Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

„Фючърсите за октомври са малко плашещи вече виждаме и такива около 1000 долара за тон дизел и бензин. Ако се задържи тази цена тогава с 99% ще виждаме цени, които започват с тройка“, смята експертът.

По думите му поскъпването на горивата се дължи на международни фактори.

„Основните производители на нефт в световен мащаб гонят едно желание да видят по-висока цена на барела, което е нормално“, посочи Хаджидимитров.

"Получи се стрес на пазара, който борсите само чакаха. В момента цените са между 2,85 и 2,95 лева за литър", отбеляза специалистът.

Хаджидимитров не очаква да се стигне до цени от 4 лева. Според него такава цена би могла да бъде факт, ако барелът достигне 150 долара.

По думите му те дължат на гражданите категорична и ясна заявка:

"Това е логичното действие - да защитят правителството и премиера Николай Денков. Тях ги няма, а оставят да бъде лидиран процесът от Борисов и Пеевски, които подготвят терена, за да се явят в следващите дни като спасители, които ще решат проблема. Това трябва да бъде разобличено".  

БОЕЦ организира в 18 часа протест пред Посолството на Руската федерация в София, съобщи лидерът на сдружението. 

"Всичко, което се случва в Украйна, включително и с тяхната продукция, зърното на Украйна, е следствие на войната срещу Украйна. Единственият отговорен за тази война е Путин и Русия. Но никой не протестира срещу причината, протестират срещу следствието. Затова решихме нашият протест да е пред руското посолство. ... 

Поставяме въпроси за незабавното изгонване на Митрофанова (Елеонора Митрофанова - посланик на Русия в България), темата за импийчмънт на Румен Радев, темата за демонтаж на МОЧА/ПСА, темата за руската агентура и зависимости в българските служби и институции", коментира той.

Георги Георгиев подчерта, че проблем на протестиращите пред Министерския съвет не са сегашното правителство и ресорните министри в него:

"Самите те казват, че техните проблеми са от дълги години - 10-15 години. ... Украйна не е част от техните проблеми. За съжаление, дребните и средни земеделски производители отново ще останат излъгани. Ние реагираме, за да поставим фокуса върху истинските проблеми и да изобличим лъжите. Мантрата, че украинското зърно щяло да ни залее, беше разобличена, но те веднага смениха аргумента - не искали украинско зърно, защото било пълно с тежки метали и обеднен уран, след което и това беше разобличено, защото такъв внос има и в други страни от ЕС, нима там ще позволят такова зърно да бъде предлагано на техните граждани".

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Стотици работници от целия въгледобивен сектор се очаква да се включат в демонстрацията. Основните притеснения на протестиращите са за бъдещата енергийна политика, целяща да ограничи вредните емисии. Според сектора стотици хора ще загубят работните си места. 

В протеста ще се включат синдикалистите от КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и комплекса “Марица Изток”. 

Според недоволните липсват конкретни решения за запазване на електроенергийното производство и енергийната обезпеченост на българската индустрия. 

Това ще е поредният протест в София днес. Земеделците също протестират като до 15 ч. тежка техника ще изчаква на входа на столицата. Тогава изтича крайният срок, който от бранша дадоха на властта за изпълнение на техните искания. Те настояват да се спре вноса на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица,мляко, месо и мед от Украйна. Недоволството избухна след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:

"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох: 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).

+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.

НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.

Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.

Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.

“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"

да ти се доповръща"

Децата ми, които познавате и са в производството сред вас и сега, бяха категорично против. Въпреки това приех с надеждата, че познавайки добре проблемите на агрохранителната верига, заедно с вас ще можем да ги решаваме. Никога не съм се плашил от трудностите, винаги съм се борил за тяхното преодоляване, без да ги заобикалям. 

Това пише в официално писмо от страна на земеделския министър Кирил Вътев към протестиращите земеделски производители. Публикуваме писмото без редакторска намеса:

"Да, никога не сме били в толкова сложна ситуация, като днешната – последствия от Ковид пандемия, война в Украйна, инфлация, пазарна несигурност, крехка вътрешно-политическа обстановка.

След три месеца неспирни и безкористни усилия на кабинета от министри без политически опит, се постигна много. Реанимирани са много процеси, без умелото им хиперболизиране от политически опит.

България е на стъпка от приемането в Шенгенското пространство и Еврозоната – там, където е привлекателно за много емигранти, включително и наши сънародници.

Да, нашият водещ проблем е отпадането на забраната за внос на земеделска продукция от Украйна. Нашата продукция, произведена тук в България по всички европейски стандарти е застрашена от дъмпинг. Солидарността ни с Украйна е очевидна, продължава и няма да спре. Единственото, което искаме е да бъде защитен икономическият интерес на българските производители на храна толкова, колкото и здравето на българските потребители. 

Кабинетът на акад. Николай Денков и г-жа Мария Габриел не спира и сега да отстоява националния ни интерес.

Като част от този кабинет няма да допусна да бъдат ощетени българските земеделски производители и потребители.

Още в нощта на 15 срещу 16 септември, след решението на ЕК да отпадне забраната за внос от Украйна, са проведени серия от разговори, които продължават и сега.

Настояваме Украйна да задържи износа към България до пълното уточняване на стоките, количествата и механизмите за лицензионни режими.

Уточняването на детайли по гореизложеното не може да бъде извършено правилно без участието на Браншовите организации от аграрния сектор.

За детайлното изработване на българската позиция в защита на икономическите интереси на българските земеделски производители, както винаги досега каня избрани от Вас представители по всяко време на среща в МЗХ.

В заключение Ви информирам, че след задълбочено обсъждане в Министерския съвет на декларацията от Инициативния комитет за провеждане на общонационален протест в вх.№ 08.00 – 408/ 15.09.2023 г., формулираните искания в 5 точки са удовлетворени.

Необходимо е заедно с Вас да прецизираме количествата и продуктите в т.1 .

С уважение:

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. 

„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“

Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.

„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов. 

„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя. 

Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът. 

Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той. 

Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.

„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов. 

По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове. 

„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“

Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението. 

„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“

На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори: 

„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла. 

На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/