Имам стабилен брак и никога не бях изневерявала на съпруга

Имам постоянен брак и в никакъв случай не бях изневерявала на брачна половинка си. Винаги съм считала фамилията си за щастливо. За мен децата, мъжът и домът са свещени. Наскоро обаче претърпях случай, който ме обърка. Докато бях в асансьора, токът спря. Освен мен, в кабината беше и един мощно неотразим мъж. Обхвана ме под паника боязън, тъй като мислех, че ще паднем. Мъжът ме прегърна, с цел да ме успокои. Но напълно други усеща бликнаха сред нас. Оставих се на порива на пристрастеността.

Най-странното обаче е, че не скърбя за станалото. Колкото повече време минава, толкоз повече случилото се ми се коства нереално и някой ден евентуално в действителност ще допускам, че е било единствено сън. Преди месец се прибирах от работа, както постоянно напазарувала.

Влязох в жилищния ни блок и не повиках асансьора от партера, а взех решение да походя няколко етажа. Живея на дванайсетия етаж и съм се напатила от повреди. Разбира се, не мога да се качвам пешком до нас, още повече натоварена. Но и изпитвам смут от раздрънкания ни асансьор. Поех по стълбите – мисля, че съумях да стигна до четвъртия етаж. Оттам натиснах копчето на остарелия асансьор и когато той пристигна, вътре видях някакъв чужд мъж. Поколебах се дали да вляза.

– Ще ползвате ли асансьора? – учтиво ме подкани той. Влязох, до момента в който той задържаше вратата.

– За кой етаж сте? – попита ме благо той.

– Дванайсетия – отвърнах и той натисна бутона. Качваше се два етажа по-нагоре – на последния, четиринайсетия.

Почти не се поглеждахме

Какво значение имаше с кого се возя в асансьора? Нищо не ми подсказваше, че скоро този мъж щеше да ми подейства възбуждащо.

Изведнъж асансьорът подскочи и спря сред етажите.

– Навярно електричеството спря – подмятна моят сателит, който се опитваше да натисне алармата.

Прилоша ми от смут. Не укривам, че пострадвам от клаустрофобия. За мен няма нищо по-страшно от това да остана затворена в толкоз тясно пространство. Веднага пред очите ми се разиграха разнообразни кошмарни подиуми. Паникьосах се, че можем да паднем, започнах да се удушавам от терзание, не ми доближаваше въздух. Само след момент нямаше да мога да се притежавам въобще. Непознатият, който към този момент беше натиснал алармения бутон, който очевидно не работеше, ми хвърли проучващ взор.

– Лошо ли ви е? – заинтересува се той.

– Направете нещо... Измъкнете ме отсам – изкрещях аз и заплаках.

Той направи една крачка към мен и взе ръката ми

Усетих, че мери пулса ми. В първия миг докосването му ми вдъхна убеденост, само че по-късно още веднъж се ужасих от безизходното състояние, в което бяхме. Усетих, че кръвта се смразява във вените ми и започнах да се държа като малко и извънредно уплашено дете. Непознатият ме прегърна и нежно ме погали по косата.

– Успокойте се – промълви той благо, както се успокоява малко момиченце.

– Нищо няма да ви се случи. Ще мине повредата и ще излезем отсам.

– Не ме пускайте. Страх ме е. Вкопчих се в него и избухнах в рев.

Прилепих лице към него. И до момента не знам за какво по този начин изгубих хладнокръвие. Иначе съм много балансиран човек, който мъчно можеш да изплашиш. Ръката на мъжа се озова на гърба ми. Започнах да се усещам по-сигурна и се притиснах още по-силно в прегръдката му.

Изведнъж в този жест към този момент нямаше нищо успокояващо. Напротив, усетих по какъв начин този мъж провокира у мен мощна възбуденост. Усещах дъха му, учестеното пердашене на сърцето му, долавях по какъв начин се повдигат мощните му гърди при всяко поемане. Непознатият продължаваше да ме гали, докосна с устни косата ми, след това лицето. Не усетих по какъв начин отвърнах на неговите милувки. Останала без мирис, към този момент копнеех за това, което щеше да се случи. Устните му се приближиха към моите и целувката ни – буйна и опияняваща, ме зашемети изцяло.

Беше вълшебно преживяване

Не познавах този мъж, само че ми беше необикновено хубаво с него. Беше ми прелестно да ме милва, да ме притиска до себе си, да ме люби.

Не знам по какъв начин се случи всичко това, вероятно поради невероятната обстановка, само че без да се възнамерявам, аз му се отдадох. Сега също не желая да мисля по този въпрос. Това бе най-неочакваното и приказно преживяване в скучния ми и много монотонен живот.

– Ела – сподели той безшумно и се засмя, откакто се отпуснах премаляла в скута му. – Каква необикновена повреда. Не мисли за нищо, а просто се наслаждавай.

Той още веднъж ме прегърна. Когато по-късно се наведе над мен, ме връхлетя такава възбуденост, каквато не бях изпитвала в никакъв случай до момента. За известно време забравих всички ограничавания. Исках единствено едно – да се любуваме на мига.

Когато осветлението ненадейно светна, се почувствах ужасно объркана. Исках единствено едно: да изляза от този асансьор и да избягам по-далече от мъжа, който ме беше съблазнил по подобен необикновен метод. Той ми се усмихна и ме погали по лицето, до момента в който аз оправях облеклата и косата си.

Извърнах се и поставих старания да не заплача

Той ме разбра и не ме докосна повече. След малко вратата се отвори и аз се втурнах на открито. Обърнах се за момент и погледнах за финален път към асансьора. Непознатият задържаше вратата и ме гледаше с усмивка. Вдигна ръка, сякаш искаше да ми помаха. После асансьорът продължи нагоре.

Измъкнах с треперещи ръце ключа от чантата си. Бях разчувствана и мъчно се направлявах. Хвърлих торбите в кухнята и влязох право в банята. Исках час по-скоро да отмия претърпяното. Оставих горещата вода да ме облива дълго и се разплаках. Малко по-късно децата се прибраха от учебно заведение.

– Гледаш толкоз разсеяно, мамо – сподели огромният ми наследник Боби. Росен, по-малкият, изпитателно ме погледна. – Отново ли имаш мигрена или проблеми в службата? – осведоми се той. Кимнах, признателна, че ми бяха дали комфортно пояснение. Вечерта, когато се прибра брачният партньор ми Кристиян, към този момент се бях съвзела. Той нищо не видя, само че по-късно в леглото аз нежно се измъкнах от прегръдката му.

– Имам извънредно главоболие. Преживях доста прочувствен ден – обясних му сбито.

Точно през днешния ден не можех да се отдам на брачна половинка ми. В главата ми към момента бе непознатият от асансьорната кабина. Често си мисля за оня мъж и за късото наслаждение, което преживяхме двамата. Не желая да знам кой е и даже не си помислям за нова среща. Така е по-приятно и сантиментално. Кой ли би ми повярвал, в случай че му кажа, че съм правила секс в асансьора с чужд. Звучи налудничаво, нали?