„Белград и Будапеща командват Скопие, китайските стоки пренарежда...
Именно кулоар 8 – българският път – е най-краткият маршрут за китайските артикули към Европа, само че България към момента не употребява този късмет, уточни Владимиров.
„ България няма ясна позиция във връзка с Северна Македония. Позицията ни непрекъснато се трансформира. В момента българската позиция е неразбираема освен в Северна Македония, само че и за нашите сътрудници в Европейски Съюз и НАТО. България не е получила публична поддръжка от нито една страна. Това е явен сигнал, че не сме разбрани, тъй като нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма по какъв начин другите страни да те схванат “, споделя той.
Ето и цялото изявление:
Преди дни беше осъществено нахлуване против посолството на България в Скопие – следващ изблик в една дълга верига от експанзия и ненавист, ориентирана против българите в Северна Македония. Къде са корените на тази експанзия, кой е източникът на тази злост?
И България, и Северна Македония не вършат съществени старания за деескалация. Винаги когато партията ДПМНЕ ръководи, виждаме изостряне на връзките. Умишлено не споделям ВМРО-ДПМНЕ, тъй като партията се показва за правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация, а действително няма нищо общо нито с концепциите, нито с организацията.
Откакто ДПМНЕ още веднъж е на власт, следим ново изостряне. Спомняме си режима на предходния министър председател на партията – Никола Груевски, когато също имаше внезапно утежняване на връзките. Тогава се водеше и целенасочена политика за изолираност на Северна Македония, която докара до прекъсване на процесите за участие в НАТО. Днес изолацията води до блокиране на европейската интеграция на районен съд Македония. Имаме явен профил на това кой стои от другата страна на масата или, в случай че използваме географията, от другата страна на Осогово.
В България е извънредно време да се спре с работата на парче във връзка с Северна Македония. Страната ни разполага с задоволително образовани хора и специалисти, които могат да бъдат събрани, с цел да изработят тактика и проект за двустранните връзки. Трябва да има визия за идващите години. Какви са нашите цели? Какви са задачите, упованията и желанията на другата страна? Така работи една съвременна европейска страна – тя има проект по такива значими въпроси.
Македония не е единствено стопански и стратегически въпрос. Тя има и прочувствено измерение, тъй като в последна сметка става дума за сложен диалог сред родственици.
Ако приказваме за експертна група и за разработване на проект, какво би трябвало да включва той, с цел да се излезе от конфликтната обстановка?
Съществуват няколко метода към Северна Македония. Един от тях е историческият модел, който България стартира през 90-те и който условно може да бъде наименуван „ един народ – две страни “. С формалното искане от страна на България за регистриране на българите в Конституцията на Северна Македония този модел на процедура отпада, тъй като признаването на българите като обособена категория основава ясна и официална отдалеченост сред двата народа. Това беше остарелият, историческият метод.
България обаче няма ясна позиция във връзка с македонския език. Тя непрекъснато се трансформира. Македонският език съществува и на него приказват сред 1,5-2 млн. души. Независимо дали ни харесва, или не, България би трябвало да има ясна позиция и решение по този въпрос. Надявам се това да бъде рационалната европейска позиция, която да отвори пътя към решаването на всички останали въпроси.
И на умишлено, и на подсъзнателно равнище България е по-голямата страна, по-голямата сестра. Затова самодейността и подадената ръка би трябвало да дойдат от наша страна. Трябва да търсим открит и другарски диалог с хората от другата страна, даже в случай че приемем, че към този момент не сме родственици.
Романтичната част от българската история е завършила. Но е належащо да има национално решение, реализирано с консенсус, което да се следва. В момента българската позиция е неразбираема освен в Северна Македония, само че и за нашите сътрудници в Европейски Съюз и НАТО. България не е получила публична поддръжка от нито една страна. Това е явен сигнал, че не сме разбрани, тъй като нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма по какъв начин другите страни да те схванат.
Трябва да изработим проект, който да предотврати ескалацията. Той би трябвало да бъде показан намерено и другарски на Северна Македония, която да изложи и своята позиция. Само по този начин може да се излезе от този политически и геополитически кьорсокак.
Казахте, че има опити за отдалечаване на Северна Македония от европейския ѝ път. Кой има интерес от това?
Дневният ред в Северна Македония се дефинира в две други столици – Белград и Будапеща. Унгария и Сърбия са измежду дребното европейски страни без изход на море и се нуждаят от бърз и първокласен достъп до най-близкото им приятелско пристанище – Солун. Затова главната цел на държавното управление в Скопие в идващите години ще бъде построяването на бърза железопътна линия, която да свързва Будапеща, Белград, Скопие и Солун.
Планът на Орбан и Вучич, които поддържат тесни връзки с Китай, е техните страни да се трансфорат в хъбове за китайските артикули в Европа. Това изисква бърз железопътен достъп до пристанището на Солун. Затова кулоар 10 получава финансиране и поддръжка за сметка на кулоар 8 – трасето Черно море – България – Северна Македония – Албания – Адриатика. Този кулоар стартира в България и приключва в Албания.
България може да активизира своята външна политика, тъй като коридорът може да бъде удължен и към Италия. Именно кулоар 8 – българският път – е най-краткият маршрут за китайските артикули към Европа. България би трябвало да си напише домашното и да убеди Северна Македония да работи интензивно по този кулоар. В последните месеци има и позитивно развиване – подписано е съглашение за тунела на границата. Това е добра вест, само че при настоящето държавно управление в Скопие вероятностите остават слаби.
Към днешна дата къде стои Северна Македония по пътя към участието си в Европейския съюз?
Тук има едно ясно нещо – България съумя да трансформира своята позиция в европейска. Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е единственото изискване за започване на договарянията. Докато това не се случи, договаряния няма да има. Правителството в Скопие измисля разнообразни аргументи да отсрочва това решение. Фактите обаче са ясни – без регистриране на българите в Конституцията договаряния с Европейски Съюз няма да стартират.
Интервю на Илияна Маринкова
„ България няма ясна позиция във връзка с Северна Македония. Позицията ни непрекъснато се трансформира. В момента българската позиция е неразбираема освен в Северна Македония, само че и за нашите сътрудници в Европейски Съюз и НАТО. България не е получила публична поддръжка от нито една страна. Това е явен сигнал, че не сме разбрани, тъй като нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма по какъв начин другите страни да те схванат “, споделя той.
Ето и цялото изявление:
Преди дни беше осъществено нахлуване против посолството на България в Скопие – следващ изблик в една дълга верига от експанзия и ненавист, ориентирана против българите в Северна Македония. Къде са корените на тази експанзия, кой е източникът на тази злост?
И България, и Северна Македония не вършат съществени старания за деескалация. Винаги когато партията ДПМНЕ ръководи, виждаме изостряне на връзките. Умишлено не споделям ВМРО-ДПМНЕ, тъй като партията се показва за правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация, а действително няма нищо общо нито с концепциите, нито с организацията.
Откакто ДПМНЕ още веднъж е на власт, следим ново изостряне. Спомняме си режима на предходния министър председател на партията – Никола Груевски, когато също имаше внезапно утежняване на връзките. Тогава се водеше и целенасочена политика за изолираност на Северна Македония, която докара до прекъсване на процесите за участие в НАТО. Днес изолацията води до блокиране на европейската интеграция на районен съд Македония. Имаме явен профил на това кой стои от другата страна на масата или, в случай че използваме географията, от другата страна на Осогово.
В България е извънредно време да се спре с работата на парче във връзка с Северна Македония. Страната ни разполага с задоволително образовани хора и специалисти, които могат да бъдат събрани, с цел да изработят тактика и проект за двустранните връзки. Трябва да има визия за идващите години. Какви са нашите цели? Какви са задачите, упованията и желанията на другата страна? Така работи една съвременна европейска страна – тя има проект по такива значими въпроси.
Македония не е единствено стопански и стратегически въпрос. Тя има и прочувствено измерение, тъй като в последна сметка става дума за сложен диалог сред родственици.
Ако приказваме за експертна група и за разработване на проект, какво би трябвало да включва той, с цел да се излезе от конфликтната обстановка?
Съществуват няколко метода към Северна Македония. Един от тях е историческият модел, който България стартира през 90-те и който условно може да бъде наименуван „ един народ – две страни “. С формалното искане от страна на България за регистриране на българите в Конституцията на Северна Македония този модел на процедура отпада, тъй като признаването на българите като обособена категория основава ясна и официална отдалеченост сред двата народа. Това беше остарелият, историческият метод.
България обаче няма ясна позиция във връзка с македонския език. Тя непрекъснато се трансформира. Македонският език съществува и на него приказват сред 1,5-2 млн. души. Независимо дали ни харесва, или не, България би трябвало да има ясна позиция и решение по този въпрос. Надявам се това да бъде рационалната европейска позиция, която да отвори пътя към решаването на всички останали въпроси.
И на умишлено, и на подсъзнателно равнище България е по-голямата страна, по-голямата сестра. Затова самодейността и подадената ръка би трябвало да дойдат от наша страна. Трябва да търсим открит и другарски диалог с хората от другата страна, даже в случай че приемем, че към този момент не сме родственици.
Романтичната част от българската история е завършила. Но е належащо да има национално решение, реализирано с консенсус, което да се следва. В момента българската позиция е неразбираема освен в Северна Македония, само че и за нашите сътрудници в Европейски Съюз и НАТО. България не е получила публична поддръжка от нито една страна. Това е явен сигнал, че не сме разбрани, тъй като нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма по какъв начин другите страни да те схванат.
Трябва да изработим проект, който да предотврати ескалацията. Той би трябвало да бъде показан намерено и другарски на Северна Македония, която да изложи и своята позиция. Само по този начин може да се излезе от този политически и геополитически кьорсокак.
Казахте, че има опити за отдалечаване на Северна Македония от европейския ѝ път. Кой има интерес от това?
Дневният ред в Северна Македония се дефинира в две други столици – Белград и Будапеща. Унгария и Сърбия са измежду дребното европейски страни без изход на море и се нуждаят от бърз и първокласен достъп до най-близкото им приятелско пристанище – Солун. Затова главната цел на държавното управление в Скопие в идващите години ще бъде построяването на бърза железопътна линия, която да свързва Будапеща, Белград, Скопие и Солун.
Планът на Орбан и Вучич, които поддържат тесни връзки с Китай, е техните страни да се трансфорат в хъбове за китайските артикули в Европа. Това изисква бърз железопътен достъп до пристанището на Солун. Затова кулоар 10 получава финансиране и поддръжка за сметка на кулоар 8 – трасето Черно море – България – Северна Македония – Албания – Адриатика. Този кулоар стартира в България и приключва в Албания.
България може да активизира своята външна политика, тъй като коридорът може да бъде удължен и към Италия. Именно кулоар 8 – българският път – е най-краткият маршрут за китайските артикули към Европа. България би трябвало да си напише домашното и да убеди Северна Македония да работи интензивно по този кулоар. В последните месеци има и позитивно развиване – подписано е съглашение за тунела на границата. Това е добра вест, само че при настоящето държавно управление в Скопие вероятностите остават слаби.
Към днешна дата къде стои Северна Македония по пътя към участието си в Европейския съюз?
Тук има едно ясно нещо – България съумя да трансформира своята позиция в европейска. Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е единственото изискване за започване на договарянията. Докато това не се случи, договаряния няма да има. Правителството в Скопие измисля разнообразни аргументи да отсрочва това решение. Фактите обаче са ясни – без регистриране на българите в Конституцията договаряния с Европейски Съюз няма да стартират.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ