Иван Брегов: Конституционните брожения – поле за настъпление или поле за отстъпление
Именно тази тематика е и в основата на настоящата четворна коалиция сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България.
Очаквано, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Възраждане отхвърлиха да излъчат депутати в тази комисия, с което на този стадий попречват каквито и да било старания в тази посока, защото за промени са нужни най-малко 160 гласа измежду 240-те народни представители. Управляващите имат 134.
На пръв взор наподобява, че остарялата скрита коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи е победила и де факто обезсмислила по-нататъшното битие на актуалното ръководство, само че едно по-усърдно вглеждане във обстоятелствата демонстрира друго …
Движение за права и свободи при свое посещаване в Брюксел през миналата седмица показа пред зам.-председателя на Европейската комисия свои визии за промените на Конституцията, с което опита да се съобщи като актуализирана прореформаторска мощ за пред Брюксел. У нас, несъмнено, на първия ред в пленарната зала на Народно събрание стои Пеевски като удостоверение за това какво прави, а не в какво има вяра Движението. Но значимото е друго – Движение за права и свободи демонстрира, че желае да взе участие в една друга визия за България като изпрана и чиста от мафиотизация партия.
Възраждане, от своя страна, също блокираха работата по бъдещо изменение на Конституцията, само че пък още през декември обявиха своя скромна визия за реформиране на правораздаването. Самият им план за изменение на Закона за правосъдната власт е един тип популистка извинителна записка за пред гласоподавателите им.
ГЕРБ също като Движение за права и свободи желаят да избягат от мафиотския си облик и недвусмислено обявиха, че желаят признаването си за политическа партия и то категорично от ръководещата коалиция. Иначе добре помним, че ГЕРБ използваха главния закон като бърсалка, единствено и единствено с цел да не предадат властта през лятото на 2020 година Тогава техният план по този начин и не получи самоуверено декларирал се създател, а остана като едно самотно и смехотворно фолклорно създание.
Тоест – Движение за права и свободи, ГЕРБ и Възраждане търсят пролуки за договаряне при положение, че актуалното ръководство се резервира трайно на власт, а не толкоз безучастие в Комисията по изменение на Конституцията. И поле за политическо договаряне в действителност има. Тези сделки в региона на правораздаването минават през три тествания.
Първото тестване е изборът на конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Сега това е допустимо с нормално болшинство и Движение за права и свободи, а и ГЕРБ, ще опитат да стартират свои кандидатури, тъй като точно Конституционният съд може да блокира всяка една промяна на настоящото ръководство, обявявайки противоконституционност на законите. Самото договаряне на болшинства при гласуването на кандидатурите пък е комфортен мотив да бъде разцепена обединението сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, с което да бъде сринато и доверието посред им.
Второто тестване е изборът на членове на Висшия правосъден съвет, защото мандатът на сегашния състав на Съвета изтича есента и процедурата би трябвало да стартира. Тук нужното болшинство е още веднъж 160 гласа. Очевидно без гласовете или на ГЕРБ, или на Възраждане и Движение за права и свободи ръководещите няма по какъв начин да попълнят състава на този по този начин значим орган, виновен за кариерата на всеки редови арбитър и прокурор. Това е опция както да бъде разцепена ръководещата коалиция, по този начин и да бъде доведена страната до конституционна рецесия заради невъзможността да бъде определен нов състав на Висш съдебен съвет. А оттова и да няма кой да се занимае законосъобразно с основния прокурор Гешев, да управлява въпросите на съда и прокуратурата и ред други беди.
Третото тестване е изборът на инспектори в Инспектората при Висшия правосъден съвет. Там още веднъж трябват 160 гласа и това още веднъж трансформира ГЕРБ, Движение за права и свободи и Възраждане във фактор.
Ето за какво е рано да кажем, че конституционният спор е завършил. Напротив, той занапред стартира, напускайки за жалост експертността и слизайки на калния терен на политиката. А там следва младите ръководещи да употребяват пристрастеностите си охладени, в противоположен случай не ги чака положително развиване. На територията на конституционния спор обаче и президентът Радев е в мощна позиция, защото скоро може би ще показа своя план.
За това дали тези конституционни промени са значими за българското общество не разтварям и дума – неуспехите ни през последните 30 години се коренят точно в отхвърли за смислени промени в региона на правораздаването.
Иван Брегов
*Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Очаквано, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Възраждане отхвърлиха да излъчат депутати в тази комисия, с което на този стадий попречват каквито и да било старания в тази посока, защото за промени са нужни най-малко 160 гласа измежду 240-те народни представители. Управляващите имат 134.
На пръв взор наподобява, че остарялата скрита коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи е победила и де факто обезсмислила по-нататъшното битие на актуалното ръководство, само че едно по-усърдно вглеждане във обстоятелствата демонстрира друго …
Движение за права и свободи при свое посещаване в Брюксел през миналата седмица показа пред зам.-председателя на Европейската комисия свои визии за промените на Конституцията, с което опита да се съобщи като актуализирана прореформаторска мощ за пред Брюксел. У нас, несъмнено, на първия ред в пленарната зала на Народно събрание стои Пеевски като удостоверение за това какво прави, а не в какво има вяра Движението. Но значимото е друго – Движение за права и свободи демонстрира, че желае да взе участие в една друга визия за България като изпрана и чиста от мафиотизация партия.
Възраждане, от своя страна, също блокираха работата по бъдещо изменение на Конституцията, само че пък още през декември обявиха своя скромна визия за реформиране на правораздаването. Самият им план за изменение на Закона за правосъдната власт е един тип популистка извинителна записка за пред гласоподавателите им.
ГЕРБ също като Движение за права и свободи желаят да избягат от мафиотския си облик и недвусмислено обявиха, че желаят признаването си за политическа партия и то категорично от ръководещата коалиция. Иначе добре помним, че ГЕРБ използваха главния закон като бърсалка, единствено и единствено с цел да не предадат властта през лятото на 2020 година Тогава техният план по този начин и не получи самоуверено декларирал се създател, а остана като едно самотно и смехотворно фолклорно създание.
Тоест – Движение за права и свободи, ГЕРБ и Възраждане търсят пролуки за договаряне при положение, че актуалното ръководство се резервира трайно на власт, а не толкоз безучастие в Комисията по изменение на Конституцията. И поле за политическо договаряне в действителност има. Тези сделки в региона на правораздаването минават през три тествания.
Първото тестване е изборът на конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Сега това е допустимо с нормално болшинство и Движение за права и свободи, а и ГЕРБ, ще опитат да стартират свои кандидатури, тъй като точно Конституционният съд може да блокира всяка една промяна на настоящото ръководство, обявявайки противоконституционност на законите. Самото договаряне на болшинства при гласуването на кандидатурите пък е комфортен мотив да бъде разцепена обединението сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, с което да бъде сринато и доверието посред им.
Второто тестване е изборът на членове на Висшия правосъден съвет, защото мандатът на сегашния състав на Съвета изтича есента и процедурата би трябвало да стартира. Тук нужното болшинство е още веднъж 160 гласа. Очевидно без гласовете или на ГЕРБ, или на Възраждане и Движение за права и свободи ръководещите няма по какъв начин да попълнят състава на този по този начин значим орган, виновен за кариерата на всеки редови арбитър и прокурор. Това е опция както да бъде разцепена ръководещата коалиция, по този начин и да бъде доведена страната до конституционна рецесия заради невъзможността да бъде определен нов състав на Висш съдебен съвет. А оттова и да няма кой да се занимае законосъобразно с основния прокурор Гешев, да управлява въпросите на съда и прокуратурата и ред други беди.
Третото тестване е изборът на инспектори в Инспектората при Висшия правосъден съвет. Там още веднъж трябват 160 гласа и това още веднъж трансформира ГЕРБ, Движение за права и свободи и Възраждане във фактор.
Ето за какво е рано да кажем, че конституционният спор е завършил. Напротив, той занапред стартира, напускайки за жалост експертността и слизайки на калния терен на политиката. А там следва младите ръководещи да употребяват пристрастеностите си охладени, в противоположен случай не ги чака положително развиване. На територията на конституционния спор обаче и президентът Радев е в мощна позиция, защото скоро може би ще показа своя план.
За това дали тези конституционни промени са значими за българското общество не разтварям и дума – неуспехите ни през последните 30 години се коренят точно в отхвърли за смислени промени в региона на правораздаването.
Иван Брегов
*Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ