Името на най-прочутата китайска красавица от Средновековието – Ян Юй-хуан,

Името на най-прочутата китайска хубавица от Средновековието – Ян Юй-хуан, значи „ Нефритена гривна “. Тя е родена на 26 юни 719 година На млади години получила прелестно обучение, пишела стихове, пеела и свирела на музикални принадлежности, играела шах и поло.

Омъжила се за престолонаследника на император Сюан-цзун от династията Тан (618-907)- принц Ли Мао. По-късно, обаче, самият император се влюбил в нея. Той я поканил в Императорския замък, където била настанена в Южното крило. Именно за обичаната си наложница императорът наредил Южния замък да бъде преименуван в Дворец „ Тайчжен “, което значи Дворец на Висшата непринуденост.

Скоро Ян Юй-хуан получила купата „ Гуйфей “ („ Драгоценна наложница “) – с което име останала в историята. Тя напуснала двореца „ Тайчжен “ и от този миг статутът й станал еднакъв на този на императрица. По това време била единствено на 22 години, а император Сюан-цзун – на 56.

Наложницата Ян Гуйфей била изключително красива и имала изящни обноски. Тя прелестно пеела и танцувала. Според легендата, един ден императорът Сюан-цзун се изкачил на планината Нюйер в региона Сансяни и красивите пейзажи по магически метод го отвели в приказно царство. Там чул прелестна мелодия. Той я запомнил, а по-късно в двореца заповядал по нея да основат ритуалната танцова музика „ Нишан Юий Цюй “ („ Вълшебно царство в мъглата “). Императорът заповядал да изпълнят тази мелодия за наложницата Ян, която незабавно осъзнала дълбокия смисъл на музиката и почнала да танцува. Нейната прелестна фигура напомняла небесна самодива. Танцът на Ян Гуйфей очаровал императора и той още повече я обикнал.

Сред китайците е публикувана и следната легенда. В една късна есен император Сюан-цзун и наложницата Ян Гуйфей се възхищавали на цъфтящите лотоси в езерото Тайечи покрай Двореца на Великата изясненост. Гледайки цветята, императорът споделил: „ Макар лотосите да са доста красиви, те не могат да се съпоставят с твоята хубост, тъй като не умеят да мислят. А ти приличаш на вълшебното цвете „ цзеюй-хуа “, което схваща мислите и езика на хората “.

Оттогава до ден-днешен китайците назовават умните и красиви девойки „ цветя, разбиращи човешкия език “.

Благодарение на фаворитката на императора всички членове на нейния жанр създали блестяща кариера. Братята й станали значими служители в двореца, а на двете й сестри били дадени купите „ го фужен “ – „ държавни дами “.

Братът на Ян Гуйфей – Ян Гочжун, дълго време служил като първи министър и имал цялата власт в империята, тъй като императорът Сюан-цзун се отдавал единствено на пиене и развлечения.

В резултат на сериозното утежняване на обстановката в империята през 755 година избухнало въстанието „ Анши “ на пълководеца Ан Лушан. В междуособицата се намесили араби, карлуки, уйгури и тибетци. Конфликтът бил голям. Някои историци считат, че в историята на човечеството до Втората международна война това бил военният спор с най-вече жертви в процентно отношение по отношение на общия брой на популацията.

Императорът Сюан-цзун под паника тръгнал да бяга в провинция Сечуан дружно с брата на обичаната си наложница – Ян Гочжун. Но по средата на пътя разбунтувалите се бойци умъртвили Ян Гочжун и принудили императора да заповяда на Ян Гуйфей да се самоубие. Озовала се в безизходно състояние, Ян Гуйфей се обесила на крушово дърво пред параклиса на будистки храм. Това се случило на 15 юли 756 година Тогава тя била на 37 години.

Легендата споделя, че след нейната гибел една остаряла жена взела пантофките й и ги показвала на всеки, който желал да ги види, против възнаграждение от 100 цяна (1/10 част от юана). Желаещите да ги видят се редели на опашка и по този метод предприемчивата бабичка много бързо забогатяла.

За гибелта на наложницата Ян Гуйфей в Китай има разнообразни версии. Някои историци считат, че се обесила не самата тя, а нейната слугиня. А придворната любимка отпътувала за Япония. Заедно с нея тръгнали дамата на брат й Ян Гочжун и неговият внук. Според легендата, по време на странстванията си в Япония Ян Гуйфей помогнала на японския император да смаже опит за дворцов прелом.

В Япония и до момента почитат мястото, където се счита, че е заровена. През 1963 година едно японско момиче посочило по малкия екран родословието на своето семейство и декларирало, че е потомка на китайската наложница Ян Гуйфей. Известната японска естрадна звезда Момое Ямагучи също твърди, че е нейна наследница.

В   Япония, както и в Китай, също има разнообразни версии за гибелта на Ян Гуйфей. Най-разпространената повтаря китайската догадка, че не се е самоубила, а вместо нея се обесила слугинята й; самата наложница избягала в Япония. Тогава главнокомандващ китайската войска бил пълководецът Чан Сюан-ли, който отговарял за изтезанието на Ян Гуйфей. На него му било жалост да принуди почтената жена към самоубийство. Затова той, дружно с основния дворцов евнух Гао Лиши, я заменили със слугинята. После изпратил свои хора да съпроводят Ян Гуйфей на юг. Но покрай днешния град Шанхай тя се качила на транспортен съд и отплавала за Япония.

След като разгромил протеста на Ан Лушан,  император Сюан-цзун изпратил пратеници в Япония, с цел да открият неговата обичана. Те я намерили и й предали две скулптури на Буда, подарък от императора. В подмяна тя му изпратила нефритената си фиба.

До ден-днешен в Япония са непокътнати двете скулптури, които императорът подарил на Ян Гуйфей – хората носят там блага и жертвоприношения. Японците имат вяра, че в случай че съпрузи се поклонят на гроба на Ян Гуйфей, небесата ще им подарят красива щерка.

На български език е оповестен историческият разказ „ Заливът на слоновете “ от Майстор Чен (Дмитрий Косирев), където забавно, увлекателно, в извънредно динамичен сюжет и с надълбоко познаване на китайската средновековна  просвета се споделя част от историята на Ян Гуйфей.