Мирослав Найденов за novini.bg: Българските производители не са защитени по никакъв начин, чрез вноса на зърно отвън
Имат ли съображение да стачкуват зърнопроизводителите? Кой дефинира квотите и дотациите вземеделието? Колко са богатите „ зърнари ” спрямо всички производители в сектора? Разговарям с Мирослав Найденов, някогашен министър на земеделието /2009 година –2013 г./. Той е ветеринарен доктор, който все още работи в частния бизнес.
- Имат ли съображение зърнопроизводителите от цялата страна да стачкуват, господин Найденов?
- Категорично имат право да стачкуват, тъй като
решението за повдигането на ветото върху вноса на украинско зърно беше взето на бързо и на мрачно. Вероятно става въпрос за политическа договорка с украинската страна и Европейска комисия, без по никакъв метод да бъдат регистрирани ползите на българските производители.
Затова се стигна до тук. И различен път е имало митинги в земеделския бранш, само че нормално след дълги договаряния и привършване на всички други способи. Сега нямаше нищо такова – зърнопроизводителите бяха сюрпризирани от решението на депутатите и държавното управление, а ги поканиха на диалози след взетото решение. На всичко от горната страна пък министър председателят и ги обиди непростимо и обществено. Всичко това в допълнение ще ескалира обстановката и за жалост ще страдаме всички ние - от блокирането на пътищата, Граничен контролно-пропусквателен пункт, придвижването ще е затруднено. Като човек, управлявал 4 години този бранш съм безапелационен, че митингът на земеделците е състоятелен.
- Можете ли да кажете какъв брой % от произвеждащите зърно имат майбаси, яхти и впрочем, за което някои ги порицават?
- Това е изтъркана опорка, която не е от в този момент.
Зърнопроизводителите са към 70 000, а от тях доста заможни, които могат да си вършат сходни покупки, са не повече от 100 души.
Всички останали са средностатистически аграрни производители, които не могат да си разрешават такива луксове и карат остарели коли. Дори доста богатите в сектора не са крадци, не са спечелили парите си с крадене от общото. Общоевропейската квотна политика е такава, че дава конкурентно преимущество на тези, които имат повече земя. Т.е. този, който има повече повече повърхност, получава повече.
- Защо това не беше променено през годините?
- Моето ръководство на бранша съответства с първия програмен интервал на България в Европейски Съюз. Ние влязохме в съюза през 2007 година, а аз поех земеделското министерство през 2009 година. До 2013 година ние внесохме искане тази неправда да бъде анулирана. През втория програмен интервал бяха признати така наречен ”прагове ”, т.е. колкото и да е огромно стопанството да има предел от 300 000. Сега може би службите би трябвало да се занимаят с вероятните прехвърляния, правени от огромни производители на части от своя бизнес на свои хора, с цел да заобикалят тези тавани. Но това би трябвало да се откри от способените органи.
До всеки трактор, служител на реда пази властта от " любовта " на народа
Но фокусът не трябва да се измества – протестиращите имат съображение, тъй като правилните, почтени и честни производители са доста повече и тяхната работа последните години доста се оскъпи, заради скъпите торове най-много. Тези хора са изправени на ръба на оцеляването, тъй като тяхната суровина се търгува на международните тържища и не може да бъде осъществена на нашия дребен народен пазар.
- Вярно ли е, че цените щели да паднат с вноса на зърно извън?
- Не. Това е последваща опорка. Няма по какъв начин да поевтинее каквото и да е, заради този импорт. Цените на пшеницата, слънчогледа, олиото и впрочем, се търгуват на международните тържища и няма по какъв начин ние да повлияем на този пазар. Освен това не съм виждал тук да поевтинява която и да е стока, до момента в който редом на открито тя нараства. Няма да се изпълни и хазната. Само се разбуни бранша и нека не повлекат крайник със последващи митинги, за каквито слушам в разнообразни други браншове…
- Пояснете апелирам за читателите, кой и по какъв начин дефинира дотациите за зърнопроизводителите?
- Субсидиите се дефинират от Европейска комисия въз основата на признатата обща селскостопанска политика на съюза с присъединяване на всяка страна-член. От националния бюджет на съответната страна също могат да се заделят пари, само че у нас за земеделието те са малко.
България получава приблизително огромни по мярка дотации, определяни от Европейска комисия.
Програмните интервали са 7-годишни, дефинира се бюджет за тях и първо идват директни дотации, избрани на единица повърхност. Второ, има опция и за пари от европейски фондове, свързани със земеделието за модернизиране на съответни производства, за техника и впрочем. Тези средства доста помогнаха на нашите земеделци в годините обратно и към този момент можем да кажем, че България има конкурентно зърнопроизводство. Не е добре в този момент да се вършат опити да се съсипят тези хора. Всички останали браншове в земеделието – отглеждане на животни, произвеждане на плодове и зеленчуци, пчеларство и други. могат да се подкрепят от нашата страна. Нали по тази причина има Министерски съвет и обособени министерства – да подкрепят работещите хора в тези браншове. Нашите е добре да се поучат от образеца на украинската страна, която търси по всякакъв начин и интензивно пазари и благоприятни условия.
А къде са българските министри и политици и за какво не търсят нови пазари и благоприятни условия за нашите производители?!
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
- Имат ли съображение зърнопроизводителите от цялата страна да стачкуват, господин Найденов?
- Категорично имат право да стачкуват, тъй като
решението за повдигането на ветото върху вноса на украинско зърно беше взето на бързо и на мрачно. Вероятно става въпрос за политическа договорка с украинската страна и Европейска комисия, без по никакъв метод да бъдат регистрирани ползите на българските производители.
Затова се стигна до тук. И различен път е имало митинги в земеделския бранш, само че нормално след дълги договаряния и привършване на всички други способи. Сега нямаше нищо такова – зърнопроизводителите бяха сюрпризирани от решението на депутатите и държавното управление, а ги поканиха на диалози след взетото решение. На всичко от горната страна пък министър председателят и ги обиди непростимо и обществено. Всичко това в допълнение ще ескалира обстановката и за жалост ще страдаме всички ние - от блокирането на пътищата, Граничен контролно-пропусквателен пункт, придвижването ще е затруднено. Като човек, управлявал 4 години този бранш съм безапелационен, че митингът на земеделците е състоятелен.
- Можете ли да кажете какъв брой % от произвеждащите зърно имат майбаси, яхти и впрочем, за което някои ги порицават?
- Това е изтъркана опорка, която не е от в този момент.
Зърнопроизводителите са към 70 000, а от тях доста заможни, които могат да си вършат сходни покупки, са не повече от 100 души.
Всички останали са средностатистически аграрни производители, които не могат да си разрешават такива луксове и карат остарели коли. Дори доста богатите в сектора не са крадци, не са спечелили парите си с крадене от общото. Общоевропейската квотна политика е такава, че дава конкурентно преимущество на тези, които имат повече земя. Т.е. този, който има повече повече повърхност, получава повече.
- Защо това не беше променено през годините?
- Моето ръководство на бранша съответства с първия програмен интервал на България в Европейски Съюз. Ние влязохме в съюза през 2007 година, а аз поех земеделското министерство през 2009 година. До 2013 година ние внесохме искане тази неправда да бъде анулирана. През втория програмен интервал бяха признати така наречен ”прагове ”, т.е. колкото и да е огромно стопанството да има предел от 300 000. Сега може би службите би трябвало да се занимаят с вероятните прехвърляния, правени от огромни производители на части от своя бизнес на свои хора, с цел да заобикалят тези тавани. Но това би трябвало да се откри от способените органи.
До всеки трактор, служител на реда пази властта от " любовта " на народа
Но фокусът не трябва да се измества – протестиращите имат съображение, тъй като правилните, почтени и честни производители са доста повече и тяхната работа последните години доста се оскъпи, заради скъпите торове най-много. Тези хора са изправени на ръба на оцеляването, тъй като тяхната суровина се търгува на международните тържища и не може да бъде осъществена на нашия дребен народен пазар.
- Вярно ли е, че цените щели да паднат с вноса на зърно извън?
- Не. Това е последваща опорка. Няма по какъв начин да поевтинее каквото и да е, заради този импорт. Цените на пшеницата, слънчогледа, олиото и впрочем, се търгуват на международните тържища и няма по какъв начин ние да повлияем на този пазар. Освен това не съм виждал тук да поевтинява която и да е стока, до момента в който редом на открито тя нараства. Няма да се изпълни и хазната. Само се разбуни бранша и нека не повлекат крайник със последващи митинги, за каквито слушам в разнообразни други браншове…
- Пояснете апелирам за читателите, кой и по какъв начин дефинира дотациите за зърнопроизводителите?
- Субсидиите се дефинират от Европейска комисия въз основата на признатата обща селскостопанска политика на съюза с присъединяване на всяка страна-член. От националния бюджет на съответната страна също могат да се заделят пари, само че у нас за земеделието те са малко.
България получава приблизително огромни по мярка дотации, определяни от Европейска комисия.
Програмните интервали са 7-годишни, дефинира се бюджет за тях и първо идват директни дотации, избрани на единица повърхност. Второ, има опция и за пари от европейски фондове, свързани със земеделието за модернизиране на съответни производства, за техника и впрочем. Тези средства доста помогнаха на нашите земеделци в годините обратно и към този момент можем да кажем, че България има конкурентно зърнопроизводство. Не е добре в този момент да се вършат опити да се съсипят тези хора. Всички останали браншове в земеделието – отглеждане на животни, произвеждане на плодове и зеленчуци, пчеларство и други. могат да се подкрепят от нашата страна. Нали по тази причина има Министерски съвет и обособени министерства – да подкрепят работещите хора в тези браншове. Нашите е добре да се поучат от образеца на украинската страна, която търси по всякакъв начин и интензивно пазари и благоприятни условия.
А къде са българските министри и политици и за какво не търсят нови пазари и благоприятни условия за нашите производители?!
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ