Имаме навика да си обясняваме странното и необичайно поведение на

Имаме навика да си обясняваме странното и извънредно държание на хората към нас с техния темперамент. „ Ами просто са си такива! “, си споделяме. Оказва се обаче, че от време на време странностите са доста по-сериозен проблем. Американските психотерапевти Арън Т. Бек и Артър Фрийман разкриват някои секрети за човешката природа в своята книга „ Когнитивна терапия на личностните разстройства “.

Ето някои от техните най-интересни наблюдения, събрани в тези 10 черти на характера, които от време на време са симптом на съществени проблеми.

6. Подозрителност, свръхмнителност

От време на време всички ни гони параноята и това е обикновено, само че някои хора минават всевъзможни граници в своята подозрителност – постоянно търсят някакъв прикрит подтекст, фантазират си всякакви неща, имат навика да подслушват, да четат непознати имейли, да ровят в непознатите движимости, да търсят под вола теле. Подобно държание не е в рамките на естественото и приказва за параноидно личностно разстройство, изключително в случай че е съпроводено със следните признаци:

Болезнено и необяснимо съмнение към половинката.

Търсене на подтекст в най-обикновени дейности (например че съседът изпод си тряска вратата преднамерено, с цел да ви дразни).

Склонност да набеждавате всички към себе си за отговорни.

Липса на възприятие за комизъм и некадърност да погледнете на нещата откъм смешната им страна.

Добър способ за справяне с хроничното съмнение е да съставите лист на околните си хора и всякога когато са дали отговор на упованията ви, да слагате алена точка до името им. Например в случай че сте се страхували, че сътрудникът ще не помни за вас по време на фамилното тържество/тиймбилдинг, само че вместо това ви е обръщал внимание от самото начало. Следващия път, когато изпитате съмнение към някого, обърнете внимание на броя на алените точки и ще се успокоите.

7. Работохолизъм

Всички сме подвластни от околните си – това е заложено в природата ни, само че прекомерната взаимозависимост е позната в медицината като обсебващо/зависимо личностно разстройство. Основният симптом на това заболяване е, че човек не може да взима решения самичък, без да се допита до околните си или до шефа си. Ето още няколко признака на това изключително положение:

Съгласяване с събитията и с другите даже и да са неприятни и неприемливи за вас.

Чувство на дискомфорт, когато оставате сами, и натрапчиво предпочитание да извършите всичко допустимо, с цел да не допускате да оставате сами.

Да сте подготвени да извършите нещо, което ви е неприятно, единствено и единствено да се харесате на някого.

Натрапчиво възприятие, че целият свят е против вас и всички желаят да ви навредят или да предадат доверието ви.

Най-доброто, което можете да предприемете в тази ситуация, е да си съставите лист с качествата си. Например „ Аз съм добър водач “ или „ Проектът, който показах през днешния ден в офиса, беше добър “. Всеки път, когато имате потребност от непознатото утвърждение, погледнете листата, с цел да придобиете самонадеяност.

8. Свръхемоционалност

Прекалената сензитивност може да бъде признак хистерично личностно разстройство, познато също като хистерия или нервност. Желанието на човек да е в центъра на вниманието е ненапълно естествено, само че зависи в какви граници се простира и какъв брой мъчно индивидът преодолява обстоятелството, че не всеки път му се получава. Ако изпитвате яд или неотстъпчивост, когато прожекторите са върху различен, значи имате проблем.  

Ето някои от признаците на това разстройство:

Постоянна потребност от поддръжка, утвърждение и похвали.

Неспособност да се концентрирате върху съответна задача за нескончаем интервал от време.

Рязка промяна на настроението.

Прекалено прочувствени речи и изявления, изпълнени с възторг, в които липсват обстоятелства и разумни размишления.

Нетърпимост към скуката и еднообразието и предпочитание непрекъснато да се прави нещо ново и друго.

Един от най-успешните способи да се справите с нервността, е като работите с таймер. Настройте го за 30 минути или един час, като за това време си поставите единствено една задача, без да се разсейвате с друго. Може би ви звучи лесна работа, само че за свръхемоционалните хора това си е същинска борба със себе си, тъй като не ги свърта на едно място. Трудно си слагат цели, тъй като нормално си мечтаят за нещо прелестно, само че несигурно и неразбираемо. Затова различен подобаващ способ е да си поставите ясни и точни цели – да вземем за пример „ Да ме покачат в работата до два месеца “, „ Да скоча с парашут идващото лято “, „ Да се науча да сготвям ризото “ и така нататък