Иначе нарича Путин „убиец” и е „притеснен от разполагането на

...
Иначе нарича Путин „убиец” и е „притеснен от разполагането на
Коментари Харесай

Анализаторът Зорница Илиева за Фрог: Пакт за сигурност или просто изход и за Украйна

Иначе назовава Путин „ убиец” и е „ обезпокоен от разполагането на хиляди бойци и тежка съветска военна техника по украинската граница”. Въпреки че надълбоко в себе си е наясно, че Крим ще си остане съветски и че Москва няма по какъв начин да отстъпи тъй наречените Руски Донбас. Все отново там има близо половин милион жители с съветски паспорти. А и съветските войски са ситуирани и се местят на този стадий в собсгтвените граници. Предприеманите ходове няма по какъв начин да не остават в зоната на дипломацията, тъй като другото ще е парещ спор с непредвидими последствия. В тази връзка вършат усещане редица мнения в западната, най-вече европейска, преса, които са в жанр „ време е да се направи договорка за сигурност”. Европейската, несъмнено, тъй като Украйна е в Европа, а Вашингтон е на хиляди километри. Русия може и да е „ остър съсед”, както някои се показват, само че е актшвен търговски партьор и голям пазар. Новите действителности в Европейски Съюз, да вземем за пример, след Студената война постановат да се има поради, че в действителност политическите противници се съчетават с икономическите действителности и то в единна взаимна рамка. Дрънкането на оръжия не е в унисон с задачите на една прагматична политика, която би могла да работи за излаз от политико-икономическата рецесия, която раздрусва целия свят. Отделно е ковид-епидемията, която също стана поле за замяна на геополитически удари. Неоспорим факт е, че по време на Студената война е имало неписани правила, които не са разрешавали да се минават границите на тъй наречените червени линии и да не се стига в последна сметка до международни войни.

След рухването на Берлинската стена тези правила са останали в предишното, а Европа не изготви собствен проект или пакт за сигурност. Стои под чадъра на НАТО, а това несъмнено си има и своите дефекти, когато става въпрос за национални или общоевропейски ползи. Особено когато зачестяват военни дейности на теротирията на европейския континент. Първо бе в някогашна СФРЮ, а през днешния ден на напред във времето е Киев с опасенията за преобразяване на спора с Донбас и Луганска област в парещ. Разбира се, че Европейски Съюз, включитено България, си остават предан съдружник на Алианса и няма по какъв начин да разчитат на лични сили, когато заканите порастват, само че антируската нервност съпроводена с поредност от санкционни ограничения носи и негативи. Някъде сходни настроения се регистрират, макар словестни изяви с апели за цялостен протест на Кремъл. Никак не е инцидентно,че тъкмо в този миг се появи информация, че ще бъде назначен като помощник на президента Байдън човек, който поредно се изявява като подръжник на гъвкава политика към Русия, която някои назовават real politic. А в Киев президентът Зеленски заяви, че се надява на телефонен диалог с Путин, за търсене на път за взаимноприемливо решение. Дали срещата му с Ердоган е отворила очите, че НАТО т.е. Западът няма да се намеси директно във боен спор, в случай че подобен избухне сред Русия и Украйна? Нищо персонално, Анкара е за териториалната целокупност на Украйна, не признава Крим поради кримските татари, внася своите безпилотни „ Байрактар” в страната на Зеленски, само че предизвестява, че това не би трябвало да тревожи съседи, тъй като не е ориентирано против тях. Бизнесът си е бизнес, татарите се поддържат, само че няма сметка да се смразяват връзките с Москва.

Все отново е мъчно да се преположи, че постигането на блокаж на тази политико-военна рецесия, в която Русия е основната цел, може да бъде реализирано без единодушие в посока общ пакт за сигурност. Минските съглашения могат да бъдат единствено нежна основа за насочна точка към по-сериозни постановки с дълготраен резултат. Да, НАТО е поръчител за трансатлантическа сигурност, само че има подозрение, че постановките му през днешния ден са с боеприпас от времето на Студената война. А Русия не е Съюз на съветските социалистически републики, макар носталгията по неговото въздействие и мощност, тъй като и в Русия капитализмът е в стихията си. Пазарното стопанство е наложено, а в редица области Москва потвърждава, че е напред с материала. Достатъчно е да се спомене усъвършенствания телекомуникационен бранш, триумфите в селското стопанство /Русия е най-големия експортьор през последните години на пшеница/, изобретяването на имунизациите срещу Ковид-19, новия авто бранш и така нататък Да не приказваме за военната техника и модернизирането на съветската войска с най-съвременни оръжия. Европейски Съюз е огромният сътрудник в търговско-икономическите връзки с Москва. Въпреки че Брюксел третира Русия на първо място като политически проблем и в това време като огромен и рентабилен бизнес партьор. Достатъчно е да се посетят магазините и офисите на огромните западни компании в Москва и Питер, с цел да си види, че там доминират европейските артикули. Последният вик на модата, и то висшата, е по витрините на 2-та най-големи градове в Русия. Съединени американски щати не могат да се похвалят с такива достижения на съветска земя. Сигналът от Вашингтон е, че се търси някакъв ремонт на връзките, само че при опазване ролята на №1 в геополитиката за Съединени американски щати. И то съпроводено със опасност, че няма да разрешат Пекин и Москва да се домогнат до многополюсен свят.

Всъщност на процедура се следи следното: от една страна европейските огромни компании зареждат съветския пазар със своите артикули, а от друга европейските водачи постановат наказания с постоянно съмнителни или просто недоказани претекстове. Тази разкрачена позиция на Европейски Съюз надали ще носи дивиденти и в бъдеще. Просто Москва очевидно е натрупала самочувствие и даже посолствата й по света посредством стилната туитър-политика дава отговор неотложно на всяка отрицателна реакция в Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз във връзка с Русия и Путин. Често много изобретателно и в унисон с това „ поисквам му здраве на президента Байдън”, когато той назова Путин палач. Руският външен министър Лавров на срещата с Йозеп Борел през февруари уточни, че „ Русия е подготвена да прекъсне дипломатическите връзки с Европейски Съюз, в случай че се налага”. И добави, че „ Кремъл ще разисква въпросите за контрола върху оръжията и промени на климата, единствено в случай че Съединени американски щати са подготвени да се въздържат от интервенция във вътрешни дела”. На Запад считат, че съществуващото напрежение с Москва принуждава Путин да се обвърже с Пекин. Но в случай че се следят деликатно стъпките на Русия във външната политика, няма по какъв начин да не се означи, че Москва си дава ясна сметка за съотношението на силите сред Русия и Китай. Поне на този стадий. Повечето съветски коментатори настояват, че Путин избира като сътрудник Европа и мечтае за общ пазар от Лисабон до Владивосток. Организираните в последно време събития за народите в Сибир с наблягане на тяхната просвета, религишя, еднаквост и вековни връзки с Москва по никакъв начин не се връзват с внушения за цялостна взаимозависимост от Китай. Има партньорство и общи позиции в геополитиката, в това число Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, стратегически военни ползи, само че това са цели за многополюсен свят. Иначе тези две огромни страни си имат лични ползи и ще си ги отстояват който както може. Но без да се не помни за общия противник, тъй като той демонстрира безмилостна експанзия и не прекъсва заканите си. В момента това постанова общ фронт, до момента в който се види дали ще се откри многополюсен свят или Съединени американски щати ще се окупират като № 1. Интересно дали Путин и Си Дзинпин ще се появат на срещата за климата, поканени от Байдън?

Русия не крие, че е предложила собствен план за договорка за сигурност и го е показала в Брюксел. Идеята е още от 2008г, когато Путин произнесе своята прословута тирада в Мюнхен. Документът несъмнено е спорен и сигурно характерен. Но, споделят, че в основата му е взаимното ценене на националните ползи и невмешателство във вътрешни каузи. Ако го имаше, обстановката с Украйна надали щеше да е толкоз напрегната и на ръба на война. Пътят безспорно е един – малко по малко и единствено посредством дипломатически разговори. В тава отношение може да се напомни тъй наречените договорка Щайнмайер, президент на Германия. Поне е нещо като основа да се постави завършек на спора в Донбас. Исторически е известно, че постоянно е имало Ялта, а много по-късно и Малта т.е. диалози за излаз от обстановка. Русия не обича да си спомня за Малта, само че в този момент държи на разговор. Няма потребност от надскачане, нали? Ето и ние – тази година всичките ни медии загатват 12 април като Ден на космонавтиката и си спомнят с трогване за Гагарин. Чаровник, несъмнено. Отдавна не го бяхме правили.

Зорница Илиева
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР