Интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му ♥ ОШО
Имало двама просяци, които живеели отвън малко селце. Единият бил кьорав, а другият нямал крайници. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Те двамата, несъмнено, били съперници – с една и съща орис, просещи от едни и същи хора – и непрекъснато ядосани един на различен. Били врагове, а не другари. Когато гората се запалила, тези двама просяци се замислили за миг. Те даже не си говорели, само че това бил ексклузивен случай. Слепият споделил на оня, който нямал крайници:
– Сега единственият метод да избягаме, е като седнеш на раменете ми; използвай моите крайници, а аз ще употребявам очите ти. Това е единственият метод да се спасим.
Другият незабавно го схванал. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невероятно да прекоси гората – тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, само че това нямало да помогне. Трябвало да се избавя, и то доста бързо. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят, и къде не. Сляп човек - би се изгубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали другари и избавили живота си.
Това е една източна алегория. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Няма общо и с гората, която се е запалила, а с теб – тъй като ти си обзет от пожар. Във всеки миг гориш, страдаш, налегнат си от злощастие, от тъга. Сам - твоят разсъдък е кьорав. Той има крайници, може да тича, да се движи бързо, само че защото е кьорав, не може да избере вярната посока, в която да се движи. И непрестанно ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще усеща живота си неправилен. Интелектуалците по целия свят споделят: „ Животът е неправилен “.
Причината животът да им наподобява неправилен е, че слепият разсъдък се пробва да види светлината. Това е невероятно.
В теб има сърце, което вижда, усеща, само че което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… Някой ден интелектът ще разбере и ще е в положение да употребява очите на сърцето.
Когато споделям думата очакване, имам поради очите на сърцето.
А когато споделям подозрение, имам поради краката на твоя разсъдък.
Двете дружно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът би трябвало да одобри сърцето да се качи на раменете му. То не може другояче. Сърцето няма крайници, а единствено очи, и интелектът би трябвало да слуша сърцето и да следва повелите му.
От „ За смелостта ”, изд. Гуторанов&Син
Снимки: sannyas.wiki
