Когато търпиш повече, отколкото живееш...
Имаше един случай, в който съвсем две години живях без топла вода. По-точно, в кухнята имаше, само че в банята едвам капеше, тъй че беше невероятно да си вземеш душ – можеше само да чакаш търпеливо към 40 минути да се изпълни ваната. Сутрешното и вечерното миене отнемаше на всеки член от фамилията съвсем по половин час.
Естествено, още когато се появи казусът, помолих мъжа ми да извика водопроводчик, само че той ми отговори:
– Ами остаряло жилище, остарели тръби... какво очакваш? Пък и тук сме чартърен, не можем да вършим главен ремонт и да къртим стени. Ще я караме някак...
И започнахме да я караме някак. Но един ден, към този момент не помня какъв беше мотивът, аз избухнах и устроих величествен скандал. След което беше извикан водопроводчик. Майсторът пристигна и си потегли след пет минути. "Явно ситуацията е безнадеждно ", помислих си. Но когато отидох в банята и пуснах крана на топлата вода, от там потече мощна бликам ръждива вода.
Оказа се, че просто в тръбите се е натрупала наслойка и с няколко почуквания нещата се оправиха. Разбирате ли?! Две години без топла вода против едно позвъняване и няколко придвижвания.
Напълно съм съгласна, че това беше прекомерно безгрижие от наша страна. Но в действителност съм ставала очевидец на доста сходни истории.
Едни другари живяха 10 години в един дребен и неуютен апартамент, в който постоянно не доближаваше място. И толкоз не харесваха жилището си, че даже нямаха предпочитание го ремонтират. Накрая обаче въпреки всичко им писна и взеха решение да се реалокират, макар че си харесваха региона.
Когато започнаха да се придвижват и да събират багажа, откриха, че са натрупали тонове непотребни движимости – остарели облекла, грижливо прибрани в куфари, строителни материали за несъстоялия се ремонт, кутии, кашончета и господ знае още какви дреболии – от незавършени ръкоделия до прашасали сувенири от минали пътувания. В килера се откриха и още „ съкровища “ – килимът на баба, остаряла детска количка и от дълго време развалена пералня. Оказа се, че домът им е цялостен с камари движимости, които с години са натрупали прахуляк, само че никой не ги е поглеждал, нито си е направил труда да види нужни ли са въобще.
Istock
Всъщност сега, в който потеглиха да се придвижват, те схванаха, че най-необходимите им движимости се събират в няколко чанти. А към двайсет чувала и кашона ще отидат на боклука. Когато отидох у тях, приятелката ми се разплака. Защото беше проумяла, че цели 10 години от живота ѝ е можело да минат по различен метод. Че са можели да живеят доста по-чисто и уютно. И по-щастливо.
Има и доста хора, които вършат това във връзка с личното си тяло. Страдат. Страдат от главоболие. Е, не е кой знае какво, просто едно главоболие. Не е доста мощно и се понася. И по този начин минават дни, месеци, години... А когато след време се озоват при лекаря, се оказва, че нещата са били поправими доста елементарно. И не е било нужно да се мъчат толкоз време.
Същото се случва и с психическите проблеми. А те са неизбежни просто тъй като „ светът е подобен “, а самите ние сме несъвършени. Хората с години се борят с сходни проблеми, до момента в който не стигнат до антидепресантите и не откриват, че нещата не опират единствено до „ търпимост “, само че и до едно изцяло обичайно качество на живот.
Точно това са основните думи – качество на живот! Качеството на живот не е единствено какъв брой печелиш и къде вървиш на отмора. То се отнася и до това какъв брой се постанова да търпиш, с какво се постанова да се примиряваш, какъв брой постоянно стискаш зъби, за какъв брой неща си затваряш очите и чакаш да стане най-малко мъничко по-поносимо.
Istock
С години или месеци понасяш физическата болежка, битовите неудобства или връзката, която по някаква причина би трябвало да съхраниш. Но внезапно се оказва, че търпиш повече, в сравнение с живееш. И това е единствено половината от бедата. Големият проблем е в това, че този дискомфорт, който си понасял, най-често напълно не е бил наложителен. Както се споделя в един остарял анекдот, „ едвам на третия ден индианецът Зоркото око забелязал, че в килията няма четвърта стена. “ И отново е добре, в случай че става въпрос за месеци, а не за десетки години.
Моля ви, проверявайте стените, сред които сте безнадеждно затворени. Пробвайте всяка врата, даже и да ви наподобява заключена. Пробвайте със личните си ръце и очи неразрешимите проблеми, тъй като от време на време тежките ръждясали окови се оказват по-крехки и от пухкавите розови секс играчки.
Всъщност доста по-ужасно от всичките ви проблеми и напъните по тяхното разрешаване може да се окаже осъзнаването на елементарния факт, че въобще не е било належащо да търпите. Че е можело да сте щастливи доста по-рано, преди доста години, а не едвам в този момент, когато най-сетне сте преодолели инерцията. И че тъкмо този сложен и трагичен интервал от живота ви е можел да бъде напълно различен.
Само че той към този момент е отминал и нищо не може да се върне обратно.
Автор: Марта Кетро; Превод: Гнездото
Още:
Притча за посоката и резултатите в живота Притча: Духовната задача на всяка зодия Притча: Как да разпознаем същинските приятел
Естествено, още когато се появи казусът, помолих мъжа ми да извика водопроводчик, само че той ми отговори:
– Ами остаряло жилище, остарели тръби... какво очакваш? Пък и тук сме чартърен, не можем да вършим главен ремонт и да къртим стени. Ще я караме някак...
И започнахме да я караме някак. Но един ден, към този момент не помня какъв беше мотивът, аз избухнах и устроих величествен скандал. След което беше извикан водопроводчик. Майсторът пристигна и си потегли след пет минути. "Явно ситуацията е безнадеждно ", помислих си. Но когато отидох в банята и пуснах крана на топлата вода, от там потече мощна бликам ръждива вода.
Оказа се, че просто в тръбите се е натрупала наслойка и с няколко почуквания нещата се оправиха. Разбирате ли?! Две години без топла вода против едно позвъняване и няколко придвижвания.
Напълно съм съгласна, че това беше прекомерно безгрижие от наша страна. Но в действителност съм ставала очевидец на доста сходни истории.
Едни другари живяха 10 години в един дребен и неуютен апартамент, в който постоянно не доближаваше място. И толкоз не харесваха жилището си, че даже нямаха предпочитание го ремонтират. Накрая обаче въпреки всичко им писна и взеха решение да се реалокират, макар че си харесваха региона.
Когато започнаха да се придвижват и да събират багажа, откриха, че са натрупали тонове непотребни движимости – остарели облекла, грижливо прибрани в куфари, строителни материали за несъстоялия се ремонт, кутии, кашончета и господ знае още какви дреболии – от незавършени ръкоделия до прашасали сувенири от минали пътувания. В килера се откриха и още „ съкровища “ – килимът на баба, остаряла детска количка и от дълго време развалена пералня. Оказа се, че домът им е цялостен с камари движимости, които с години са натрупали прахуляк, само че никой не ги е поглеждал, нито си е направил труда да види нужни ли са въобще.
Istock Всъщност сега, в който потеглиха да се придвижват, те схванаха, че най-необходимите им движимости се събират в няколко чанти. А към двайсет чувала и кашона ще отидат на боклука. Когато отидох у тях, приятелката ми се разплака. Защото беше проумяла, че цели 10 години от живота ѝ е можело да минат по различен метод. Че са можели да живеят доста по-чисто и уютно. И по-щастливо.
Има и доста хора, които вършат това във връзка с личното си тяло. Страдат. Страдат от главоболие. Е, не е кой знае какво, просто едно главоболие. Не е доста мощно и се понася. И по този начин минават дни, месеци, години... А когато след време се озоват при лекаря, се оказва, че нещата са били поправими доста елементарно. И не е било нужно да се мъчат толкоз време.
Същото се случва и с психическите проблеми. А те са неизбежни просто тъй като „ светът е подобен “, а самите ние сме несъвършени. Хората с години се борят с сходни проблеми, до момента в който не стигнат до антидепресантите и не откриват, че нещата не опират единствено до „ търпимост “, само че и до едно изцяло обичайно качество на живот.
Точно това са основните думи – качество на живот! Качеството на живот не е единствено какъв брой печелиш и къде вървиш на отмора. То се отнася и до това какъв брой се постанова да търпиш, с какво се постанова да се примиряваш, какъв брой постоянно стискаш зъби, за какъв брой неща си затваряш очите и чакаш да стане най-малко мъничко по-поносимо.
Istock С години или месеци понасяш физическата болежка, битовите неудобства или връзката, която по някаква причина би трябвало да съхраниш. Но внезапно се оказва, че търпиш повече, в сравнение с живееш. И това е единствено половината от бедата. Големият проблем е в това, че този дискомфорт, който си понасял, най-често напълно не е бил наложителен. Както се споделя в един остарял анекдот, „ едвам на третия ден индианецът Зоркото око забелязал, че в килията няма четвърта стена. “ И отново е добре, в случай че става въпрос за месеци, а не за десетки години.
Моля ви, проверявайте стените, сред които сте безнадеждно затворени. Пробвайте всяка врата, даже и да ви наподобява заключена. Пробвайте със личните си ръце и очи неразрешимите проблеми, тъй като от време на време тежките ръждясали окови се оказват по-крехки и от пухкавите розови секс играчки.
Всъщност доста по-ужасно от всичките ви проблеми и напъните по тяхното разрешаване може да се окаже осъзнаването на елементарния факт, че въобще не е било належащо да търпите. Че е можело да сте щастливи доста по-рано, преди доста години, а не едвам в този момент, когато най-сетне сте преодолели инерцията. И че тъкмо този сложен и трагичен интервал от живота ви е можел да бъде напълно различен.
Само че той към този момент е отминал и нищо не може да се върне обратно.
Автор: Марта Кетро; Превод: Гнездото
Още:
Притча за посоката и резултатите в живота Притча: Духовната задача на всяка зодия Притча: Как да разпознаем същинските приятел
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ