Учени се опитаха да обяснят мистериозния феномен дежавю*
Имали ли сте в миналото това необичайно възприятие, че сте претърпели тъкмо същата обстановка преди, макар че това е невероятно? Този феномен, прочут като Deja Vu, озадачава философи, невролози и писатели отдавна.
От края на 1800 година стартират да се появяват доста теории за това какво може да аргументи Deja Vu, което значи „ към този момент забелязано “ на френски. Учените считат, че феноменът може би произтича от умствена дисфункция или е разследване на тип мозъчен проблем. Или може би е краткотрайно хлъцване в другояче естествената работа на човешката памет. Но тематиката по този начин и не стига до научно обяснение… най-малко до скоро.
От паранормалното към научното пояснение
В началото на това хилядолетие академик на име Алън Браун взема решение да направи обзор на всичко, което откривателите са писали за дежавю до този миг.
Голяма част от това, което той открива като опит обаче, има паранормален привкус, обвързван със свръхестественото - неща като минали животи или душевен качества. Но Браун открива и някои изследвания, основани на анкети на елементарни хора за техните прекарвания с дежавю.
От всички тези документи Браун съумява да извлече някои съществени изводи за феномена.Например Браун открива, че почти две трети от хората изпитват дежавю в някакъв миг от живота си. Той дефинира, че най-честите аргументи за него е сцена или място, и елементарен диалог. В здравната литература той открива и допустима връзка на феномена с пристъп, породен от мозъчно разтърсване.
Прегледът на Браун придвижи тематиката за дежавю в областта на всеобщата просвета. Работата му послужи като катализатор за учените да проектират опити за по-задълбочено проучване.
Лабораторни тестове
Подтикнат от работата на Браун, моят проучвателен екип стартира да организира опити, ориентирани към тестване на хипотези за вероятните механизми на дежавю.
Изследвахме съвсем вековна догадка, която допуска, че дежавю може да се случи, когато има пространствена аналогия сред настояща сцена и неизвикана сцена в паметта. Психолозите нарекоха това догадка за гещалт познаване.
Например, представете си, че минавате около медицинския пункт в болнично поделение на път да посетите болен другар. Въпреки че в никакъв случай преди не сте били в тази болница, сте изумени от възприятието, че ситуацията ви е позната.
Основната причина за това прекарване може да бъде събитието, че оформлението на отделението, в това число разположението на мебелите и съответните предмети в пространството, припомня на конюнктура, която сте срещали в предишното.
За да изследва тази концепция в лабораторни условия, екипът ни употребява виртуална действителност, с цел да сложи хората в съответни подиуми. По този метод бихме могли да манипулираме средата, в която те се намират. Както чакахме, дежавю е по-вероятно да се случи, когато хората са били в сцена, която съдържа същото пространствено нареждане на детайли, които са виждали, само че не си спомнят. Това проучване допуска, че един от факторите, допринасящи за дежавю, може да бъде пространствената аналогия на нова сцена с такава в паметта, която не съумява да бъде умишлено извикана в съзнанието сега.
Това обаче не значи, че пространствената аналогия е единствената причина за дежавю. Много евентуално и други фактори да допринесат за това, което кара една сцена или обстановка да ни се стори позната. Провеждат се още проучвания за разкриване на спомагателни вероятни фактори в този тайнствен феномен.
* Авторът Ан Клиъри е професор по когнитивна логика на психиката в Държавния университет в Колорадо. Мениджър Нюз препечатва публикация от The Conversation. Заглавието е на редакцията
От края на 1800 година стартират да се появяват доста теории за това какво може да аргументи Deja Vu, което значи „ към този момент забелязано “ на френски. Учените считат, че феноменът може би произтича от умствена дисфункция или е разследване на тип мозъчен проблем. Или може би е краткотрайно хлъцване в другояче естествената работа на човешката памет. Но тематиката по този начин и не стига до научно обяснение… най-малко до скоро.
От паранормалното към научното пояснение
В началото на това хилядолетие академик на име Алън Браун взема решение да направи обзор на всичко, което откривателите са писали за дежавю до този миг.
Голяма част от това, което той открива като опит обаче, има паранормален привкус, обвързван със свръхестественото - неща като минали животи или душевен качества. Но Браун открива и някои изследвания, основани на анкети на елементарни хора за техните прекарвания с дежавю.
От всички тези документи Браун съумява да извлече някои съществени изводи за феномена.Например Браун открива, че почти две трети от хората изпитват дежавю в някакъв миг от живота си. Той дефинира, че най-честите аргументи за него е сцена или място, и елементарен диалог. В здравната литература той открива и допустима връзка на феномена с пристъп, породен от мозъчно разтърсване.
Прегледът на Браун придвижи тематиката за дежавю в областта на всеобщата просвета. Работата му послужи като катализатор за учените да проектират опити за по-задълбочено проучване.
Лабораторни тестове
Подтикнат от работата на Браун, моят проучвателен екип стартира да организира опити, ориентирани към тестване на хипотези за вероятните механизми на дежавю.
Изследвахме съвсем вековна догадка, която допуска, че дежавю може да се случи, когато има пространствена аналогия сред настояща сцена и неизвикана сцена в паметта. Психолозите нарекоха това догадка за гещалт познаване.
Например, представете си, че минавате около медицинския пункт в болнично поделение на път да посетите болен другар. Въпреки че в никакъв случай преди не сте били в тази болница, сте изумени от възприятието, че ситуацията ви е позната.
Основната причина за това прекарване може да бъде събитието, че оформлението на отделението, в това число разположението на мебелите и съответните предмети в пространството, припомня на конюнктура, която сте срещали в предишното.
За да изследва тази концепция в лабораторни условия, екипът ни употребява виртуална действителност, с цел да сложи хората в съответни подиуми. По този метод бихме могли да манипулираме средата, в която те се намират. Както чакахме, дежавю е по-вероятно да се случи, когато хората са били в сцена, която съдържа същото пространствено нареждане на детайли, които са виждали, само че не си спомнят. Това проучване допуска, че един от факторите, допринасящи за дежавю, може да бъде пространствената аналогия на нова сцена с такава в паметта, която не съумява да бъде умишлено извикана в съзнанието сега.
Това обаче не значи, че пространствената аналогия е единствената причина за дежавю. Много евентуално и други фактори да допринесат за това, което кара една сцена или обстановка да ни се стори позната. Провеждат се още проучвания за разкриване на спомагателни вероятни фактори в този тайнствен феномен.
* Авторът Ан Клиъри е професор по когнитивна логика на психиката в Държавния университет в Колорадо. Мениджър Нюз препечатва публикация от The Conversation. Заглавието е на редакцията
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ