Мирела Костадинова: Ран Босилек открива таланта на детската писателка Веса Паспалеева
Името на Веса Паспалеева е класика в детската ни лирика. Бъдещата писателка е родена в Кюстендил на 3 март 1900 година, където приключва гимназия. Нейна преподавателка по литература е самата Елисавета Багряна. Учи славянска фиология в Софийски университет, само че напуща заради липса на средства в фамилията си. За първи път печата свое стихотворение през 1919 година в списание „ Чернозем “.
Известното ù детско стихотворение е „ Доволен “, или както всички го знаят „ От през днешния ден имам към този момент нови панталонки “ излиза от щемпел през 1924 година в списание „ Детска наслада “. Тогава негов редактор е писателят Ран Босилек. Той не познава авторката, тъй като тя е изпратила стихотворението по пощата. Притеснявала се да го занесе персонално. Била единствено на 24 години. Ран Босилек скоро открива гения ù. Започва да помества в списанието си нейни стихотворения. Така „ Детска наслада “ става място за изява на огромната детска писателка.
Нейни произведения оживяват на страниците на списанията „ Светулка “, „ Детски свят “, „ Детски живот “, вестиците „ Поточе “, „ Трезво дете “, „ Лястовичка “ и други издания.
Веса Паспалеева основава рано своя усет към литературата. Още като ученичка отхвърля някои правила на държание, внушени ù от фамилията, което я възпитава в патриархални правила. По време на Първата международна война, когато от Европа нахлуват новите съвременни течения в изкуството и литературата тя е в забавна среда на създатели. Сред тях са художниите Владимир Димитров – Майстора и Кирил Цонев, поета Емануил Попдимитров. Тази група се трансформира в духовно общество наречено „ Кларте “ (светлина). То е част от обществото „ Кларте “ във Франция, където създатели са писателят пацифист, притежател на Нобелова премия за литература за творбата си „ Жан Кристоф “, Ромен Ролан и романистът и публицист Анри Барбюс, които излагат лозунги против войната.
Веса Паслалеева е една от дамите в това общество „ Кларте “ у нас. Още тогава прави опити в поезията – написа за възрастни, само че и за деца. Един ден в сдружение „ Кларте “ идва Антон Страшимиров, другар на татко ù. Той е по работа в Кюстендил. Веса се престрашава да му даде няколко свои стихотворения за възрастни. Между тях има и няколко детски. Моли го да каже какво мисли върху тях. На идващия ден писателят отронва: „ Веса, твоята мощ ще бъде в поезията за деца “.
Наистина след няколко години в детската литература се подрежда едно непознато име на млада жена до имена като Чичо Стоян, Дора Габе, Калина Малина, Ран Босилек.
Веса Паспалеева към този момент е предходна под венчило и е приела семейството на своя брачен партньор – поручик Леонид Паспалеев, който е боен публицист и преводач. Двамата живеят в Самоков, където се ражда през 1922 година първородното им дете Тамара. Четири години по-късно изплаква на света и втората им щерка Людмила. По това време брачният партньор ù е шеф защита на двореца „ Чамкория “ в Самоков, само че поради службата му се постанова фамилията да живее в разнообразни градове на страната. Животът води фамилията в Петрич, където тя е учителка по български език и аритметика в Петричката смесена гимназия, а той комендат. Живеят в Радомир, София, Свищов, Шумен, Сливен. Установяват се дефинитивно в столицата.
През 1929 година излиза от щемпел първата ù стихосбирка „ Великденче “ илюстрирана от гоемите художници Георги Атанасов и Георги Попов (Джон). По-късно прелестните рисунки на книгите ù вършат имена като Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева. Във „ Великденче “ се обрисува стила на детската писателка. Стихотворенията ù „ Умница “, „ Завистливи “ и „ Мецанина женитба “ остават незабравими. Те са написани в един закачливо-весел дух и издържани в народностно - песенен темп. Първата критика на книгата е от Стилиян Чилингиров във „ Вестник на дамата “.
Героите на Веса Паспалеева постоянно са животни, които оживяват с човешки качества или дефекти. Те се смеят, хитруват, завиждат си и стават любимци на децата. Кой ли не помни поемата за Рунтавелка и стихотворението „ Хитрото мишленце “?
Когато към този момент е известна Веса Паспалеева с наслада посреща в дома си своите дребни читатели, които ù гостуват, най-често на рождения ù ден. Настаняват се в хола ù и показват пиеските „ Крадливата гостенка “ и „ Надхитреното овчарче “. Тогава лицето на Веса Паспалеева засиява, очите ù светват с искрата на обичта.
Тя сяда пред бюрото си и въодушевено написа своите стихове и разкази. На това бюро остаряло от времето е написала 53 книги. Сред тях са „ Великденче “, „ Бащина земя “, „ Бодливите гостенчета “, „ В горския град “, „ Рой звездици “ и още други.
Животът не я пощадява – претърпява арестуването на татко си на 12 октомври 1944 година упрекнат във великобългарски национализъм. Всъщност той е огромен родолюбец и историк на Кюстендил. Веса Паспалеева понася мъчителните гонения на братята си, които са изпратени в Белене и Ножарево. Най-тежкият миг е, когато щерка ù Людмила, журналистка по специалност, безшумно гасне от тежка болест пред очите ù.
Любовта на децата дава глътка въздух на писателката. Те я успокояват в човешките ù болки. В същото време Веса Паспалеева поддържа доста детски писатели, които са незнайни тогава и нестабилно престъпват в детското творчество - Асен Босев, Георги Авгарски, Йордан Друмников са единствено част от имената. Съветва ги да се пазят от стихоплетство, римите им да са богати, стихът – тъкмо отмерен. Всеки, който написа за деца посещава дома ù, с цел да покаже тетрадките си със стихотворения за най-малките.
Малко преди да почине през февруари 1980 година Веса Паспалеева получила от Копенхаген влиятелната Андерсенова грамота за огромните ù достижения в детската литература. У нас я награждават с медал „ Кирил и Методий “ I степен.
Ако желаете да се докоснете до нежния лиричен свят на Веса Паспалеева можете да го сторите в Националния книжовен музей, където се съхряняват доста нейни ръкописи и документи, напомнящи за чистите светове на детството. А може би е време цялото творчество и на Калина Малина да бъде преиздадено още веднъж.
Паметта за детската писателка е забулена в дълбока горест. Гробът, в който лежи с двете си дъщери Тамара и Людмила в Орландовци е поръсен от последните жълто кафяви листа. Тук от дълго време никой не е палил свещица, нито е оставял цвете. Мисълта ми е още веднъж за забравата…
Известното ù детско стихотворение е „ Доволен “, или както всички го знаят „ От през днешния ден имам към този момент нови панталонки “ излиза от щемпел през 1924 година в списание „ Детска наслада “. Тогава негов редактор е писателят Ран Босилек. Той не познава авторката, тъй като тя е изпратила стихотворението по пощата. Притеснявала се да го занесе персонално. Била единствено на 24 години. Ран Босилек скоро открива гения ù. Започва да помества в списанието си нейни стихотворения. Така „ Детска наслада “ става място за изява на огромната детска писателка.
Нейни произведения оживяват на страниците на списанията „ Светулка “, „ Детски свят “, „ Детски живот “, вестиците „ Поточе “, „ Трезво дете “, „ Лястовичка “ и други издания.
Веса Паспалеева основава рано своя усет към литературата. Още като ученичка отхвърля някои правила на държание, внушени ù от фамилията, което я възпитава в патриархални правила. По време на Първата международна война, когато от Европа нахлуват новите съвременни течения в изкуството и литературата тя е в забавна среда на създатели. Сред тях са художниите Владимир Димитров – Майстора и Кирил Цонев, поета Емануил Попдимитров. Тази група се трансформира в духовно общество наречено „ Кларте “ (светлина). То е част от обществото „ Кларте “ във Франция, където създатели са писателят пацифист, притежател на Нобелова премия за литература за творбата си „ Жан Кристоф “, Ромен Ролан и романистът и публицист Анри Барбюс, които излагат лозунги против войната.
Веса Паслалеева е една от дамите в това общество „ Кларте “ у нас. Още тогава прави опити в поезията – написа за възрастни, само че и за деца. Един ден в сдружение „ Кларте “ идва Антон Страшимиров, другар на татко ù. Той е по работа в Кюстендил. Веса се престрашава да му даде няколко свои стихотворения за възрастни. Между тях има и няколко детски. Моли го да каже какво мисли върху тях. На идващия ден писателят отронва: „ Веса, твоята мощ ще бъде в поезията за деца “.
Наистина след няколко години в детската литература се подрежда едно непознато име на млада жена до имена като Чичо Стоян, Дора Габе, Калина Малина, Ран Босилек.
Веса Паспалеева към този момент е предходна под венчило и е приела семейството на своя брачен партньор – поручик Леонид Паспалеев, който е боен публицист и преводач. Двамата живеят в Самоков, където се ражда през 1922 година първородното им дете Тамара. Четири години по-късно изплаква на света и втората им щерка Людмила. По това време брачният партньор ù е шеф защита на двореца „ Чамкория “ в Самоков, само че поради службата му се постанова фамилията да живее в разнообразни градове на страната. Животът води фамилията в Петрич, където тя е учителка по български език и аритметика в Петричката смесена гимназия, а той комендат. Живеят в Радомир, София, Свищов, Шумен, Сливен. Установяват се дефинитивно в столицата.
През 1929 година излиза от щемпел първата ù стихосбирка „ Великденче “ илюстрирана от гоемите художници Георги Атанасов и Георги Попов (Джон). По-късно прелестните рисунки на книгите ù вършат имена като Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева. Във „ Великденче “ се обрисува стила на детската писателка. Стихотворенията ù „ Умница “, „ Завистливи “ и „ Мецанина женитба “ остават незабравими. Те са написани в един закачливо-весел дух и издържани в народностно - песенен темп. Първата критика на книгата е от Стилиян Чилингиров във „ Вестник на дамата “.
Героите на Веса Паспалеева постоянно са животни, които оживяват с човешки качества или дефекти. Те се смеят, хитруват, завиждат си и стават любимци на децата. Кой ли не помни поемата за Рунтавелка и стихотворението „ Хитрото мишленце “?
Когато към този момент е известна Веса Паспалеева с наслада посреща в дома си своите дребни читатели, които ù гостуват, най-често на рождения ù ден. Настаняват се в хола ù и показват пиеските „ Крадливата гостенка “ и „ Надхитреното овчарче “. Тогава лицето на Веса Паспалеева засиява, очите ù светват с искрата на обичта.
Тя сяда пред бюрото си и въодушевено написа своите стихове и разкази. На това бюро остаряло от времето е написала 53 книги. Сред тях са „ Великденче “, „ Бащина земя “, „ Бодливите гостенчета “, „ В горския град “, „ Рой звездици “ и още други.
Животът не я пощадява – претърпява арестуването на татко си на 12 октомври 1944 година упрекнат във великобългарски национализъм. Всъщност той е огромен родолюбец и историк на Кюстендил. Веса Паспалеева понася мъчителните гонения на братята си, които са изпратени в Белене и Ножарево. Най-тежкият миг е, когато щерка ù Людмила, журналистка по специалност, безшумно гасне от тежка болест пред очите ù.
Любовта на децата дава глътка въздух на писателката. Те я успокояват в човешките ù болки. В същото време Веса Паспалеева поддържа доста детски писатели, които са незнайни тогава и нестабилно престъпват в детското творчество - Асен Босев, Георги Авгарски, Йордан Друмников са единствено част от имената. Съветва ги да се пазят от стихоплетство, римите им да са богати, стихът – тъкмо отмерен. Всеки, който написа за деца посещава дома ù, с цел да покаже тетрадките си със стихотворения за най-малките.
Малко преди да почине през февруари 1980 година Веса Паспалеева получила от Копенхаген влиятелната Андерсенова грамота за огромните ù достижения в детската литература. У нас я награждават с медал „ Кирил и Методий “ I степен.
Ако желаете да се докоснете до нежния лиричен свят на Веса Паспалеева можете да го сторите в Националния книжовен музей, където се съхряняват доста нейни ръкописи и документи, напомнящи за чистите светове на детството. А може би е време цялото творчество и на Калина Малина да бъде преиздадено още веднъж.
Паметта за детската писателка е забулена в дълбока горест. Гробът, в който лежи с двете си дъщери Тамара и Людмила в Орландовци е поръсен от последните жълто кафяви листа. Тук от дълго време никой не е палил свещица, нито е оставял цвете. Мисълта ми е още веднъж за забравата…
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ