Трите препятствия пред Демократична България
Името им е "Демократична България ", а задачата - борба против "установения от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи корупционен модел ". Предстои да забележим дали ще съумеят да трансформират България. Но занапред е ясно кои ще са основните провокации.
Трипартийна коалиция сред „ Да, България ", ДСБ и Зелените под името “Демократична България” ще се бори против "установения от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи корупционен модел”. Модел, който съгласно водачите на демократичната общественост ограбва бъдещето на страната, ежедневно нападна демократичните полезности и подменя евроатлантическия избор на България. Трите партии, които след последните избори не съумяха да влязат в Народното събрание, от няколко месеца насам водят диалози за коалиция и образуване на необятен либерален фронт.
Лидерите на новото обединяване заявиха, че имат блян: „ демократична България със здрави институции, господство на правото и независимост на предприемачеството, пълноправен и мощен член на ядрото на Европейски Съюз и НАТО ". В този смисъл “Демократична България” влиза в ролята на управническа опция за да обезпечи "благосъстояние и качество на живот на българските жители ", "конкурентна стопанска система и интензивен стопански напредък ", "устойчиво ръководство на естествените запаси ".
Лидерите на групировката авансово парираха въпросите дали в новия си формат са леви, десни или либерали. Нещо повече даже: направи го Атанас Атанасов, ръководителят на партията с най-ясен десен профил - ДСБ. По думите му въпроси в този дух са “опорка”. “Нека първо възстановим демокрацията и след това да се занимаем с това”, прикани той.
Дотук добре. В средите на така наречен градска десница новото обединяване бе посрещнато по-скоро с вяра, в сравнение с със песимизъм. Но, несъмнено, съдействието им породи и нормалния за тази общественост въпрос: по кое време ще се скарат? Осъзнавайки това очакване, ръководителят на „ Да, България " Христо Иванов побърза да посочи: "Отне ни време да създадем това, което трябваше, само че през днешния ден го вършим на здрава основа”.
Три трудности
Тепърва следва да забележим дали членовете на “Демократична България” в действителност ще се явят дружно на избори. Ако няма ексклузивен парламентарен избор, идната година ще им даде две регулярни благоприятни условия: европейските и локалните избори, на които демократичните обединения ще покажат каква част от гласоподавателите припознават концепциите им. Дотогава обаче трите партии ще би трябвало да преодолеят няколко трудности пред общата им работа. И точно тези трудности ще покажат какъв брой здрав е съюзът им.
Първото от тях е “единното лидерство”, в което Реформаторският блок към този момент се препъна. Преди години тази концепция звучеше атрактивно и рационално, само че през днешния ден сходни упоритости единствено всяват ерес в нежните демократични обединявания. Причината е повече е ясна: фрагментираните партийни ядра в никакъв случай няма да признаят за водач представител на някоя от останалите обединения, с която другояче са в коалиция. Засега представителите на ДСБ, „ Да, България " и Зелените не отварят тази тематика. Защото осъзнават, че повдигането ѝ може да докара до безспирни кавги и в последна сметка до скоростен разпад на новото формирование.
Второто предизвикателство пред новата коалиция са опитите за доминация. Подобни имаше и в Синята коалиция, и в Реформаторския блок. Противоборството вътре в една дребна коалиция, която се бори за оставане на действителния политически терен, наподобява в профил не просто смешно и комично - наподобява като на ниска цена упражнение, користно в генезиса си, което да докара до дребни облаги, контрактувани със “системните партии”.
Третата пречка пред “Демократична България” е идеологическият роман за нея. Тема, която водачът на ДСБ засегна в речта си, оценявайки я не без съображение като второстепенна. Независимо от това обаче е повече от ясно, че тя неизбежно ще преследва обединяването с непрекъснатото задаване на въпроса “Вие в този момент леви ли сте или десни?”. Впрочем, отговорът може да се потърси в експертния екип, който обединенията показаха - ненапълно той се вписва в това паметно изложение на починалия доцент Кристиан Таков: “По отношение на фамилните полезности аз съм консерва, във връзка с персоналните свободи аз съм либертарианец, във връзка с културата аз съм левичар, а във връзка с морала съм екстремист”.
В екипа на “Демократична България” има очебийно десни специалисти - образец за това е икономистът Георги Ганев, който ще дава отговор за политиките в областта на финансите. Има и хора с по-либерални разбирания за държавното устройство. С други думи: всеки самичък за себе си има своя история и профил. И по тази причина единственото, което може да удържи сглобката посред им, е екстремизъм във връзка с морала.
Ето за какво най-голямото предизвикателство и в същото време най-важният тест за новата коалция ще бъде отношението ѝ към другите партии от политическия ландшафт на България. И най-много към дясната на хартия партия ГЕРБ. Впрочем, точно около етикета „ дясно " ще бъде изработен опит демократичната общественост да бъде превърната в патерица на актуалните ръководещи. А както знаем, те не се свенят да използват патерици - от така наречен Патриоти до Движение за права и свободи.
Едно леке
Още в първия си ден обединенията от новото обединяване се оповестиха против модела, налаган от Борисов, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Модел, за който има доста улики: от нескритата парламентарна коалиция сред хората на Пеевски и тези на премиера до единното гласоподаване на така наречен “системни партии” по всички тематики, свързани със правосъдната система, което показва безапелационния отвод на присъстващите в Народното събрание да наложат господство на правото.
С декларация против модела, условно именуван КОЙ, излезе преди време и Реформаторският блок. Но незабавно след влизането им в Народното събрание Реформаторите осигуриха управнически мандат на Борисов - макар експлицитните уверения и на Радан Кънев (ДСБ), и на Божидар Лукарски (СДС), и на Меглена Кунева (ДБГ), че няма да поддържат Борисов и ГЕРБ, които са част от огромния проблем на България. Проблем, генериращ корупция и авторитаризъм.
Най-голямата неистина на Реформаторския блок бе точно отношението към ГЕРБ и Борисов. Затова и най-голямото предизвикателство пред “Демократична България” е тъкмо методът към ръководещата партия. Защото в случай че новото обединяване в действителност желае господство на правото и европейски път за България, то не трябва да става съизвършител в имитацията на правда и народна власт. Затова и демократичната общественост може да завоюва политическа легитимация единствено в случай че в действителност залага на заявената цел да разобличава модела на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Досегашните провали на градската десница се дължаха на обстоятелството, че нямаше смелостта да бъде същинска опция на имитациите в страната. Както помним, последния път тя даже се полакоми за власт, до която се добра с неистина. А гласоподавателите мъчно простят сходни пируети.
И тъй като стана дума за гласоподавателите: представителите на демократичната общественост, самонарекли се „ жълтопаветници”, би трябвало да се научат да поддържат връзка с хората, чийто избор желаят. Трябва да се научат да изясняват политики по един понятен и наличен метод. Или казано другояче - би трябвало да излязат от София.
Трипартийна коалиция сред „ Да, България ", ДСБ и Зелените под името “Демократична България” ще се бори против "установения от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи корупционен модел”. Модел, който съгласно водачите на демократичната общественост ограбва бъдещето на страната, ежедневно нападна демократичните полезности и подменя евроатлантическия избор на България. Трите партии, които след последните избори не съумяха да влязат в Народното събрание, от няколко месеца насам водят диалози за коалиция и образуване на необятен либерален фронт.
Лидерите на новото обединяване заявиха, че имат блян: „ демократична България със здрави институции, господство на правото и независимост на предприемачеството, пълноправен и мощен член на ядрото на Европейски Съюз и НАТО ". В този смисъл “Демократична България” влиза в ролята на управническа опция за да обезпечи "благосъстояние и качество на живот на българските жители ", "конкурентна стопанска система и интензивен стопански напредък ", "устойчиво ръководство на естествените запаси ".
Лидерите на групировката авансово парираха въпросите дали в новия си формат са леви, десни или либерали. Нещо повече даже: направи го Атанас Атанасов, ръководителят на партията с най-ясен десен профил - ДСБ. По думите му въпроси в този дух са “опорка”. “Нека първо възстановим демокрацията и след това да се занимаем с това”, прикани той.
Дотук добре. В средите на така наречен градска десница новото обединяване бе посрещнато по-скоро с вяра, в сравнение с със песимизъм. Но, несъмнено, съдействието им породи и нормалния за тази общественост въпрос: по кое време ще се скарат? Осъзнавайки това очакване, ръководителят на „ Да, България " Христо Иванов побърза да посочи: "Отне ни време да създадем това, което трябваше, само че през днешния ден го вършим на здрава основа”.
Три трудности
Тепърва следва да забележим дали членовете на “Демократична България” в действителност ще се явят дружно на избори. Ако няма ексклузивен парламентарен избор, идната година ще им даде две регулярни благоприятни условия: европейските и локалните избори, на които демократичните обединения ще покажат каква част от гласоподавателите припознават концепциите им. Дотогава обаче трите партии ще би трябвало да преодолеят няколко трудности пред общата им работа. И точно тези трудности ще покажат какъв брой здрав е съюзът им.
Първото от тях е “единното лидерство”, в което Реформаторският блок към този момент се препъна. Преди години тази концепция звучеше атрактивно и рационално, само че през днешния ден сходни упоритости единствено всяват ерес в нежните демократични обединявания. Причината е повече е ясна: фрагментираните партийни ядра в никакъв случай няма да признаят за водач представител на някоя от останалите обединения, с която другояче са в коалиция. Засега представителите на ДСБ, „ Да, България " и Зелените не отварят тази тематика. Защото осъзнават, че повдигането ѝ може да докара до безспирни кавги и в последна сметка до скоростен разпад на новото формирование.
Второто предизвикателство пред новата коалиция са опитите за доминация. Подобни имаше и в Синята коалиция, и в Реформаторския блок. Противоборството вътре в една дребна коалиция, която се бори за оставане на действителния политически терен, наподобява в профил не просто смешно и комично - наподобява като на ниска цена упражнение, користно в генезиса си, което да докара до дребни облаги, контрактувани със “системните партии”.
Третата пречка пред “Демократична България” е идеологическият роман за нея. Тема, която водачът на ДСБ засегна в речта си, оценявайки я не без съображение като второстепенна. Независимо от това обаче е повече от ясно, че тя неизбежно ще преследва обединяването с непрекъснатото задаване на въпроса “Вие в този момент леви ли сте или десни?”. Впрочем, отговорът може да се потърси в експертния екип, който обединенията показаха - ненапълно той се вписва в това паметно изложение на починалия доцент Кристиан Таков: “По отношение на фамилните полезности аз съм консерва, във връзка с персоналните свободи аз съм либертарианец, във връзка с културата аз съм левичар, а във връзка с морала съм екстремист”.
В екипа на “Демократична България” има очебийно десни специалисти - образец за това е икономистът Георги Ганев, който ще дава отговор за политиките в областта на финансите. Има и хора с по-либерални разбирания за държавното устройство. С други думи: всеки самичък за себе си има своя история и профил. И по тази причина единственото, което може да удържи сглобката посред им, е екстремизъм във връзка с морала.
Ето за какво най-голямото предизвикателство и в същото време най-важният тест за новата коалция ще бъде отношението ѝ към другите партии от политическия ландшафт на България. И най-много към дясната на хартия партия ГЕРБ. Впрочем, точно около етикета „ дясно " ще бъде изработен опит демократичната общественост да бъде превърната в патерица на актуалните ръководещи. А както знаем, те не се свенят да използват патерици - от така наречен Патриоти до Движение за права и свободи.
Едно леке
Още в първия си ден обединенията от новото обединяване се оповестиха против модела, налаган от Борисов, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Модел, за който има доста улики: от нескритата парламентарна коалиция сред хората на Пеевски и тези на премиера до единното гласоподаване на така наречен “системни партии” по всички тематики, свързани със правосъдната система, което показва безапелационния отвод на присъстващите в Народното събрание да наложат господство на правото.
С декларация против модела, условно именуван КОЙ, излезе преди време и Реформаторският блок. Но незабавно след влизането им в Народното събрание Реформаторите осигуриха управнически мандат на Борисов - макар експлицитните уверения и на Радан Кънев (ДСБ), и на Божидар Лукарски (СДС), и на Меглена Кунева (ДБГ), че няма да поддържат Борисов и ГЕРБ, които са част от огромния проблем на България. Проблем, генериращ корупция и авторитаризъм.
Най-голямата неистина на Реформаторския блок бе точно отношението към ГЕРБ и Борисов. Затова и най-голямото предизвикателство пред “Демократична България” е тъкмо методът към ръководещата партия. Защото в случай че новото обединяване в действителност желае господство на правото и европейски път за България, то не трябва да става съизвършител в имитацията на правда и народна власт. Затова и демократичната общественост може да завоюва политическа легитимация единствено в случай че в действителност залага на заявената цел да разобличава модела на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Досегашните провали на градската десница се дължаха на обстоятелството, че нямаше смелостта да бъде същинска опция на имитациите в страната. Както помним, последния път тя даже се полакоми за власт, до която се добра с неистина. А гласоподавателите мъчно простят сходни пируети.
И тъй като стана дума за гласоподавателите: представителите на демократичната общественост, самонарекли се „ жълтопаветници”, би трябвало да се научат да поддържат връзка с хората, чийто избор желаят. Трябва да се научат да изясняват политики по един понятен и наличен метод. Или казано другояче - би трябвало да излязат от София.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ