Имате злоядо дете? Тези хитри трикове ще го накарат да

Имате злоядо дете? Тези хитри трикове ще го накарат да упорства за храна.

„ Моето меню – злояди деца “ беше тематиката на днешната „ Работилница за страсти за родители “ с детския психолог Надежда Евгениева. Работилницата е четвърта от поредицата, проведена в помощ на родителите от Регионална библиотека „ Христо Ботев “- Враца и се организира в съмия град.

Срещите са ориентирани към фамилии с деца до седем години, бъдещи майки и бащи, както и всички, които са включени в развъждането на дребното дете. В полемиките детският психолог дава потребни насоки и хрумвания, които могат да се включат в родителския боеприпас от подходи и отговоря на всички въпроси, прдаде Българска телеграфна агенция.

Според Евгениева храненето при децата е от значително значение за образуването на верни привички, които ще ги съпътстват години наред, а построяването на добре уравновесен режим има голямо въздействие върху човешкото тяло. Тази задача обаче може да наподобява съвсем невероятно, изключително в случай че детето е капризно с храната.

Психологът сподели нещо извънредно значимо!

А то е, че апетитът доста варира във времето, желанията към храната също се трансформират. Въпреки, че всичко е самостоятелно, има общ съвет за младите родители – да не упражняват напън върху детето, когато то е придирчиво към хранене.

„ Това е доста значимо, тъй като упражняването на напън може да докара до затруднения и задържане на придирчивото хранене по-дълго време “, изясни психоложката Надежда Евгениева.

Според нейния опит при някои деца придирчивостта към хранене се преодолява за месец, при други за шест месеца, а може да отнеме и година, защото има доста фактори, които въздействат.

„ Храненето върви от рефлекса за него към връзката майка-дете и се развива във времето. Затова е хубаво да обръщаме внимание още от бебешка възраст, тъй като там се образуват питателните привички “, сподели още детският психолог.

Следващата среща е планувана за 9 ноември, а тематиката ще е „ Екранните деца “, оповестиха уредниците.

Ето обаче няколко съответни съвета, в случай че имате злоядо дете в фамилията:

1. Сервирайте храната дружно и поканете всички да седнат дружно. След което не повтаряйте неведнъж на детето да се храни. Дори просто да седи на масата, без да опита нито един залък, стиснете зъби и му се усмихнете. Не се правете на маймуна, не му обяснявайте да изяде най-малко една лъжичка за мама, баща, баба, дядо и съседката от третия етаж, не гледайте тъжно. Оставете го на мира. Кой ял, ял.

2. Не предлагайте нищо друго от това, което сте сервирали на всички (тук приказваме за захранено дете). Детето не трябва да се усеща особено, единствено тъй като демонстрира дебелоглав. Нека на масата постоянно има салата, главно, самун, мляко (у нас избираме кисело), плодове. Да яде това, което му се желае сега, само че не по-различно от останалите. Ако единият ден изяде единствено една ябълка, а на другия единствено малко мляко, не проявявайте терзание. Както споделих – кой ял, ял.

3. Ако детето е на подобаваща възраст, включете го и в приготвянето на храната. Коко яде на драго сърце филийки, които самичък е препекъл, салата, която самичък е подредил в чинията, сирене, което самичък е нарязал, изключително пък в случай че сме го създали във формички, които са забавни (кашкавалът се реже идеално с формички за сладки, пробвайте). Ако му дам да бели картофи, след това изяжда двойно повече от нормалното. Не единствено ще се сдобиете с асистент, само че и ще му се отвори вкус.

4. Забранете похапването сред главните хранения. При нас това беше сериозен проблем. В един долап, въпреки и на високо постоянно държах лакомства и Коко постоянно си придърпваше стола и се катереше скрито да си вземе нещо. Как да вечеря с вкус, откакто час преди този момент е излапал три шоколадови бонбона?

5. Децата не обичат да сядат на масата, в случай че това прекъсва играта им. Още една причина да ги повикаме малко по-рано от самата вечеря, с цел да оказват помощ за сервирането. В началото ще има митинги, не се давайте.

6. Злоядите деца по принцип не обичат нови ястия. Въпреки това, в случай че му готвите САМО това, което обича, в един миг ще му омръзне и ще откаже и него. Затова настойчиво предлагайте и нови неща. След като пет пъти е отказвал фрикасе, на шестия ще реши да опита.

7. Отново най-важното предписание – не настоявайте. Нека детето знае, че то взема решение дали да яде или не. Масата е сервирана с негова помощ, всички сте седнали дружно, разговаряте, смеете се. То е на трапезата, в случай че желае яде, в случай че не желае – никой не го принуждава, значимото е да е с вас, тъй като компанията му ви е приятна и го обичате. Така би трябвало да се усеща.

И ще завърша с една мисъл, която безпределно доста ме успокои и ми вдъхна кураж да преодолея себе си и да оставя Коко да яде толкоз, колкото желае, без да го насилям.

Досега в историята няма случай крепко дете, пред което постоянно се сервира храна, да почине или да се разболее от апетит.