И се влюбиха, но не откриха любовта си ...
Имаше на една маса две курабийки, едната във форма на мъж с шапка на главата, другата - жена без шапка, само че украсена с някаква захарна пяна...
Мъжът имаше от лявата страна една горчива ядка, която представляваше сърцето му, дамата, в противен случай, бе от чиста захар. Те лежаха на масата за реклама и лежаха дълго, и се влюбиха, само че не откриха любовта си...
„ Той е мъж, той би трябвало да каже първата дума ”, мислеше тя, само че бе удовлетворена единствено от туй, че любовта й с обич среща.
Дни и седмици те лежаха на масата и изсъхнаха. Мислите на дамата ставаха все по-нежни и по-женствени.
„ Достатъчно е, че съм покрай него ”, мислеше тя и в туй време се пукна през средата.
Да би знаяла моята обич, би издържала повече, мислеше той.
Х.К. Андерсен
Картина ~ Elisabeth Jerichau-Baumann, „ H. C. Andersen reading the tale Englen loud to her children ”, 1862
