникването им да се подхващат незабавни ограничения, с цел да не се позволява разпространяването им в съответно болнично заведение или в друго, разяснява Елина Добрева.
Съобщаването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, би трябвало да се преглежда като мерило за прогрес в медицината, а не като резултат на позволени пропуски. Инфекциите, свързани с здравното обслужване, могат да зародят при лекуване на съществени онкологични болести, за чието лекуване се ползват модерни способи, само че не заради пропуски от обслужването на пациентите, а вследствие на тежкото имунодефицитно положение, в което се намират, изясни Добрева.
Основен документ в страната за предварителна защита и надзор на вътреболничните инфекции е Наредба 3 от 2013 година за одобряване на медицински стандарт по предварителна защита и надзор на вътреболничните инфекции. Целта на стандарта е възстановяване на качеството и сигурността на здравната помощ посредством понижаване честотата на вътреболничните инфекции, уточни Добрева.
Важно е да се има поради, че за вътреболничните инфекции се считат освен инфекциите, добити от пациент по отношение на здравно обслужване (по мотив на друго заболяване), само че и инфекциите, добити от медицински личен състав в лечебно заведение по отношение на обслужването на пациентите (например при пострадвания с остри/режещи предмети).
Причините за пораждане на инфекциите, свързани с здравното обслужване, могат да бъдат разнообразни - от страна на пациента: възраст, имунен статус, съпътстващи болести, както и от страна на медицинския личен състав, който би трябвало да съблюдава хигиена и стерилизация на ръце, на повърхности, на инсталация, инструментариум и други Необходимо е и съблюдаване на поредност от условия при работа с режещи предмети, разясни специалистът. В страната ни, по самодейност на Европейския център по предварителна защита и надзор на болесттите, от НЦЗПБ, са осъществявани две срезови изследвания за разпространяването на вътреболничните инфекции и антимикробна приложимост в лечебните заведения за интензивно лекуване - през 2011-2012 година и през 2016-2017 година
В България данните от първото превалентно изследване демонстрират, че честотата на разпространяване на инфекциите, свързани с здравното обслужване, е 3.7 на 100, като най-разпространени са били инфекции на хирургичното място (24 на сто), инфекции на респираторен тракт (24 на сто), следвани от инфекции на уринарен тракт (19 на сто) и други инфекции (17 на сто), сподели Добрева.
По време на второто изследване откритата периодичност за разпространяването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, в лечебните заведения за интензивно лекуване е била 3.5 на 100, като най-чести са били инфекциите на хирургичното място (28 на сто), следвани от инфекции на респираторен тракт (23 на сто), инфекции на кръвта (14 на сто), инфекции на уринарен тракт (7 на сто) и други, означи експертът.
По думите на Добрева вътреболничните инфекции са извънредно съществени и към тях е належащо отговорно отношение освен от страна на медицинския личен състав, само че и от страна на пациентите и техните близки. Пациентите не са в положение сами да се предпазят от придобиване на вътреболнични инфекции, само че грижата за тях, съчетана с добра персонална хигиена, биха спомогнали за понижаване на риска от пораждане и разпространяване на тези инфекции, добави тя.
Съобщаването на инфекциите, свързани с здравното обслужване, в страната е регламентирано с избрани нормативни документи. Механизмът на съобщаване сплотява активността на разнообразни експерти. Профилактиката и контролът на тези инфекции са интердисциплинарна активност и са отговорност на целия личен състав на всяко лечебно заведение, уточни Добрева.
Дейността на НЦЗПБ е да изготвя оферти за решение на проблеми, свързани с медицински въпроси. НЦЗПБ е научно звено, което не прави инспекции, не постанова санкции, а изготвя оферти, които могат да бъдат взети поради при правене на наредби, закони и постановления, посочи специалистът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ