Имам едно заболяване, което е нелечимо

Тя е болка в стомаха ми, когато съм далеч от нея и тя ме обича! ♥ Ричард БЪРТЪН за Елизабет ТЕЙЛЪР

„ Имам едно заболяване, което е нелечимо – елементарно се омръзвам. ” Това споделя артистът Ричард Бъртън в своите дневници. Искреността му отива. На суровото мъжествено лице, на стоманените му очи и необуздания му манталитет. Арогантен, сантиментален, необуздан. Мъж, зависим на буйната си природа, мъж, податлив да я потушава с по 3 бутилки водка на ден и стотина цигари.

Бъртън стартира да си води дневник като младеж през 1939-та и въпреки спорадично, го списва до самата си гибел – 45 години по-късно. Именно тези мемоари разкриват другия гений на артиста – да написа превъзходно. През 2012 година Крис Уилямс селектира най-интересното от дневниците на Ричард Бъртън, а многочислените му фенове получават непредвиден подарък – книгата „ The Richard Burton Diaries. ” (Edited by Chris Williams. New Haven: Yale University Press, 2012.)

Две неща изпъкват най-силно измежду впечатляващите страници, изписани от популярния английски артист. Едното е изненадващо, другото – не до такава степен. Изненадващото – артистът обичал книгите най-вече от всичко на света и предпочитал да прекарва цялото си време в четене, вместо в пиянство, игра и съблазняване на дами. В живота на Бъртън книгите останали на фундамент до самия край. Нима някой в миналото е подозирал, че Бъртън и обичаната му Лиз Тейлър четели дружно Енциклопедия Британика?

Второто, което разкриват дневниците и което не изненадва никого – безкрайното боготворене на Ричард към Елизабет. Благоговеел пред всичко у нея – актьорския й гений, мозъка й и най-много - нейната хубост. Всичко у Лиз владеело Бъртън, а някои от най-великолепните пасажи от дневника му са отдадени на нея.

(Richard Burton, Joseph L. Mankiewicz (director) and Elizabeth Taylor in Cleopatra,1963)

♥ Лудо влюбен съм в нея в този момент, въпреки че постоянно съм я обичал. Бих желал да върша обич с нея всяка минута.

♥ Е (Елизабет) стана толкоз слаба, че аз едвам въздържам ръцете си. В момента тя е измежду най-страхотните девойки, които в миналото съм виждал. Имам поради най-страхотната.

♥ След 7 или са към този момент 8 години, усещам, че ми липсва, даже когато отиде до банята.

♥ Боже господи, тя е хубавица. Понякога, даже в този момент, след близо 8 години брак, я виждам до момента в който спи в светлината на сивата зора, и й се удивлявам.

♥ Елизабет… ме попита, дали ще спра да я обичам, в случай че би трябвало да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Казах й, че не ми пука, в случай че краката й, задникът й и гърдите й увиснат, а зъбите й пожълтеят. Дори косата й да опада. Аз обичам тази жена толкоз доста, че от време на време не мога да допускам на шанса си. Тя ми е дала толкоз доста.

♥ Бях прекомерно огромен късметлия през целия си живот, само че най-огромният шанс от всички беше Елизабет. От блажен, тя ме трансформира в честен мъж, тя е диво вълнуваща държанка, тя е срамежлива и остроумна, рационална и мъдра, тя е брилянтна актриса, красива оттатък порнографските фантазии, тя може да бъде арогантна и упорита, нежна и любяща, тя може да толерира моите непоносимости и моето пиене, тя е болежка в стомаха ми, когато съм надалеч от нея и тя ме обича! Тя е проспект, който в никакъв случай няма да бъде напълно каталогизиран, един сборник за Бедния Ричард. А аз ще я обичам, до момента в който умра.

Бурята на любовта сред Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър в никакъв случай не утихва. Страстите им ги венчават и развеждат два пъти. Вторият им брак продължава по-малко от година. Дори тогава, Бъртън написа в дневниците си: „ Тя ми липсва като храната… ”

През август 1984 година Ричард напуща земната сцена едвам на 58, покосен от мозъчен кръвоизлив. Елизабет го надживява с 27 години.