Когато съм се раждала, майка ми нарочно ме е кръстила Веселина, но тя не е предполагала какво ще се случи
Има властни персони – и дами, и мъже. Те са като булдозери – рядко се преценяват с хорското мнение, вземат решение си с размах проблемите, хората ги почитат, само че и малко се опасяват от тях…Но когато една жена има подобен брачен партньор до себе си, понятието за щастливо семейство стартира от ден на ден да избледнява…По-долу ще ви разкажем изповедта на една жена – Веселина – попаднала в златния капан на своя извънреден могъщ брачен партньор. Да, той я обича по собствен метод – тя би трябвало да се преценява с всяко негово предпочитание и да го извършва безпрекословно; по този начин се обезличава като персона и любовта остава да се крепи на тънката нишка на сек*а.
Ходенето по заведения за хранене, летните и зимни отмора, подаръците – всичко това е без значение за Веселина, която се усеща подчинена и принизена; даже изборът на облекла и козметика се дефинират от мъжа й, чийто нарцисизъм стига до там, да не желае дете в фамилията си, защото не желае никой да застава да застава сред него и жена му!
А да лишиш безпричинно една жена да си има рожба просто е закононарушение – за какво тогава хората образуват фамилии? Да, Веселина се усеща надълбоко нещастна точно заради това събитие! Какъв е изходът? Мъжът й да осъзнае какъв брой значимо за нея, а и за запазване на останалата обич в фамилията е да си имат детенце, грижите за което ще осмислят същински живота им. Или, Веселина просто да си събере багажа и да потърси шанса си на друго място.
