Кмет отиде в манастир, търси спокойствие и ред
„ Имахме си кмет – оправен човек, вършеше си работата, помагаше ни! Ама ни напусна – отиде в манастир “, споделят жителите на врачанското село Градешница. От началото на декември дългогодишният им властник Магдалин Сълков към този момент не е в кметския кабинет, а в манастира „ Свети Йоан Предтеча ” край Градешница.
„ Не съм облякъл расо, само че в действителност към този момент съм в манастира – хазаин съм на светата обител! “ – споделя 60 годишният наедрял и светлоок мъж, до неотдавна управлявал селото. Сградите на Градешкия манастир са скътани в бездънен дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където измежду треви, шубраци и дървета се червенеят покривите на манастирските здания. Здрав дувар и дъбова врата със звънец пазят Божия дом от неканени гости. В селото разясняват друго отдръпването на кмета в манастира – едни съжаляват че към този момент няма да е в кабинета си, други го укоряват че е изоставил уговорките си, само че мнозина настояват, че го схващат.
„ Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, но всекиму трябват пари. И моят наследник – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата “, реди 85 годишната баба Димитра. Емигриралият в манастира някогашен властник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, само че отхвърля това да е главната причина за житейския му избор.
„ Проблемът не е единствено в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, диря тишина, ред и успокоение “, споделя някогашният селски отличник.
За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 година Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, само че супермодерните за предишния век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със фамилията в родното село. Радостта от връщането му в родното място обаче ден след ден помръквала от сиромашия и многото неуредици. „ Бях ходил из Европа, виждах по какъв начин и в най-малките села, дори с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички улеснения – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече разпоредителност и труд. И по тази причина се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с огромна кошница “, прави си равносметка прошареният мъж. Повечето от концепциите за съживяването на Градешница по този начин не съумял да реализира за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги ръководи.
„ За 30 години преход по този начин и не оправихме страната! Пари и внимание има единствено за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За дребните селища остават единствено трохи, а постоянно и нищо ”, недоволства някогашният властник. И се чуди за какво читалищата да вземем за пример могат да аплайват за средства по планове, а кметствата – не. И за какво даже дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, би трябвало да внасят в общата каса, а след това да се молят да им дадат някой лев, с цел да си оправят тротоарите или осветлението.
Ядосва се и че в дребните села няма вложения и работа, а обществените стратегии единствено харчат пари от страната за общо взето безмислено метене на улиците. „ Общината би трябвало да бъде общ брой от независими единици. Всички да сядат дружно на масата – с концепциите и проблемите си, да ги разискват, а общинският кмет да е координатор и уредник и всяко село да получава съгласно потребностите си средства ”, счита той. Но прави ангажимента, че приказва по принцип и че трябват законови промени за действителна децентрализация. Иначе с кмета на община Криводол, част от която е и Градешница, е в положителни връзки и с негова помощ през 2009 година ремонтира по план селския площад. Със средствата на донори строи чешма и подвига монумент на починалите във войните и паметник на най-голямата горделивост на Градешница и региона – антична плочка със загадъчни надписи, открита през 60-те години на предишния век край селото. Артефактът, прочут в целия свят, съгласно експертите е измежду най-ранните писмени монументи в Европа.
Отец хаджи Младен е живата история на светата обител.
Градешкият манастир от 5-6 години се употребява като база за отдих на АЕЦ „ Козлодуй ” и около гостуващите групи е живнал след годините на запустение. На новата служба досегашният кмет се грижи за посрещането на посетителите и организацията на престоя им. В манастира има стаи с 37 кревати и кухня, църква и параклис. Бившият властник не се бърка в духовните каузи. За черквата и общуването с Бога в светата обител дава отговор отец Младен. Отецът споделя легендата за възникването на манастира край Градешница. В антични времена обителта е била край река Огоста, само че поробителите запалили постройките и избили монасите. Само един от тях оживял и видял по какъв начин орел сграбчил овъглена греда и я пуснал в гъстите гори оттатък реката. Монахът приел това за Божи знак и благодарение на локални поданици вдигнал манастира на новото му място. От десетилетия обаче в Градешкия манастир към този момент няма монаси. „ Ще ми се с помощта и на Магдалин – той е деятелен човек, да посъживим манастира, да притеглим още хора в него, – споделя свещеникът. – Музейната ни колекция би трябвало да се обработи от експерти. Поляните край манастира са се трансформирали в джунгла, а преди години по празниците чернееха от народ. Ако се почистят, хората могат отново да се събират тук. “ Жителите на Градешница пък се надяват някогашният им кмет и на новата си служба да оказва помощ на селото. И с опита си, а в случай че би трябвало – и с молебствия пред Бога!
„ Не съм облякъл расо, само че в действителност към този момент съм в манастира – хазаин съм на светата обител! “ – споделя 60 годишният наедрял и светлоок мъж, до неотдавна управлявал селото. Сградите на Градешкия манастир са скътани в бездънен дол на 2 километра от първите къщи на Градешница. Тесен път залита по скалисто бърдо преди да се гмурне надолу, където измежду треви, шубраци и дървета се червенеят покривите на манастирските здания. Здрав дувар и дъбова врата със звънец пазят Божия дом от неканени гости. В селото разясняват друго отдръпването на кмета в манастира – едни съжаляват че към този момент няма да е в кабинета си, други го укоряват че е изоставил уговорките си, само че мнозина настояват, че го схващат.
„ Бедни сме тук! Магдалин правеше каквото може, но всекиму трябват пари. И моят наследник – връстник е на кмета – напусна и селото и България за по-добра заплата “, реди 85 годишната баба Димитра. Емигриралият в манастира някогашен властник признава, че заплатата му в Божия дом е по-добра от кметската, само че отхвърля това да е главната причина за житейския му избор.
„ Проблемът не е единствено в парите. След над 30 години труд, от които 10 кметуване, диря тишина, ред и успокоение “, споделя някогашният селски отличник.
За първи път Магдалин Сълков седнал на кметския стол през 2007 година Дотогава работел в сервиз за изчислителна техника във Враца, само че супермодерните за предишния век машини остарели и техниците им останали без работа. Магдалин се прибрал със фамилията в родното село. Радостта от връщането му в родното място обаче ден след ден помръквала от сиромашия и многото неуредици. „ Бях ходил из Европа, виждах по какъв начин и в най-малките села, дори с по 3-4 къщи, кипи живот и има всички улеснения – бензиностанции, магазини. Мислех, че и при нас може да стане това – с повече разпоредителност и труд. И по тази причина се кандидатирах. Оказа се обаче, че съм тръгнал с огромна кошница “, прави си равносметка прошареният мъж. Повечето от концепциите за съживяването на Градешница по този начин не съумял да реализира за десетте години, през които съселяните му три пъти го избирали да ги ръководи.
„ За 30 години преход по този начин и не оправихме страната! Пари и внимание има единствено за градове, правата са дадени на общините – там получават и разпределят всичко. За дребните селища остават единствено трохи, а постоянно и нищо ”, недоволства някогашният властник. И се чуди за какво читалищата да вземем за пример могат да аплайват за средства по планове, а кметствата – не. И за какво даже дребните суми, които събират в селата от таксите за административни услуги на хората, би трябвало да внасят в общата каса, а след това да се молят да им дадат някой лев, с цел да си оправят тротоарите или осветлението.
Ядосва се и че в дребните села няма вложения и работа, а обществените стратегии единствено харчат пари от страната за общо взето безмислено метене на улиците. „ Общината би трябвало да бъде общ брой от независими единици. Всички да сядат дружно на масата – с концепциите и проблемите си, да ги разискват, а общинският кмет да е координатор и уредник и всяко село да получава съгласно потребностите си средства ”, счита той. Но прави ангажимента, че приказва по принцип и че трябват законови промени за действителна децентрализация. Иначе с кмета на община Криводол, част от която е и Градешница, е в положителни връзки и с негова помощ през 2009 година ремонтира по план селския площад. Със средствата на донори строи чешма и подвига монумент на починалите във войните и паметник на най-голямата горделивост на Градешница и региона – антична плочка със загадъчни надписи, открита през 60-те години на предишния век край селото. Артефактът, прочут в целия свят, съгласно експертите е измежду най-ранните писмени монументи в Европа.
Отец хаджи Младен е живата история на светата обител. Градешкият манастир от 5-6 години се употребява като база за отдих на АЕЦ „ Козлодуй ” и около гостуващите групи е живнал след годините на запустение. На новата служба досегашният кмет се грижи за посрещането на посетителите и организацията на престоя им. В манастира има стаи с 37 кревати и кухня, църква и параклис. Бившият властник не се бърка в духовните каузи. За черквата и общуването с Бога в светата обител дава отговор отец Младен. Отецът споделя легендата за възникването на манастира край Градешница. В антични времена обителта е била край река Огоста, само че поробителите запалили постройките и избили монасите. Само един от тях оживял и видял по какъв начин орел сграбчил овъглена греда и я пуснал в гъстите гори оттатък реката. Монахът приел това за Божи знак и благодарение на локални поданици вдигнал манастира на новото му място. От десетилетия обаче в Градешкия манастир към този момент няма монаси. „ Ще ми се с помощта и на Магдалин – той е деятелен човек, да посъживим манастира, да притеглим още хора в него, – споделя свещеникът. – Музейната ни колекция би трябвало да се обработи от експерти. Поляните край манастира са се трансформирали в джунгла, а преди години по празниците чернееха от народ. Ако се почистят, хората могат отново да се събират тук. “ Жителите на Градешница пък се надяват някогашният им кмет и на новата си служба да оказва помощ на селото. И с опита си, а в случай че би трябвало – и с молебствия пред Бога!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ