Стефан Стамболов - как преди век Русия пак заплашваше България, н...
Именно поо времето, когато Стамболов е министър-председател на България в интервала 1887–1894 година, ръководството му обрисува пътя на нашето съвременно европейско развиване. За него френският вестник " Фигаро " тогава написа: " Стамболов е въплъщение на българската сила ". Стамболов е погубен на 41 години - през 1895 година
Днес - 170 години след рождението на Стамболов, припомняме Стамболовия проект за опозиция против съветската експанзия, развила се след Съединението на България.
Текстът е с създател доцент Стефан Дечев и е публикван в на 3 юни 2022 година:
След като поддържа Съединението българският княз Александър I разочарова Александър III в желанието му страната да няма своя лична външна политика, несъгласувана с Петербург, русофилската съпротива в страната реализира невиждан напън за отстраняването на княза от престола.
Той се ускорява изключително през летните месеци на 1886 година На 9 август 1886 година прелом осъществен от офицери русофили го отстранява от страната, само че сполучлив контрапреврат управляван от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов го връща назад. Продължилият напън на съветския император обаче довежда в края на август до абдикацията на първия български княз. Престолът остава овакантен. Начело на страната застава регентство в състав Стефан Стамболов, полк. Сава Муткуров и Петко Каравелов. Нужно е според Търновската конституция да се избере нов български монарх.
Плановете на Петербург от последните няколко години и изключително месеци са свързани с слагането на послушна „ пионка “, която да извършва всичко идващо от Азиатския департамент в Петербург и съветското дипломатическо агентство в София. Ето за какво от съветската столица упорстват за отсрочване на идните избори за III Велико национално заседание (ВНС) от края на септември 1886 година, а след тяхното осъществяване афишират, че няма да признаят резултатите им.
Тревожната есен на 1886 година
Въпреки непреклонната съветска позиция, държавното управление в София отпред с доктор Васил Радославов разгласява декрет за свикването на определеното Велико народно събрание. В желанието си да показва мощ, Петербург изпраща по подстрекателство на съветския императорски делегат в Княжество България ген. Николай В. Каулбарс два военни клипера (бързо многомачтов ветроходен кораб) във Варна с публично пояснение да се отбрани съветското консулство в града.
Целта на тази съветска самодейност в действителност е да предизвика дейности на русофилските политически сили в страната и на войската, с което да осуети работата на Велико народно събрание.
Затова през втората половина на октомври 1886 година към дискредитиране на регентството отпред със Стефан Стамболов, както и самото държавно управление са ориентирани и напъните на формалните съветски представители в страната и на съветските жители. Особено се открояват със своята провокативност настояванията на съветският консул във Варна Похитонов към окръжния шеф В. Петев. Той упорства моряците от клиперите да се позволен да слязат в града, да се вдигнат жандармите ситуирани пред съветското консулство и на пристанището, да се разреши на жителите да посещават консулството и т. н.
Предстои ли съветска окупация на страната?
Всичко това води до повишаване на напрежението и усилване на слуховете за идно непознато вмешателство в страната и даже за съветска окупация. Нерядко се твърди, че Петербург нямал през есента на 1886 година действителни планове да пристъпи към окупация на България. И в действителност, персонално императорът Александър III отхвърля проекта на ген. Н. Каулбарс за нахлуване с войскови елементи, както преди този момент е правил с тези на съветските дипломати в България Александър Йонин и Александър Кояндер.
Царят и изключително външният министър Николай Гирс осъзнават ситуацията на Русия на интернационалната сцена и по тази причина работят по отношение на регентството и държавното управление в София само посредством закани, внушения и напън.
Поради това съветската опасност за принудително решение на българския въпрос в последна сметка се оказва мнима. Но въпреки това, изобилният материал и апели за такава съветска окупация заливащ страниците на реакционната и панславистка преса в Русия дава храна за сходни съмнения както в България, по този начин и в Европа.
Нещо повече, тези апели и закани не се опровергават от формалната съветска дипломация. Заедно с това през есента на 1886 година съветските ръководещи кръгове въпреки всичко напълно не изключват опцията за война с Австро-Унгария. И самите западни велики сили, изключително в края на 1886 и началото на 1887 година, гледат съществено на една възможна съветска военна интервенция в България, като във Виена и Лондон даже са подготвени и уверено да й се опълчват. Освен това, дълго време персонално съветският външен министър Н. Гирс сдържа действително съществуващите крайни настроения в Петербург за окупация на България.
Едва в края на 1887 година съветският дипломат във Виена княз Алексей Лобанов-Ростовски декларира публично на външния министър граф Густав Калноки, че Русия няма желание да разгласи война и нападне Австро-Унгария. Ала дотогава е разумно във Виена и Лондон, както и в София, да нямат време с цел да разграничат действителните съветски планове от тактическата опасност.
Какво мислят в София?
Ето за какво и самите български ръководещи среди, изключително през октомври 1886 година, преглеждат със боязън и отчаяние възможна съветска окупация на страната, като идна възможност. Това ги кара да разискват проекти за действителни ответни дейности и опозиция.
През октомври 1886 година първият регент Стамболов написа в дневника си:
" Ние и биле би съгласни да видиме съветска окупация, в сравнение с сами да напишиме и подпишиме своята смъртна присъда. “
И въпреки всичко, някои насърчения получени от непознати, най-много британски дипломати, дават единствено краткотраен кураж на управляващите в София, а и прекомерно постоянно имат много алегоричен смисъл. Затова те не отстраняват ужасяващите им страхове. Крехките очаквания постоянно се сменят с отчаяние и даже със боязън “московеца ” да не “пороби и поруси ” България. Налице са даже и опасения, че при съветска окупация ръководещите могат да бъдат избесени или изпратени в Сибир.
На 17 октомври 1886 година и Министерският съвет организира съвещание с присъединяване на регентите Стамболов и Муткуров, на което се разисква създалата се след идването на съветските клиперите на варненския бряг конюнктура и особено вероятността за съветска окупация. Наистина посредством българския дипломатически представител в Цариград Димитър Греков доближават някои сведения, че Русия няма желание да окупира България, само че също и по какъв начин в случай че възникне въоръжен спор, нито една от великите сили не би подкрепила намерено Княжеството. Затова и упоменатите страхове за бъдещите планове на Русия напълно действително обгръщат ръководещите кръгове и дълго време не изчезват.
През декември 1886 година и някогашният княз в писмо до З. Стоянов написа:
“Русия продължава, Бог знае за какво да ме ненавижда и в деня, когато бих изискал теглен от сърцето си, да се върна в България, тя ще наложи своята ръка върху страната, а Европа ще бъде подпалена... ".
Планът на Стамболов за опозиция против съветската експанзия
Още пристигналият във Варна на 13 октомври първи съветски клипер ”Забяг ” провокира разстройване измежду популацията в цялата страна като се ширят и клюки за идна злополука. Първият регент Ст. Стамболов бързо създава собствен проект за българска опозиция при възможна съветска експанзия. Този проект той излага в дневника си към датите 11,12,13,14 октомври 1886 година Споделя го с другия регент Муткуров, както и с премиера Радославов.
Планът планува в случай че руснаците създадат десант във Варна, войската да се отдръпна на запад и да се открие незабавно Велико народно събрание. Със специфичен акт то би трябвало да стачкува против „ вандализма и грабителството на казаците “ и да избере неотложно Валдемар Датски за княз на България.
Стамболов има и чисто боен проект, който също ясно излага в дневника си, пишейки следното:
„ Във военно отношение аз си имам начертан проект, който може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. Планът е следующия: да оттеглим всичката си действующа армия във Видинската цитадела, гдето да са укрепиме и да не са сдаваме на русите без пердах. Това наше държание ще ги тури в доста мъчно състояние, тъй като ще им бъде прекомерно мъчно да ни атакуван и бомбардират и с цел да вземат крепостта ще им трябват минимум 50-60 хиляди армия. Видин има много топове, към които може да се прибавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Държавното казничейство може там да са принесе боеприпаси и муниции за оръдията да внесат във Видин из Руссчук, Шумен и София. Така щото да са приготвиме да издържим една блокада от 10 месяца без да Осетиме потребност от нещо. Ще са реализира ли тоя мой проект в случай че русите дебаркират в България или, това аз още не мога да кажа, само че мисля че към този момент друго средство не ни остава, тъй като твърдоглавия московец от други резони не желае да разбере. Ако ние избереме и укрепиме един крепък и непроходим пункт, ние можиме да спечелиме много време, а до тогава може и да се образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, с цел да му мине ищаха да протяга ръка на непознато нещо. Но нека дадеше Бог да не дебаркират русите, че дано моя проект остане без последици. “
Споделените от Стамболов в дневника му редове показват ясно няколко неща. Те са удостоверение, че съветското нахлуване над страната и нейната военна окупация се преглежда от първия регент като напълно евентуално. Той несъмнено счита на съветското навлизане да се окаже, въпреки и характерна, опозиция.
Заедно с това Стамболов разчита на превръщането на един непринуден от съветската армия град, неслучайно в най-северозападната точка от страната, в знак на българския държавен суверенитет. Ето за какво в него се събират, според проекта, цялото регентство, цялото държавно управление и цялата армия.
Заедно с това, българският общественик залага доста на дългата и продължителна блокада и на невъзможността съветската армия да превземе българската цитадела. Това извоювано близо година време му е належащо с оглед повишаването на благосклонностите на публичното мнение в Европа в интерес на българската идея и образуване на европейска коалиция, която да е в положение в последна сметка да пречупи съветската войска. Има и една, коства ми се, друга цел, която не е изложена в дневника, само че е също част от проекта.
Отстъпването на цялата територия на страната на съветската армия, без капитулацията на регентството, държавно управление и българската войска, несъмнено цели в хода на времето да нараства отрицателното въодушевление измежду българското население към газещата земята му непозната войска. Неслучайно самичък Стамболов написва категорично по какъв начин този негов проект „ може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. “
В последна сметка рецесията в страната от 1886-87 година се позволи по различен метод. Нямаше съветска окупация, а българо-руските дипломатически връзки бяха прекратени за интервал от близо 10 години. Но когато през 1896 година съветският външен министър княз Лобанов-Ростовски изпращаше новия съветски дипломатически сътрудник в София той категорично го инструктираше да не се намесва във вътрешните работи на България. Точно това правеха напълно непосредствено съветските дипломати в София от 1879 до 1886 година И въпреки всичко, даже и към този момент мъртъв, Стамболов беше победил.
ФрогНюз
Днес - 170 години след рождението на Стамболов, припомняме Стамболовия проект за опозиция против съветската експанзия, развила се след Съединението на България.
Текстът е с създател доцент Стефан Дечев и е публикван в на 3 юни 2022 година:
След като поддържа Съединението българският княз Александър I разочарова Александър III в желанието му страната да няма своя лична външна политика, несъгласувана с Петербург, русофилската съпротива в страната реализира невиждан напън за отстраняването на княза от престола.
Той се ускорява изключително през летните месеци на 1886 година На 9 август 1886 година прелом осъществен от офицери русофили го отстранява от страната, само че сполучлив контрапреврат управляван от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов го връща назад. Продължилият напън на съветския император обаче довежда в края на август до абдикацията на първия български княз. Престолът остава овакантен. Начело на страната застава регентство в състав Стефан Стамболов, полк. Сава Муткуров и Петко Каравелов. Нужно е според Търновската конституция да се избере нов български монарх.
Плановете на Петербург от последните няколко години и изключително месеци са свързани с слагането на послушна „ пионка “, която да извършва всичко идващо от Азиатския департамент в Петербург и съветското дипломатическо агентство в София. Ето за какво от съветската столица упорстват за отсрочване на идните избори за III Велико национално заседание (ВНС) от края на септември 1886 година, а след тяхното осъществяване афишират, че няма да признаят резултатите им.
Тревожната есен на 1886 година
Въпреки непреклонната съветска позиция, държавното управление в София отпред с доктор Васил Радославов разгласява декрет за свикването на определеното Велико народно събрание. В желанието си да показва мощ, Петербург изпраща по подстрекателство на съветския императорски делегат в Княжество България ген. Николай В. Каулбарс два военни клипера (бързо многомачтов ветроходен кораб) във Варна с публично пояснение да се отбрани съветското консулство в града.
Целта на тази съветска самодейност в действителност е да предизвика дейности на русофилските политически сили в страната и на войската, с което да осуети работата на Велико народно събрание.
Затова през втората половина на октомври 1886 година към дискредитиране на регентството отпред със Стефан Стамболов, както и самото държавно управление са ориентирани и напъните на формалните съветски представители в страната и на съветските жители. Особено се открояват със своята провокативност настояванията на съветският консул във Варна Похитонов към окръжния шеф В. Петев. Той упорства моряците от клиперите да се позволен да слязат в града, да се вдигнат жандармите ситуирани пред съветското консулство и на пристанището, да се разреши на жителите да посещават консулството и т. н.
Предстои ли съветска окупация на страната?
Всичко това води до повишаване на напрежението и усилване на слуховете за идно непознато вмешателство в страната и даже за съветска окупация. Нерядко се твърди, че Петербург нямал през есента на 1886 година действителни планове да пристъпи към окупация на България. И в действителност, персонално императорът Александър III отхвърля проекта на ген. Н. Каулбарс за нахлуване с войскови елементи, както преди този момент е правил с тези на съветските дипломати в България Александър Йонин и Александър Кояндер.
Царят и изключително външният министър Николай Гирс осъзнават ситуацията на Русия на интернационалната сцена и по тази причина работят по отношение на регентството и държавното управление в София само посредством закани, внушения и напън.
Поради това съветската опасност за принудително решение на българския въпрос в последна сметка се оказва мнима. Но въпреки това, изобилният материал и апели за такава съветска окупация заливащ страниците на реакционната и панславистка преса в Русия дава храна за сходни съмнения както в България, по този начин и в Европа.
Нещо повече, тези апели и закани не се опровергават от формалната съветска дипломация. Заедно с това през есента на 1886 година съветските ръководещи кръгове въпреки всичко напълно не изключват опцията за война с Австро-Унгария. И самите западни велики сили, изключително в края на 1886 и началото на 1887 година, гледат съществено на една възможна съветска военна интервенция в България, като във Виена и Лондон даже са подготвени и уверено да й се опълчват. Освен това, дълго време персонално съветският външен министър Н. Гирс сдържа действително съществуващите крайни настроения в Петербург за окупация на България.
Едва в края на 1887 година съветският дипломат във Виена княз Алексей Лобанов-Ростовски декларира публично на външния министър граф Густав Калноки, че Русия няма желание да разгласи война и нападне Австро-Унгария. Ала дотогава е разумно във Виена и Лондон, както и в София, да нямат време с цел да разграничат действителните съветски планове от тактическата опасност.
Какво мислят в София?
Ето за какво и самите български ръководещи среди, изключително през октомври 1886 година, преглеждат със боязън и отчаяние възможна съветска окупация на страната, като идна възможност. Това ги кара да разискват проекти за действителни ответни дейности и опозиция.
През октомври 1886 година първият регент Стамболов написа в дневника си:
" Ние и биле би съгласни да видиме съветска окупация, в сравнение с сами да напишиме и подпишиме своята смъртна присъда. “
И въпреки всичко, някои насърчения получени от непознати, най-много британски дипломати, дават единствено краткотраен кураж на управляващите в София, а и прекомерно постоянно имат много алегоричен смисъл. Затова те не отстраняват ужасяващите им страхове. Крехките очаквания постоянно се сменят с отчаяние и даже със боязън “московеца ” да не “пороби и поруси ” България. Налице са даже и опасения, че при съветска окупация ръководещите могат да бъдат избесени или изпратени в Сибир.
На 17 октомври 1886 година и Министерският съвет организира съвещание с присъединяване на регентите Стамболов и Муткуров, на което се разисква създалата се след идването на съветските клиперите на варненския бряг конюнктура и особено вероятността за съветска окупация. Наистина посредством българския дипломатически представител в Цариград Димитър Греков доближават някои сведения, че Русия няма желание да окупира България, само че също и по какъв начин в случай че възникне въоръжен спор, нито една от великите сили не би подкрепила намерено Княжеството. Затова и упоменатите страхове за бъдещите планове на Русия напълно действително обгръщат ръководещите кръгове и дълго време не изчезват.
През декември 1886 година и някогашният княз в писмо до З. Стоянов написа:
“Русия продължава, Бог знае за какво да ме ненавижда и в деня, когато бих изискал теглен от сърцето си, да се върна в България, тя ще наложи своята ръка върху страната, а Европа ще бъде подпалена... ".
Планът на Стамболов за опозиция против съветската експанзия
Още пристигналият във Варна на 13 октомври първи съветски клипер ”Забяг ” провокира разстройване измежду популацията в цялата страна като се ширят и клюки за идна злополука. Първият регент Ст. Стамболов бързо създава собствен проект за българска опозиция при възможна съветска експанзия. Този проект той излага в дневника си към датите 11,12,13,14 октомври 1886 година Споделя го с другия регент Муткуров, както и с премиера Радославов.
Планът планува в случай че руснаците създадат десант във Варна, войската да се отдръпна на запад и да се открие незабавно Велико народно събрание. Със специфичен акт то би трябвало да стачкува против „ вандализма и грабителството на казаците “ и да избере неотложно Валдемар Датски за княз на България.
Стамболов има и чисто боен проект, който също ясно излага в дневника си, пишейки следното:
„ Във военно отношение аз си имам начертан проект, който може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. Планът е следующия: да оттеглим всичката си действующа армия във Видинската цитадела, гдето да са укрепиме и да не са сдаваме на русите без пердах. Това наше държание ще ги тури в доста мъчно състояние, тъй като ще им бъде прекомерно мъчно да ни атакуван и бомбардират и с цел да вземат крепостта ще им трябват минимум 50-60 хиляди армия. Видин има много топове, към които може да се прибавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Държавното казничейство може там да са принесе боеприпаси и муниции за оръдията да внесат във Видин из Руссчук, Шумен и София. Така щото да са приготвиме да издържим една блокада от 10 месяца без да Осетиме потребност от нещо. Ще са реализира ли тоя мой проект в случай че русите дебаркират в България или, това аз още не мога да кажа, само че мисля че към този момент друго средство не ни остава, тъй като твърдоглавия московец от други резони не желае да разбере. Ако ние избереме и укрепиме един крепък и непроходим пункт, ние можиме да спечелиме много време, а до тогава може и да се образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, с цел да му мине ищаха да протяга ръка на непознато нещо. Но нека дадеше Бог да не дебаркират русите, че дано моя проект остане без последици. “
Споделените от Стамболов в дневника му редове показват ясно няколко неща. Те са удостоверение, че съветското нахлуване над страната и нейната военна окупация се преглежда от първия регент като напълно евентуално. Той несъмнено счита на съветското навлизане да се окаже, въпреки и характерна, опозиция.
Заедно с това Стамболов разчита на превръщането на един непринуден от съветската армия град, неслучайно в най-северозападната точка от страната, в знак на българския държавен суверенитет. Ето за какво в него се събират, според проекта, цялото регентство, цялото държавно управление и цялата армия.
Заедно с това, българският общественик залага доста на дългата и продължителна блокада и на невъзможността съветската армия да превземе българската цитадела. Това извоювано близо година време му е належащо с оглед повишаването на благосклонностите на публичното мнение в Европа в интерес на българската идея и образуване на европейска коалиция, която да е в положение в последна сметка да пречупи съветската войска. Има и една, коства ми се, друга цел, която не е изложена в дневника, само че е също част от проекта.
Отстъпването на цялата територия на страната на съветската армия, без капитулацията на регентството, държавно управление и българската войска, несъмнено цели в хода на времето да нараства отрицателното въодушевление измежду българското население към газещата земята му непозната войска. Неслучайно самичък Стамболов написва категорично по какъв начин този негов проект „ може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. “
В последна сметка рецесията в страната от 1886-87 година се позволи по различен метод. Нямаше съветска окупация, а българо-руските дипломатически връзки бяха прекратени за интервал от близо 10 години. Но когато през 1896 година съветският външен министър княз Лобанов-Ростовски изпращаше новия съветски дипломатически сътрудник в София той категорично го инструктираше да не се намесва във вътрешните работи на България. Точно това правеха напълно непосредствено съветските дипломати в София от 1879 до 1886 година И въпреки всичко, даже и към този момент мъртъв, Стамболов беше победил.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ