Завръщане у дома |
Имам един мъничък обред. Когато диря отговори, влизам в книжарница, отправям се към графа " Психология " и взимам първата книга, която нямам.
И колкото и да е необичайно - тъкмо в нея откривам отговорите. Та през днешния ден ми беше едно умислено и направих същото.
И отново проработи. Първата книга, която ми попадна се споделя: " Момчето, къртицата, лисицата и конят " на Чарли Макеси..
Усетих се, като че ли чета мои мисли, толкоз близка бе тази книга за мен.
Понеже я намирам за доста мъдра, ще си разреша да споделя моите асоциации по цитати от нея:
- Понякога се усещам загубен, - сподели момчето.
- И аз. - отвърна къртицата.
- Но ние те обичаме, а обичта те води вкъщи.
- Мисля, че всички просто се пробват да стигат вкъщи, сподели къртицата...
Асоциациите затичаха диво из мислите ми, прочитайки това.
Кой е нашият дом? Как да го намерим? Дали ще го усетим?
Понякога имаме няколко домове - в нас самите, в другите, в книгите, във филмите, в работата.
Домът е място, с което се чувстваш обвързван надълбоко. Домът е място, в което се усещаш себе си. Няма потребност да се редактираш. Просто си. Всички желаеме да имаме такива домове.
Понякога обаче нещата се случват друго. Домовете ни стават бойни полета. Стават места, в които не можем да си позволим да бъдем същински.
Вярвам с цялото си сърце, че когато се усещаме изгубени, в действителност сме отделени от нашите същински домове.
Когато бях дребна, баба ми споделяше, че домът е попарата със сирене и захар заран, чудният тутманик и медът от дядо, който той вадеше с ръце от кошерите, нищо че пчелите го жилеха на доста места. Чувствах, че домът ми е в люлката, опъната сред двата ореха на двора. Баба споделяше още, че дом е когато сме ние тримата - аз, тя и дядо. Когато играем на карти, на барбут, гледаме заснежените борчета от топлата стая, със запалена камина.
Точно тези домове търсим, когато сме изгубени.
От първото изплакване при раждането търсим дома на майчината гръд.
С последното си издишване търсим домът на Бог.....
Търсим домовете на Любовта.
Диляна Велева е магистър по логика на психиката и по публицистика. Завършила е с цялостно отличие образованието си във Софийския Университет " Свети Климент Охридски ". След това има голям брой специализации в региона на психическото консултиране. Има 18 годишен опит като психолог съветник в няколко водещи лечебни центрове. Към актуалният миг работи в Център по логика на психиката и психотерапия " Промяна ". Работила е като водещ на голям брой тренинги и образования в региона на логиката на психиката за огромни компании. Голямата ѝ пристрастеност, с изключение на консултациите, е писането на публикации в региона на логиката на психиката. През последните 10 години тя е разгласила многочислени материали в региона на логиката на психиката във водещи у нас медии.
И колкото и да е необичайно - тъкмо в нея откривам отговорите. Та през днешния ден ми беше едно умислено и направих същото.
И отново проработи. Първата книга, която ми попадна се споделя: " Момчето, къртицата, лисицата и конят " на Чарли Макеси..
Усетих се, като че ли чета мои мисли, толкоз близка бе тази книга за мен.
Понеже я намирам за доста мъдра, ще си разреша да споделя моите асоциации по цитати от нея:
- Понякога се усещам загубен, - сподели момчето.
- И аз. - отвърна къртицата.
- Но ние те обичаме, а обичта те води вкъщи.
- Мисля, че всички просто се пробват да стигат вкъщи, сподели къртицата...
Асоциациите затичаха диво из мислите ми, прочитайки това.
Кой е нашият дом? Как да го намерим? Дали ще го усетим?
Понякога имаме няколко домове - в нас самите, в другите, в книгите, във филмите, в работата.
Домът е място, с което се чувстваш обвързван надълбоко. Домът е място, в което се усещаш себе си. Няма потребност да се редактираш. Просто си. Всички желаеме да имаме такива домове.
Понякога обаче нещата се случват друго. Домовете ни стават бойни полета. Стават места, в които не можем да си позволим да бъдем същински.
Вярвам с цялото си сърце, че когато се усещаме изгубени, в действителност сме отделени от нашите същински домове.
Когато бях дребна, баба ми споделяше, че домът е попарата със сирене и захар заран, чудният тутманик и медът от дядо, който той вадеше с ръце от кошерите, нищо че пчелите го жилеха на доста места. Чувствах, че домът ми е в люлката, опъната сред двата ореха на двора. Баба споделяше още, че дом е когато сме ние тримата - аз, тя и дядо. Когато играем на карти, на барбут, гледаме заснежените борчета от топлата стая, със запалена камина.
Точно тези домове търсим, когато сме изгубени.
От първото изплакване при раждането търсим дома на майчината гръд.
С последното си издишване търсим домът на Бог.....
Търсим домовете на Любовта.
Диляна Велева е магистър по логика на психиката и по публицистика. Завършила е с цялостно отличие образованието си във Софийския Университет " Свети Климент Охридски ". След това има голям брой специализации в региона на психическото консултиране. Има 18 годишен опит като психолог съветник в няколко водещи лечебни центрове. Към актуалният миг работи в Център по логика на психиката и психотерапия " Промяна ". Работила е като водещ на голям брой тренинги и образования в региона на логиката на психиката за огромни компании. Голямата ѝ пристрастеност, с изключение на консултациите, е писането на публикации в региона на логиката на психиката. През последните 10 години тя е разгласила многочислени материали в региона на логиката на психиката във водещи у нас медии.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ