Президентът на Армения: Проблемите ни се коренят в края на Съветския съюз - имаше усещане, че малцинствата ще могат да се отделят
" Имахме доста сполучлива година в стопански проект. Нека дам данни – към август тази година Армения се радва на икономически растеж от 13,8%. Бих желал да поканя вас, вашите другари и близки в Армения, да можете да дойдете, да видите и да споделите вашите усещания, тъй като ни е значимо. Най-важното обръщение, което се надявам ще предадете на другари, сътрудници и познати е, че арменците и арменските управляващи желаят мир в района, като управляващите вършат всичко допустимо да бъде подписан кротичък контракт с Азербайджан ". Това съобщи арменският президент Вахагн Хачатурян пред.
" От дълги години на територията на Нагорни Карабах живеят локални, хора с арменска народност. Не сме го решили ние или вие. Ако се опитате да потърсите исторически извори, даже няма да намерите началото, тъй като са там от антично време. Аз съм техен съотечественик. Но те са специфични, тъй като постоянно са живели там и постоянно са се борили за правото си да живеят там. Те са се борили против крале и тирани, опитвали се да ги управляват, било то против Тамерлан, персийците, турците, руснаците. Но след XIX век, когато съветските сили навлизат в района, е имало избран мир, при който нашите сънародници в Нагорни Карабах са имали опция да развиват културен, креативен живот, тъй като не са били гонени или преследвани. Най-важният проблем, както постоянно, е въпросът за самосъзнанието. Окупиращите постоянно са имали една цел – " Или живеете по нашите правила, а в случай че не желаете си тръгвате ". Тези хора са се борили и са потвърдили, че ще живеят там, като са опазили и идентичността си. В наше време, проблемите се коренят в края на Съветския съюз, когато е имало чувството, че всички малцинства в района ще могат да се отделят, да получат самостоятелност. Тогава стартира придвижване – придвижването Карабах. Азербайджан не го приема, не приема, че хората имат право да дефинират сами ориста си, което довежда до конфликти, продължаващи и досега, с интервали на друга ескалация, хиляди жертви, прокудени фамилии и то от двете страни. Загубите са от двете страни. Войната не води никого към положително. Когато войната свърши, тогава всички и печелят, и губят в същото време. За страдание досега не сме намерили допирни точки с Азербайджан. Опитваме се да го създадем. Винаги сме имали потребност от медиатори, тъй като директният разговор се оказва несполучлив и това е повода да лишава толкоз дълго. И последно – има още една истина. Не всичко зависи от нас. Нашият район е много привлекателен и политическите играчи в района са доста, всеки от тях има свои ползи, а да бъдат задоволени ползите на всички е извънредно комплицирано. Това е една от главните аргументи за продължаването на войната ", сподели още Хачатурян.
Той разяснява и войната в Украйна: " Разбира се, няма по какъв начин да не ни се отрази. Не знам дали сте осведомен, само че по публични данни 450 хиляди арменци живеят в Украйна. Това демонстрира директната връзка за всеки от нас, арменците. От друга страна 2 милиона, в случай че не и повече арменци живеят в Русия. Разбираемо е за какво сме обезпокоени. Второ, имаме политически, стопански и стратегически връзки с Русия, продължаващи и досега. По един или различен метод, може и да не е директно, само че оказва въздействие върху нас. Като член на Евразийския стопански съюз, факторите, засягащи този съюз, касаят и нас. Това значи, че сме тясно свързани с Русия. Също по този начин постоянно сме имали положителни връзки с Украйна – и стопански, и политически. И в това отношение отново има проблем за нас. За нас беше извънредно значимо да не участваме в този спор. А даже обратното, в случай че имаше някаква опция да го избегнем, да помогнем да се позволи въпросът. Мога да кажа, че задачите, които сме имали досега, сме ги постигнали. Но разбираме, че колкото повече продължава, толкоз повече проблеми би основало за нас. В това отношение и ние сме страна, имаща интерес спорът да бъде преустановен допустимо най-скоро ", разяснява Хачатурян.
" Конфликтът сред Израел и Ливан продължава още от 70-те до през днешния ден. Ще отбележа още нещо доста значимо – в Ливан имахме много огромна арменска общественост през 70-те – поради продължаващите спорове, общността се смали. За нас постоянно е било значимо да се позволи този спор. Смятам, че това съглашение е победа освен за тях, само че и за всички. Всеки спор би трябвало да се позволява на масата за договаряния, както се опитваме да създадем с Азербайджан. Вярваме в дипломацията и сме уверени, че споровете би трябвало да се позволяват с договаряния. Може да има редица условия, като да се уважава териториалната цялост на отсрещната страна, да се отварят граници и връзки, да се разискват въпроси, свързани с войните до момента – тъй като и от двете страни всеки има претенции към ответната страна – да вземем за пример за безследно изчезналите, за карти с разпределението на мини, само че всичко това е въпрос на договаряния. Не е нужно да нарамваме с оръжия и да се бием едни с други. Нека Ви уверя, че този развой тече сега. Има и посредници – Русия, Европейския съюз, а и вие като член на Европейски Съюз, Съединени американски щати, формата на Минската група, която не работи сега, само че теоретично би могла да сработи. А и както казахте, откри се позволение на спор, продължаващ от 70-те – за какво да не успеем и ние да намерим решение? А и още нещо, което пречи и на нас, а и на доста други за разрешаване на проблемите – всички страни мислят, че най-важното е " нашият спор ", като че ли няма други сходни в света и всеки би трябвало да е угрижен за нашите проблеми, само че това не е по този начин. Сигурен съм, за жал, че има доста сходни разногласия при доста народи, нации. Но би трябвало да се откри рационална основа, към която да се преговаря и да се откри решение. Тази рационална основа е философията за спокойно общуване. Не мисля, че има хора, които желаят да водят война, това е непривично за нормални хора. Обратното, с който и да разговаряте, всеки желае мир, тъй като развиването и благополучието могат да бъдат постигнати само в спокойно време. Най-добрият образец е Втората международна война. Най-важният урок, съгласно мен, в живота е от връзките сред Германия и Франция след Втората международна война. След като воювали, освен това епохи наред, прилежащи страни, отнемащи си територии, връщащи ги отново, най-после намират метод да съжителстват. Общността за въглища и стомана, начало на Европейския съюз, е начало и на съвместното им битие. Според мен това е превъзходен образец, който да накара всички страни, участващи в спор, да се замислят ", сподели още арменският апартамент.
" От дълги години на територията на Нагорни Карабах живеят локални, хора с арменска народност. Не сме го решили ние или вие. Ако се опитате да потърсите исторически извори, даже няма да намерите началото, тъй като са там от антично време. Аз съм техен съотечественик. Но те са специфични, тъй като постоянно са живели там и постоянно са се борили за правото си да живеят там. Те са се борили против крале и тирани, опитвали се да ги управляват, било то против Тамерлан, персийците, турците, руснаците. Но след XIX век, когато съветските сили навлизат в района, е имало избран мир, при който нашите сънародници в Нагорни Карабах са имали опция да развиват културен, креативен живот, тъй като не са били гонени или преследвани. Най-важният проблем, както постоянно, е въпросът за самосъзнанието. Окупиращите постоянно са имали една цел – " Или живеете по нашите правила, а в случай че не желаете си тръгвате ". Тези хора са се борили и са потвърдили, че ще живеят там, като са опазили и идентичността си. В наше време, проблемите се коренят в края на Съветския съюз, когато е имало чувството, че всички малцинства в района ще могат да се отделят, да получат самостоятелност. Тогава стартира придвижване – придвижването Карабах. Азербайджан не го приема, не приема, че хората имат право да дефинират сами ориста си, което довежда до конфликти, продължаващи и досега, с интервали на друга ескалация, хиляди жертви, прокудени фамилии и то от двете страни. Загубите са от двете страни. Войната не води никого към положително. Когато войната свърши, тогава всички и печелят, и губят в същото време. За страдание досега не сме намерили допирни точки с Азербайджан. Опитваме се да го създадем. Винаги сме имали потребност от медиатори, тъй като директният разговор се оказва несполучлив и това е повода да лишава толкоз дълго. И последно – има още една истина. Не всичко зависи от нас. Нашият район е много привлекателен и политическите играчи в района са доста, всеки от тях има свои ползи, а да бъдат задоволени ползите на всички е извънредно комплицирано. Това е една от главните аргументи за продължаването на войната ", сподели още Хачатурян.
Той разяснява и войната в Украйна: " Разбира се, няма по какъв начин да не ни се отрази. Не знам дали сте осведомен, само че по публични данни 450 хиляди арменци живеят в Украйна. Това демонстрира директната връзка за всеки от нас, арменците. От друга страна 2 милиона, в случай че не и повече арменци живеят в Русия. Разбираемо е за какво сме обезпокоени. Второ, имаме политически, стопански и стратегически връзки с Русия, продължаващи и досега. По един или различен метод, може и да не е директно, само че оказва въздействие върху нас. Като член на Евразийския стопански съюз, факторите, засягащи този съюз, касаят и нас. Това значи, че сме тясно свързани с Русия. Също по този начин постоянно сме имали положителни връзки с Украйна – и стопански, и политически. И в това отношение отново има проблем за нас. За нас беше извънредно значимо да не участваме в този спор. А даже обратното, в случай че имаше някаква опция да го избегнем, да помогнем да се позволи въпросът. Мога да кажа, че задачите, които сме имали досега, сме ги постигнали. Но разбираме, че колкото повече продължава, толкоз повече проблеми би основало за нас. В това отношение и ние сме страна, имаща интерес спорът да бъде преустановен допустимо най-скоро ", разяснява Хачатурян.
" Конфликтът сред Израел и Ливан продължава още от 70-те до през днешния ден. Ще отбележа още нещо доста значимо – в Ливан имахме много огромна арменска общественост през 70-те – поради продължаващите спорове, общността се смали. За нас постоянно е било значимо да се позволи този спор. Смятам, че това съглашение е победа освен за тях, само че и за всички. Всеки спор би трябвало да се позволява на масата за договаряния, както се опитваме да създадем с Азербайджан. Вярваме в дипломацията и сме уверени, че споровете би трябвало да се позволяват с договаряния. Може да има редица условия, като да се уважава териториалната цялост на отсрещната страна, да се отварят граници и връзки, да се разискват въпроси, свързани с войните до момента – тъй като и от двете страни всеки има претенции към ответната страна – да вземем за пример за безследно изчезналите, за карти с разпределението на мини, само че всичко това е въпрос на договаряния. Не е нужно да нарамваме с оръжия и да се бием едни с други. Нека Ви уверя, че този развой тече сега. Има и посредници – Русия, Европейския съюз, а и вие като член на Европейски Съюз, Съединени американски щати, формата на Минската група, която не работи сега, само че теоретично би могла да сработи. А и както казахте, откри се позволение на спор, продължаващ от 70-те – за какво да не успеем и ние да намерим решение? А и още нещо, което пречи и на нас, а и на доста други за разрешаване на проблемите – всички страни мислят, че най-важното е " нашият спор ", като че ли няма други сходни в света и всеки би трябвало да е угрижен за нашите проблеми, само че това не е по този начин. Сигурен съм, за жал, че има доста сходни разногласия при доста народи, нации. Но би трябвало да се откри рационална основа, към която да се преговаря и да се откри решение. Тази рационална основа е философията за спокойно общуване. Не мисля, че има хора, които желаят да водят война, това е непривично за нормални хора. Обратното, с който и да разговаряте, всеки желае мир, тъй като развиването и благополучието могат да бъдат постигнати само в спокойно време. Най-добрият образец е Втората международна война. Най-важният урок, съгласно мен, в живота е от връзките сред Германия и Франция след Втората международна война. След като воювали, освен това епохи наред, прилежащи страни, отнемащи си територии, връщащи ги отново, най-после намират метод да съжителстват. Общността за въглища и стомана, начало на Европейския съюз, е начало и на съвместното им битие. Според мен това е превъзходен образец, който да накара всички страни, участващи в спор, да се замислят ", сподели още арменският апартамент.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ