Преп. Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски
Именници през днешния ден са: Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина
В националните показа, Варвара (чества се на 4 декември) и Сава са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата и постоянно върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сетри приготвят празника на своя брат и по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече, а Никола яде ".
Свети Сава, създателят на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, известна под неговото име, се родил в региона Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради противоречие сред роднините, на които било поверено неговото образование през време на служебното пътешестване на татко му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил обучение, обикнал монашеския живот и бил постриган за духовник. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият духовник оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
По това време на Изток бил фамозен със своя непоколебим постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава изискал да постъпи в цифрата на неговите възпитаници, само че Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в прилежащия манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане създател на обширна лавра и ще бъде прочут ментор на всички палестниски отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал напълно в работа на Бога и минал всички отшелнически служби с покорно смирение и старателен труд. Всички се чудели на неговия строго благодетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които желали да го отклонят от иноческия живот, само че накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава поискал по-голямо уединение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали самун и плодове. Така прекарал пет години, а след това отишъл при преп. Евтимий Велики. След гибелта на този популярен подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Но преподобни Сава желаел цялостна самотност, с цел да може всецяло да се съобщи на молитва и богомислие. Веднъж, като задремал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му показал една пещера на това място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел единствено с корени, които растели около пещерата.
Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и оттогава признателните разбойници почнали от време на време да му носят хлюб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: " О, горко на душата ми! Тия люде за едно милосърдие така обилно заплащат. А ние получаваме ежедневно от Бога благодеяния, само че не благодарим, а в безгрижие прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели. "
В националните показа, Варвара (чества се на 4 декември) и Сава са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата и постоянно върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сетри приготвят празника на своя брат и по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече, а Никола яде ".
Свети Сава, създателят на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, известна под неговото име, се родил в региона Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради противоречие сред роднините, на които било поверено неговото образование през време на служебното пътешестване на татко му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил обучение, обикнал монашеския живот и бил постриган за духовник. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият духовник оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
По това време на Изток бил фамозен със своя непоколебим постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава изискал да постъпи в цифрата на неговите възпитаници, само че Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в прилежащия манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане създател на обширна лавра и ще бъде прочут ментор на всички палестниски отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал напълно в работа на Бога и минал всички отшелнически служби с покорно смирение и старателен труд. Всички се чудели на неговия строго благодетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които желали да го отклонят от иноческия живот, само че накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава поискал по-голямо уединение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали самун и плодове. Така прекарал пет години, а след това отишъл при преп. Евтимий Велики. След гибелта на този популярен подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Но преподобни Сава желаел цялостна самотност, с цел да може всецяло да се съобщи на молитва и богомислие. Веднъж, като задремал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му показал една пещера на това място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел единствено с корени, които растели около пещерата.
Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и оттогава признателните разбойници почнали от време на време да му носят хлюб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: " О, горко на душата ми! Тия люде за едно милосърдие така обилно заплащат. А ние получаваме ежедневно от Бога благодеяния, само че не благодарим, а в безгрижие прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ