Корабът „Александър III“ смени собствеността си няколко пъти- веднъж в ръцете на Руската империя, белогвардейците, Германия, Франция и накрая се разглоби за части
Император Александър III е освен известно име в съветската история, само че и транспортен съд с доста занимателна история в съветската флота. Той е третият от клас „ Императрица Мария “ и влиза в групата на разрушителите на Черно море, които са проектирани напълно за сражения с Османската империя. Корабът получава името „ Император Александър III “ на името на императора, който взима трона и се разминава с ликвидиране през 1881 година (императорът, а не корабът).
През цялата си управленческа кариера, Александър III ще е обект на офанзиви, само че на пук на всички негови палачи, съумява да напусне този свят по натурален път през 1894. Като реакционер, той оказва помощ за въвеждането на най-различни промени и по този начин съумява да затвърди славата на татко си. Русия влиза по-смело в XX век и в случай че беше пропусната революцията, най-вероятно през днешния ден щяхме да я виждаме като надалеч по-еродирана и качествена страна.
В началото на предишния век, започваме да следим основаването на по-сериозна военна промишленост. На първо място ще открием, че клас Гангут носи съществени брони и разполага с тежка артилерия и четири тройни оръдия, които да накарат всеки съперник да се замисли. Скоростта от 22 възела е впечатляваща за машина, която тежи към 24 хиляди тона и може да измества много вода от пътя си.
Поради обстоятелството, че Руската империя пропуща един доста значим факт – феноменалното въоръжаване на Японската империя и проучването на морските тънкости при война – Османската империя остава единствената, която разполага с черноморска флота и заплашва намерено опциите на руснаците за въздействие. Руската империя е изгубила забележително количество от флотата си, до момента в който счита, че японците ще ги посрещнат с самун и сол, в този случай ориз и сол.
Османската империя е закупила разрушители като Султан Осман I и Резидея, които по-късно ще бъдат прекръстени на Агинкорт и Ерин. Без значение с какво разполагат руснаците, османците умерено могат да се насладят на преимуществото и да отстраняват 5-те съветски кораба по всяко едно време.
За да се реши огромният проблем, съветската флота пуска три съществени и съвременни бойни кораба, които да тушират напрежението и да подсигуряват една надалеч по-добра и впечатляваща войска. С настъпването на войната, британците съумяват да завладяват и двата турски бойни кораба. Турция има опция да получи бойни кораби от Германия и да употребява когато и да е услугите на кораба Goeben, който още веднъж изпреварва всички като мощ на бойната флота. Руската флота за следващ път изостава, даже и с представянето си на нова съвременна тройка за морски боеве.
Корабът „ Император Александър III “ е публично пуснат във въоръжение през 1911 година Руският флот твърди, че това ще е новото начало и основата за надмощие в солените води. Единственият проблем е, че никой не споделя за броя проблеми, с които потегля в намерено море. Никой не споделя, че заради неналичието на избрани материали и произвеждане в ограничения, компромисите в кораба са правени една след друга. Никой даже не споделя, че заради неналичието на бойни кораби, индустриалното време е кратко и всички дефекти са събрани в първия транспортен съд, до момента в който останалите два въпреки всичко се пускат в по-разумен период и се радват на надалеч по-добри качества.
При завършването на другите два кораба, съветската флота в действителност може да каже, че има малко преимущество в Черно море. Преди обаче да се стигне до първия открит случай на борда на „ Императрица Мария “, която избухва случайно.
През февруари 1917 година революцията хвърля в безпорядък целия екипаж на „ Император Александър III “. Назначеното за малко държавно управление ще изисква незабавно корабът да се прекръсти на „ Свобода “ и да бъде докаран и предаден на новото ръководство. Руският флот е пропуснал да показа, че корабът не е приключен и има още доста работа. Форсираните условия изискват незабавно да се влезе в морски проби и инспекция на качествата.
Нито назначеното държавно управление, нито болшевиките по-късно не могат да завладяват водите към Южна Украйна, само че след няколко месеца ще назначат точно „ Свобода “ да асистира на едно от самостоятелните държавни управления, което се ражда по пътя на революцията.
След няколко месеца в пререкания, Германия още веднъж ще върне преимуществото си в Черно море. След примирието в Брест, трите бойни кораба на руснаците ще бъдат връчени на Германия. Революционният екипаж на борда на „ Свободна Русия “ (бившата „ Императрица Екатерина “) ще се опита да избяга, само че „ Воля “ ще се съобщи без доста мислене.
Корабът за следващ път ще би трябвало да премине серия от усъвършенствания, само че откакто отива в Германия, просто никой не се пробва да го ремонтира. Немската флота ще го съобщи на Англия на 11 ноември 1918 година За да не може да се върне назад при болшевиките, британците поставят техния байрак и го карат чак до Измир. През идната година ще има съществени проекти за удушаването на съветската гражданска война. Използва се композиция от наказания, ограничавания и подкрепления за белогвардейците – директни и индиректни.
Британците предават бойния транспортен съд на белогвардейците, които го прекръстват на „ Генерал Алексеев “. Докато е бил в Измир, бойният транспортен съд е бил оборудван вярно и много съвременно, с цел да дава отговор на всички условия за воденето на борби. Белогвардейците правят някои къси офанзиви по позиции на болшевиките към Черно море.
Червените съумяват да прегазят съпротивата в Крим, затова корабът няма какво да направи. Последната му поръчка е, че ще успее да изведе всички бойни кораби на остарелия режим в намерено море. Белогвардейците изкарват още 2 круйзъра, 10 унищожителя, четири подводници и няколко дребни помощни лодки. На борда са натоварени още 4500 цивилни, дружно с екипажите им.
Корабът „ Генерал Алексеев “ ще стигне до френска колония в Тунис и е предаден на французите до 1924 година Франция публично ще се откаже от полицата да изолира Съюз на съветските социалистически републики и признава болшевиките като публична власт, което ще сложи напълно тяхната основа. Единственият проблем е, че още веднъж не може да се откри решение за предаването на кораба – французите отхвърлят да го върнат. Основанието им е рационално, те не са го поддържали и е в извънредно неприятно положение, а също така желаят и пари за престоя на непознато пристанище и минималната поддръжка.
Французите се съмняват, че корабът може да се употребява даже и в борба, само че по този начин или другояче не считат, че е редно да дават оръжие назад на страната. Истината е, че по този начин и няма да го доставят, а през идващото десетилетие ще стартират да го режат за скрап.
Сагата не завършва до тук. Франция ще смъкна основната батарея на съветския военен транспортен съд и ще я изпрати на Финландия при започване на 1940 година Така се надяват, че ще могат да обезпечат отбраната си против руската инвазия. 8 от оръдията съумяват да стигнат до задачата си, до момента в който четири са иззети от германците по време на преноса през Норвегия. Германия ще сложи оръдията за отбрана на окупирания остров Гърнзи. Финландците ще употребяват шест от оръдията за отбрана на крайбрежната си линия и ще слагат още няколко на вагони, с цел да си подсигурят подвижност. Накрая ще предадат 2 на Съюз на съветските социалистически републики. През 90-те години на предишния век, оръдията ще не престават да бранят крайбрежната линия на Руската федерация. Що се отнася до едно от оръдията, то ще бъде сложено в музей на Финландската войска.
Самият дизайн за чиста палуба и съществени четири оръдия на бойна глава, можем да приемем, че Руската империя е създавала извънредно грозни оръдия, само че в същото време не би трябвало да забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики няма доста знания за производството на по-добри бойни кораби и тъкмо затова ще открием, че останалите кораби са били съзнателно забавени, с цел да се търси решение. Трудно е да се стигне до такова, откакто множеството инженери се озовават в пандиза след огромната чистка.
Впрочем не е несъмнено, че и затворените специалисти на флота са били способни да върнат боеспособността на съветската флота. През цялото време са работили върху морално остарели машини, които по този начин или другояче няма по какъв начин да предложат някакво по-сериозно достижение. Флотата по този начин и не е поела вярната посока, а през идващите няколко десетилетия ще търси разновидности, с цел да копира модерната флота.
Нека не забравяме, че и до през днешния ден единственият самолетоносач на Руската федерация продължава да се движи на мазут, до момента в който множеството съперници употребяват нуклеарно гориво.
