Жабки в каймака ~ Хорхе Букай
Имало в миналото две жаби, които паднали в един съд с каймак.
Жабите на часа разбрали, че ще потънат: нямало по какъв начин да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак, гъст като плаващи пясъци. В началото двете жаби заритали в каймака, мъчейки се да стигнат до ръба на съда. Напразно, единствено шляпали намясто и потъвали. Усещали, че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат мирис.
Едната от тях викнала: „ Не мога повече. Няма по какъв начин да изляза отсам. Не може да се плува в тази каша. Щом ще се мре, за какво да удължавам страданието. Няма смисъл да загивам, изтощена от напразни старания ".
И като споделила това, престанала да рита с крайници и на часа потънала, безусловно погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „ Няма метод! Нищо не мога да направя, с цел да изляза отсам. И въпреки всичко, макар близката гибел, избирам да се боря до финален мирис. Не желая да умра и секунда преди да е пристигнал часът ми ".
И траяла да рита и да шляпа с часове все на едно място, без да напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака, от биенето и ритането той станал на масло.
Изненадана, жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда. Така се върнала вкъщи, квакайки радостно.
* Избрано от „ Нека ти опиша... ", Хорхе Букай, илюстрация ~ torafeio.files.wordpress.com
