Притча за Сиромахов, Паралиев и държавния бюджет
Имало едно време дребна страна (на края на света), в която живеели Сиромахов (не Иво) и Паралиев. Двамата се трудели неуморно (от заран до здрач), само че Сиромахов заработвал по 300 лева на месец, а Паралиев – по 1 800 лева, тъй като бил 6 пъти по-умен, просветен и работлив. В един безоблачен летен ден (преди 10 години) тяхната Държава решила да вкара плосък симетричен налог върху приходите на физическите лица в размер на 10%. Речено – сторено, почнала Държавата да взима по 30 лева на месец от Сиромахов и по 180 лева на месец от Паралиев (общо 210 лева месечно, които стигали за покриване на разходите).
Държавата била доста горда със своя реформаторски акт (развитият свят не познавал тази техника за данъчно облагане на персоналния доход), Паралиев се радвал (защото преди плащал повече), само че Сиромахов едвам свързвал двата края с 270 лева чист приход на месец. Годините се нижели и Сиромахов почнал да линее – просто не си дояждал индивидът. Стискал зъби, само че работата не отивала на добре.
Здравомислещите (още имало такива хора) неведнъж предложили Сиромахов да бъде освободен от данъчно облагане.
– А какво ще стане с бюджетния баланс? – питала Държавата. Само 180 лева месечно не стигат!
– Вземете всичките 210 лева от Паралиев! – отговаряли Здравомислещите.
Въпросните 30 лева значат доста повече за Сиромахов, в сравнение с за Паралиев. Ако ги вземете от Паралиев (вместо от Сиромахов), изгодата за бедния Сиромахов ще бъде доста по-голяма от загубата за богатия Паралиев.
Замислила се Държавата и (О, знамение!) един прекрасен ден оповестила, че има намерение да се вслуша в гласа на Здравомислещите. Паралиев незабавно спретнал величествен митинг против налога – палач, който ще понижи неговите тласъци за труд, предприемачество и други сходни. Сиромахов шушукайки приветствал концепцията – той по принцип говорел безшумно (от немощ) и хората не го чували.
Държавата отново потънала в размишления. Недоволството на Паралиев е проблем, огромен проблем. От друга страна обаче, с тези 270 лева на месец Сиромахов в действителност може да се спомине от апетит (нали знаете историята за Настрадин Ходжа – таман научил магарето си да не яде и то взело, че умряло)!? Това ще отвори дупка в държавния бюджет по средата на годината и фискалната непоклатимост ще бъде сложена на карта.
В последна сметка Държавата събрала кураж и трансформирала Закона за налозите върху приходите на физическите лица – въвела необлагаем най-малко от 300 лева месечно (3 600 лева годишно) и повишила плоската данъчна ставка с 4 процентни пункта (от 10% на 14%). Сиромахов оживял (с непокътнатите си 300 лева на месец), Паралиев преглътнал обидата (с 1 590 лева месечен приход след данъчното облагане), а държавният бюджет останал уравновесен (210 лева месечни разноски = 210 лева месечни приходи).
И заживели радостно и щастливо!
Държавата била доста горда със своя реформаторски акт (развитият свят не познавал тази техника за данъчно облагане на персоналния доход), Паралиев се радвал (защото преди плащал повече), само че Сиромахов едвам свързвал двата края с 270 лева чист приход на месец. Годините се нижели и Сиромахов почнал да линее – просто не си дояждал индивидът. Стискал зъби, само че работата не отивала на добре.
Здравомислещите (още имало такива хора) неведнъж предложили Сиромахов да бъде освободен от данъчно облагане.
– А какво ще стане с бюджетния баланс? – питала Държавата. Само 180 лева месечно не стигат!
– Вземете всичките 210 лева от Паралиев! – отговаряли Здравомислещите.
Въпросните 30 лева значат доста повече за Сиромахов, в сравнение с за Паралиев. Ако ги вземете от Паралиев (вместо от Сиромахов), изгодата за бедния Сиромахов ще бъде доста по-голяма от загубата за богатия Паралиев.
Замислила се Държавата и (О, знамение!) един прекрасен ден оповестила, че има намерение да се вслуша в гласа на Здравомислещите. Паралиев незабавно спретнал величествен митинг против налога – палач, който ще понижи неговите тласъци за труд, предприемачество и други сходни. Сиромахов шушукайки приветствал концепцията – той по принцип говорел безшумно (от немощ) и хората не го чували.
Държавата отново потънала в размишления. Недоволството на Паралиев е проблем, огромен проблем. От друга страна обаче, с тези 270 лева на месец Сиромахов в действителност може да се спомине от апетит (нали знаете историята за Настрадин Ходжа – таман научил магарето си да не яде и то взело, че умряло)!? Това ще отвори дупка в държавния бюджет по средата на годината и фискалната непоклатимост ще бъде сложена на карта.
В последна сметка Държавата събрала кураж и трансформирала Закона за налозите върху приходите на физическите лица – въвела необлагаем най-малко от 300 лева месечно (3 600 лева годишно) и повишила плоската данъчна ставка с 4 процентни пункта (от 10% на 14%). Сиромахов оживял (с непокътнатите си 300 лева на месец), Паралиев преглътнал обидата (с 1 590 лева месечен приход след данъчното облагане), а държавният бюджет останал уравновесен (210 лева месечни разноски = 210 лева месечни приходи).
И заживели радостно и щастливо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ