След онлайн обучението: Персонално домашно при пропуски в кл...
Индивидуална домашна работа, потребление на осведомителните технологии за визуализиране на материала и класни работи по формата на НВО – с цел да привикват учениците с този метод на изпитване. Това са част от вероятни ограничения, които преподаватели по български език и литература обрисуваха за компенсиране на пропуските, насъбрани през миналата образователна година, в която се наложи периодично повтаряне на присъствено и онлайн образование поради пандемията.
Около 140 учители от Пловдивска област разискаха откритите дефицити и методите за наваксване на онлайн среща, инициирана от старши специалиста по български език и литература в Регионалното ръководство на образованието Георги Делов. Той е изискал от всички учебни заведения в региона разбор на резултатите от тазгодишните входни равнища по предмета в прогимназиален и гимназиален стадий, както и оферти по какъв метод да се наваксват пропуските за всеки от класовете. Целта е да се сътвори работещ модел за количествен и първокласен разбор на входящото ниво и да се набележат ограничения за повишение на резултатите от националните външни оценения и матурите. За тях от тази година стартират промени, които да ги ориентират в по-голяма степен към инспекция на умения, в сравнение с към възпроизвеждане на заучена информация – така наречения компетентностен метод за преподаване и изпитване.
По Наредба 11 за оценяването входното ниво на учениците би трябвало да бъде открито до 3 седмици след началото на образователната година – документално и единствено по дисциплините от наложителната подготовка. В тези три седмици би трябвало да се случи и преговорът на материала от миналата година. В някои случаи обаче времето не стига – когато да вземем за пример по дадена дисциплинираност има единствено един час седмично, регистрираха от гилдията.
Фокусът на разбора е върху типични неточности, които се позволяват от над половината възпитаници, с цел да се набележат ограничения за работа, да вземем за пример с всички петокласници. Единичните пропуски следва да се компенсират посредством самостоятелни съвещания и задания или включване в планове за спомагателна работа.
С ангажимента, че част от учителите са се отнесли в известна степен официално към изискания разбор, той въпреки всичко обрисува главните дефицити. За учениците от 5. до 7. клас са свързани главно с неумение за работа с текст – схващане, добиване на информация, оценяване, размишление.
В гимназията се следи неумение за основаване на текст, пропуски в правописа на комплицираните думи, пунктуацията в просто и комплицирано изречение, неумение за книжовен разбор по открит логаритъм, неумение за аналогии с изучаван или неизучаван текст.
Според учителите оправянето с пропуските минава през потребление на разнородни способи в образователния час – да вземем за пример мозъчна офанзива, групова работа или прилагане на мисловни карти. Виждат в технологиите средство за визуализация. Това потомство е привикнало с устройствата и мъчно ще задържите вниманието му единствено с красиви слова, изключително онлайн, насърчи ги Георги Делов. Посъветва преподавателите да употребяват многообразието от интерент запаси и просветителни платформи. Да се вършат повече извършения, пробни НВО и матури и писмени работи по техните формати. Част от учителите оферират също планово основано образование и изнесени уроци в галерии и музеи.
Извън часовете поддръжката при пропуски е обвързвана с самостоятелни съвещания, работа по национални стратегии и планове, начинания за поощряване на четенето, извънкласни клубове по ползи и метода „ връстници оказват помощ на върстници “.
Петокласници поставят жанр на глагола и лице на съществителното
Петокласниците мъчно дефинират глаголно време и думите като елементи на речта. Често дефинират думата, само че след това бъркат граматичните категории – поставят жанр на глагола и лице на съществителното, сочат наблюденията на учителя по български език и литература от пловдивското ОУ „ Васил Левски “ Илиян Карабойчев “. Учениците мъчно извличат информация от текст, мъчно дават отговор на въпроси и не могат да се аргументират. Имат затреднение и въобще да формулират това, което желаят да кажат. Често не схващат речниковото значение на думата, не могат да посочат синоними, което се отразява след това при преразказа.
В същото време в прогимназията се натрупа базова просветеност и в случай че това не се случи, в класовете нагоре проблемите с граматическите правила и пунктуацията се задълбочават, предизвестява учителят. А компликациите по български език и литература се отразяват и на оправянето с другите предмети.
Още в шести клас се виждат още по-големи проблеми на децата при добиване на информация от текст, изключително в случай че е от друга социо-културна среда. На доктрина учениците могат да ми отговорят какво е глагол, само че след това не могат да го открият в текста, дава образец учителят При образование в електронна среда доста мъчно се следи по какъв начин се вършат точно упражненията за работа с текст.
Когато българският език не е майчин, в 5. клас са необразовани
Най-трудно е наваксването в учебните заведения, където децата са с друг от българския майчин език. В 5. клас те към момента постепенно и мъчно четат и не схващат наличието, пишат нечетливо и с неточности, пропущат и заменят букви, посочило входното равнище в ОУ „ Панайот Волов “, където всички деца са от Шекер махала - с турски и ромски генезис. На прага на прогимназията са към момента необразовани, споделя учителката Марияна Ангелова, която работи от 34 година в образователното заведение. Липсва базата, върху която спираловидно да се натрупват познания и умения. А по този начин мъчно може да се следват образователните стратегии за 5., 6. и 7. клас. Затова образованието минава през непрекъснато повторение на съществени пропуски, въпреки и от материал от минали години, онагледяване и адаптиране на наличие. Ключов метод е поощряването на всеки дребен прогрес, а не само оценяване по общия стандарт в системата. Според дългогодишната преподавателка писмените изпитвания би трябвало да са по модела на НВО и ДЗИ, с цел да се привиква с формата.
Въпреки непрекъснатите старания на екипа в учебното заведение, който и в този момент е изработил годишен проект за превъзмогване на дефицити, резултатите от националните стандартизирани изпитвания слагат децата от махалата на дъното на таблицата, като междинният триумф постоянно не може да доближи тройка. Така е с всички учебни заведения, където учениците са с друг от българския майчин език. „ За тях няма проблем. Родителят счита, че отговорността не е негова. И всички старания потъват “, разказва Марияна Ангелова.
За да сложи децата в друга обстановка, ги увлича в театрални форми. Именно тя направи урок с драматизация по „ Радини безредици “ от романа " Под игото ". Това дава огромен резултат при тези деца, само че рестриктивните мерки поради пандемията направиха невъзможни такива занимания. Сега учебното заведение търси други възможности, които отново да слагат образователното наличие в друга среда – даже и в мини рецитали по радиоуредбата.
Децата с друг от българския майчин език е мъчно да бъдат обучавани в клас, а онлайн – съвсем невероятно, солидарни са учителите.
Системата на образованието възприема тези възпитаници като билингви, т.е. двуезични, само че на процедура те не приказват нито турски, нито български. От българския знаят 20-ина думи, които също бъркат, споделя и Ани Цветкова от ОУ „ Никола Вапцаров “ в Асеновград. На процедура учениците не схващат смисъла на това, което се учи в клас. Заради това на тестванията при затворени въпроси налучкват отговори, а с отворените мъчно въобще схващат какво се желае да създадат без помощ от педагога.
Трите учителкипо български език и литература в школото ползват и диференцирана работа, и насърчаване на всеки триумф, и друг метод по урочната система. В последна сметка обаче понижава броят на учениците, усилва се делът на неактивните родители. Изключително доста пречи миграцията - честите заминавания, при които детето се отписва от учебно заведение и не се записва след връщането след няколко месеца. Средата също дърпа обратно хлапетата, тъй като има отрицателно отношение към учебното заведение.
На процедура не можем да образоваме възпитаници, които ги няма в клас, и с това учебното заведение самичко не може да се оправи, нужна е намесата и на други институции, споделя Георги Делов.
Около 140 учители от Пловдивска област разискаха откритите дефицити и методите за наваксване на онлайн среща, инициирана от старши специалиста по български език и литература в Регионалното ръководство на образованието Георги Делов. Той е изискал от всички учебни заведения в региона разбор на резултатите от тазгодишните входни равнища по предмета в прогимназиален и гимназиален стадий, както и оферти по какъв метод да се наваксват пропуските за всеки от класовете. Целта е да се сътвори работещ модел за количествен и първокласен разбор на входящото ниво и да се набележат ограничения за повишение на резултатите от националните външни оценения и матурите. За тях от тази година стартират промени, които да ги ориентират в по-голяма степен към инспекция на умения, в сравнение с към възпроизвеждане на заучена информация – така наречения компетентностен метод за преподаване и изпитване.
По Наредба 11 за оценяването входното ниво на учениците би трябвало да бъде открито до 3 седмици след началото на образователната година – документално и единствено по дисциплините от наложителната подготовка. В тези три седмици би трябвало да се случи и преговорът на материала от миналата година. В някои случаи обаче времето не стига – когато да вземем за пример по дадена дисциплинираност има единствено един час седмично, регистрираха от гилдията.
Фокусът на разбора е върху типични неточности, които се позволяват от над половината възпитаници, с цел да се набележат ограничения за работа, да вземем за пример с всички петокласници. Единичните пропуски следва да се компенсират посредством самостоятелни съвещания и задания или включване в планове за спомагателна работа.
С ангажимента, че част от учителите са се отнесли в известна степен официално към изискания разбор, той въпреки всичко обрисува главните дефицити. За учениците от 5. до 7. клас са свързани главно с неумение за работа с текст – схващане, добиване на информация, оценяване, размишление.
В гимназията се следи неумение за основаване на текст, пропуски в правописа на комплицираните думи, пунктуацията в просто и комплицирано изречение, неумение за книжовен разбор по открит логаритъм, неумение за аналогии с изучаван или неизучаван текст.
Според учителите оправянето с пропуските минава през потребление на разнородни способи в образователния час – да вземем за пример мозъчна офанзива, групова работа или прилагане на мисловни карти. Виждат в технологиите средство за визуализация. Това потомство е привикнало с устройствата и мъчно ще задържите вниманието му единствено с красиви слова, изключително онлайн, насърчи ги Георги Делов. Посъветва преподавателите да употребяват многообразието от интерент запаси и просветителни платформи. Да се вършат повече извършения, пробни НВО и матури и писмени работи по техните формати. Част от учителите оферират също планово основано образование и изнесени уроци в галерии и музеи.
Извън часовете поддръжката при пропуски е обвързвана с самостоятелни съвещания, работа по национални стратегии и планове, начинания за поощряване на четенето, извънкласни клубове по ползи и метода „ връстници оказват помощ на върстници “.
Петокласници поставят жанр на глагола и лице на съществителното
Петокласниците мъчно дефинират глаголно време и думите като елементи на речта. Често дефинират думата, само че след това бъркат граматичните категории – поставят жанр на глагола и лице на съществителното, сочат наблюденията на учителя по български език и литература от пловдивското ОУ „ Васил Левски “ Илиян Карабойчев “. Учениците мъчно извличат информация от текст, мъчно дават отговор на въпроси и не могат да се аргументират. Имат затреднение и въобще да формулират това, което желаят да кажат. Често не схващат речниковото значение на думата, не могат да посочат синоними, което се отразява след това при преразказа.
В същото време в прогимназията се натрупа базова просветеност и в случай че това не се случи, в класовете нагоре проблемите с граматическите правила и пунктуацията се задълбочават, предизвестява учителят. А компликациите по български език и литература се отразяват и на оправянето с другите предмети.
Още в шести клас се виждат още по-големи проблеми на децата при добиване на информация от текст, изключително в случай че е от друга социо-културна среда. На доктрина учениците могат да ми отговорят какво е глагол, само че след това не могат да го открият в текста, дава образец учителят При образование в електронна среда доста мъчно се следи по какъв начин се вършат точно упражненията за работа с текст.
Когато българският език не е майчин, в 5. клас са необразовани
Най-трудно е наваксването в учебните заведения, където децата са с друг от българския майчин език. В 5. клас те към момента постепенно и мъчно четат и не схващат наличието, пишат нечетливо и с неточности, пропущат и заменят букви, посочило входното равнище в ОУ „ Панайот Волов “, където всички деца са от Шекер махала - с турски и ромски генезис. На прага на прогимназията са към момента необразовани, споделя учителката Марияна Ангелова, която работи от 34 година в образователното заведение. Липсва базата, върху която спираловидно да се натрупват познания и умения. А по този начин мъчно може да се следват образователните стратегии за 5., 6. и 7. клас. Затова образованието минава през непрекъснато повторение на съществени пропуски, въпреки и от материал от минали години, онагледяване и адаптиране на наличие. Ключов метод е поощряването на всеки дребен прогрес, а не само оценяване по общия стандарт в системата. Според дългогодишната преподавателка писмените изпитвания би трябвало да са по модела на НВО и ДЗИ, с цел да се привиква с формата.
Въпреки непрекъснатите старания на екипа в учебното заведение, който и в този момент е изработил годишен проект за превъзмогване на дефицити, резултатите от националните стандартизирани изпитвания слагат децата от махалата на дъното на таблицата, като междинният триумф постоянно не може да доближи тройка. Така е с всички учебни заведения, където учениците са с друг от българския майчин език. „ За тях няма проблем. Родителят счита, че отговорността не е негова. И всички старания потъват “, разказва Марияна Ангелова.
За да сложи децата в друга обстановка, ги увлича в театрални форми. Именно тя направи урок с драматизация по „ Радини безредици “ от романа " Под игото ". Това дава огромен резултат при тези деца, само че рестриктивните мерки поради пандемията направиха невъзможни такива занимания. Сега учебното заведение търси други възможности, които отново да слагат образователното наличие в друга среда – даже и в мини рецитали по радиоуредбата.
Децата с друг от българския майчин език е мъчно да бъдат обучавани в клас, а онлайн – съвсем невероятно, солидарни са учителите.
Системата на образованието възприема тези възпитаници като билингви, т.е. двуезични, само че на процедура те не приказват нито турски, нито български. От българския знаят 20-ина думи, които също бъркат, споделя и Ани Цветкова от ОУ „ Никола Вапцаров “ в Асеновград. На процедура учениците не схващат смисъла на това, което се учи в клас. Заради това на тестванията при затворени въпроси налучкват отговори, а с отворените мъчно въобще схващат какво се желае да създадат без помощ от педагога.
Трите учителкипо български език и литература в школото ползват и диференцирана работа, и насърчаване на всеки триумф, и друг метод по урочната система. В последна сметка обаче понижава броят на учениците, усилва се делът на неактивните родители. Изключително доста пречи миграцията - честите заминавания, при които детето се отписва от учебно заведение и не се записва след връщането след няколко месеца. Средата също дърпа обратно хлапетата, тъй като има отрицателно отношение към учебното заведение.
На процедура не можем да образоваме възпитаници, които ги няма в клас, и с това учебното заведение самичко не може да се оправи, нужна е намесата и на други институции, споделя Георги Делов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ