Имената на дванадесетте месеца от годината, които използваме днес в

Имената на дванадесетте месеца от годината, които използваме през днешния ден в България, са от латински генезис. В предишното обаче нашите предшественици употребявали напълно български имена, които ние сме не запомнили.
Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). "Месецът на горящия пън " - това е смисъла на старобългарски.
Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било "Месецът на страшния лед ".
Името на март било Сухи (Сухих) - сухият месец.
Брезов (Брязок) старите българи назовават месец април , което означавало "Многоцветният месец ".
Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) - "Тревистият месец ".
Юни бил Червеник (Изок) - "Червеният месец ".
Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - "Месецът на жътвата ".
Името на месец август било Зарев (Орач), което значи „ Месецът на оранта ".
Руен (Руй) за старите българи бил септември . Значението на това име било "Изобилният (плодородният) месец ".
Месец октомври бил Листопад - месецът на падащите листа.
Груден - по този начин старите българи назовават месец ноември. Значението на старобългарски било "Месецът на грудките ".
Последният месец от годината декември бил именуван Студен - безусловно студеният месец.