Има тревожна прилика между историческите аргументи на Путин за Украйна

Има тревожна аналогия сред историческите причини на Путин за Украйна и тези на България за Северна Македония, твърди немският историк Улф Брунбауер. Тази идеологическа непосредственост е прекомерно рискова.

Българската обсада против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз е лишена от логичност, тъй като това участие в действителност е в полза на България, споделя професор Улф Брунбауер от Университета " Лайбниц " в Регенсбург. Интервюто на Люпчо Поповски с Брунбауер е оповестено от осведомителния портал " Независен " и представено от Македонската редакция на Дъждовни води.

Професор Брунбауер повтаря тезата си, че " коренът на разногласието се намира в центъра на София, т.е. в седалището на българската власт ".

" Фантомни болки "

" България ще има доста повече изгода, в случай че поддържа положителни връзки със Северна Македония. Има две вероятни пояснения. Или измежду българските политици " фантомните болки " за Македония са толкоз мощни, че им пречат да вземат рационални решения, или те съществено са се объркали и в този момент не виждат излаз, който би им разрешил да запазят фасона си вкъщи. "

Войната на Русия против Украйна направи разногласието сред София и Скопие още по-голям, споделя Брунбауер. Защото всеки спор на Балканите, всяко противоречие може да бъде употребявано от Русия за подкопаване на европейското единение. Освен това, в случай че присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз бъде спряно заради неотстъпчивостта на България, в тази страна могат да наберат мощ антиевропейските сили, от което Русия ще завоюва.

Ще завоюват и проруските националисти в България, които имат интерес от повишение на напрежението, гласи анализът на професор Брунбауер. " Да, България несъмнено няма да стартира война, само че все пак историческите причини в тази ситуация будят угриженост ", споделя още той в изявлението си за " Независен ". Брунбауер разяснява: войната на Русия в Украйна демонстрира, че би трябвало да одобряваме на съществено ситуацията, когато политици в една страна настояват, че хората от друга страна са част от същата нация. " Това е рискова идеология, " разяснява Брунбауер.

Има ли " обща история "

Германският професор е добър ценител на балканската история и нееднократно е попадал в центъра на българо-македонския исторически спор. В това изявление той споделя, че не харесва термина " обща история ". " Защото всеки субект, всяка група, всяко място претърпяват историята по друг метод.

Разбира се, по време на Византийската и на Османската империи, а по-късно през югославския интервал, Македония като район принадлежи, дружно с други райони, към една обща политическа рамка.

Общият политически покрив нормално основава прилики сред другите райони, само че тази общественост не значи тъждественост. Намирам термина " споделена история " за по-добър, тъй като той признава, че може да имаме нещо общо, само че го виждаме доста друго. "

Професор Брунбауер счита, че концепцията за " обща история " може елементарно да бъде манипулирана, когато имаме вяра, че единствено нации (етнически групи) имат своя история. " Тогава изказванието, че имаме обща история може да се употребява като опрощение за това, че се отхвърля съществуването на другия народ. Вижте да вземем за пример есето на Путин " За историческото единение на руснаци и украинци ". Да, руснаците и украинците споделят история, а украинците споделят и друга история и с други нации. Но руснаци и украинци нямат обща история, тъй като интерпретират предишното по доста друг метод ", изяснява професорът.

Според личните му думи Брунбауер би приел да бъде член или външен наблюдаващ в работата на смесената българо-македонска Историческа комисия. Той счита, че отводът на българската страна да одобри непознати специалисти в работата на Комисията се дължи на страховете ѝ, че няма да се откри реномиран експерт по балканска история, който би подкрепил позицията ѝ.

Виновни са не историците, а властта, която ги избира

" В България има отлични историци, които гледат с сериозно око на българските усещания за Македония, само че те не бяха определени в Комисията. Има и отлични историци-компаративисти в София и в други университети, само че те също не са показани в Комисията. Тоест, не са отговорни историците, а държавното управление, което ги избира ", споделя Брунбауер.

Германският професор насочва рецензия и против Европейски Съюз поради това, че Брюксел не поставя задоволително старания за присъединението на нови страни, което - по неговия израз - било " взето за пленник " от страните членки. " Структурен проблем е правилото на единодушието, който се ползва в процеса на присъединение. Което в действителност значи, че всяка страна може, по каквато и да било причина, да блокира целия развой ", споделя Брунбауер.

Европейски Съюз като " пленник на нечии ползи "

Това в действителност звучи като покана да вземеш процеса на присъединение за пленник в полза на своята лична стратегия, колкото и тя да е параноична, счита професорът. А за Европейски Съюз този проблем е централен, тъй като лимитира опциите му да работи стратегически, откакто във всеки един миг едно настрана държавно управление може да подкопае най-важния му външнополитически инструмент: обещанието за участие. Така че българската обсада може би ще докара до преразглеждане на това състояние в Брюксел, счита професор Улф Брунбауер.

Оригиналът на публикацията е оповестен тук