Как се научих да не изневерявам?
Имам доста познати и другари, които постоянно изневеряват на половинките си. И това се случва не тъй като желаят някой различен или любовта си е отишла. Те не се обвързват с другия човек, те просто се забавляват. Отдават моментната си пристрастеност и я оставят да ги обземе.
В началото ги съдех и даже може и да съм прекъснала връзка с тези хора, единствено тъй като не съм считала дейностите им за верни. О, аз не съм светица. Но имам правила. Изневеря ли, си отивам.
Не си отивам, с цел да потвърдя, че съм с чиста съвет и душа, а тъй като по този начин е вярно – в случай че знаех(ме) по какъв начин да имаме връзка, която да действа без това, бих останала. И тъй като ние, дамите, в никакъв случай не изневеряваме единствено с тялото си.
Честно казано не мисля, че съществува такава връзка. Няма да се спирам в детайли на типовете невярност, само че единствено ще ви рамкирам какво имам поради.
Физическата невярност е ясна – секс за една вечер, откакто някой различен ни е свалил звездите и небето. Има вид и да не е за една вечер, само че не трябва да забравяме, че постоянният секс НЕ значи безусловно връзка.
Емоционалната невярност е нещо напълно друго. За мен тя е малко по-страшна и необратима. Ако оргазмът е нещо, което можеш да имитираш напълно умерено и да ти се вържат по този начин, че чак сама да си повярваш, то влюбването и прочувственото привличане остават белег в душата ни и не се преодоляват толкоз елементарно.
Когато приказвам за невярност не поставям в листата единствено целувка или секс, а и неща като известия и това възприятие, когато обичаният те допре – да потрепериш и да те облее топла вълна. Да ти стане топло на сърцето, познаваш го, нали?
Да се върнем на връзките… Да, в действителност не мисля, че съществува връзка без невярност.
Някои търсят внимание в офиса или във фитнеса, с цел да издигнат самочувствието си. Други – с цел да имат защо да мислят, до момента в който половинката им мрънка на познатите тематики вкъщи.
Ако минем на идващото равнище – хората просто изневеряват, с цел да усетят това възприятие на изгаряща пристрастеност и взаимно предпочитание. И на забраненост, несъмнено.
Минала съм през всички тези интервали. И стигнах до следния извод – с който и да желаете да спите, с който и да желаете да се целувате по дребните улички на града, този човек няма да остане до вас вечно. Няма да бъде той този, който ще ви завие през нощта, в случай че е студено.
Не, не това ме отхвърли от изневярата. Отказа ме спокойствието да бъдеш себе си пред някой различен.
Ето защо говоря…
Когато се случи нещо, което да ме накара да се усещам мечтана от някой различен, аз просто… го споделям с колегата си. С цялостни детайлности.
След това стартирам да описвам по какъв начин съм се почувствала и какво желая да направя с този човек. Къде желая да ме целува, да ме допира. И по средата на диалога към този момент и двамата сме толкоз възбудени и даже не помним от къде стартира всичко.
Споделяне на фантазиите не ги прави действителност, т.е. в случай че си мечтаете някой да ви целува по врата, до момента в който мъжът ви е на работа, не прави това действителност. Това, което се пробвам да кажа е, че това, че сте си помислили за секс с различен не значи, че ще се случи. Така, че ревността тук няма място.
Моят съвет е да се научите да споделяте, да не се срамувате от страстите си, от желанията си. И да говорите намерено с индивида до себе си. А кой знае – може и да се получат много забавни игри… от време на време даже с повече от двама.
Защо това ме кара да не изневерявам ли? Защото това канализира страстите и желанията ми към верния човек като употребявам всички други, които са ме предиздвикали да се усещам някак. Повярвайте ми, той също флиртува на открито. И в това няма нищо неприятно.
Изградили сме политика на взаимоотношения, която ни зарежда настрана с хрумвания, само че не ни лишава от нищо, което обожаваме и имаме.
Не си мислете, че индивидът до вас не трябва да ви дава тези страсти. Напротив. Той би трябвало да може да ви даде цялата гама от полови мечти и обич, и схващане, и секс цяла нощ. Но това, за което ви приказвам, е неизбежно.
Всичко се свежда до въпроса дали ще се държа като ощипана девойка на открито и ще се свивам, когато някой ме огледа. Или ще виждам неприятно, когато някой се пробва да ме смъкна. Или ще се отдам и след това ще укривам, само че ще се изяждам от вътрешната страна. Или ще кажа на колегата си, да го засрамя и да размахам пръст, с цел да се сети да прави и той хубави жестове към мен. Или ще го вкарам в мощна неустановеност, която отключва мъчителна ревнивост.
Не, няма да направя нищо от това.
Просто ще се насладя на мъжкото внимание, ще го приема, ще слага за себе си и за отсрещния границите, а след това… ще се прибера, ще споделя на мъжа до себе си и ще върша необикновен секс.
Инфо: обектите.бг
