Кирил Маричков: Музиката на „Щурците“ събуждаше дяволчето на свободомислието
„ Има порода хора, които като че ли са живели в няколко столетия и са събрали от мъдростта на всяка една от тях “. Така стартира предговорът на автобиографичната книга на рок „ динозавъра “ и потомък на прочут непокорен жанр Кирил Маричков. В „ На прага на времето “ авторката на предговора Веселина Паскова назовава музиканта „ подстрекател и войник “. На 10 май българският четец ще се запознае с едно безкомпромисно искрено, развенчаващо легенди и разказващо истории за морал и независимост четиво.
В извънредно БГНЕС Кирил Маричков показа какво се крие зад страниците на „ На прага на времето “ и за какво стремежът към независимост и правдивост е негово верую – истории за суровата реалност на предишното, за Донкихотовски борби и шеметни възходи.
Кирил Маричков е един от доайените на българския рок, някогашен депутат и „ просто човек “, както пее самият той в своя ария. Той е потомък на видния български бунтовник и политик Георги Странски, непосредствен другар на Христо Ботев, и на неговия брат Видул Странски, бунтовник в четата на Стефан Караджа. Дядо му по майчина линия е известният диригент Борис Левиев, а по бащина е
известният проектант Киро Маричков,
основател на емблематични софийски здания, измежду които известният хотел „ Империал “.
Първите стъпки в рока музикантът прави с група „ Бъндараците “, а през 1967 година се появява групата легенда „ Щурците “.
Да сътвори книга за пътя в неотъпканото занятие на рок музиката през 60-те и 70-те години на предишния век и за своето необикновено семейство, Кирил се взема решение след гледище от мнозина, познаващи живота му и премеждията на „ Щурците “ през годините.
„ Първо, напълно искрено да си призная, по никакъв начин не желаех да пиша книга. Много пъти ми споделяха: „ Седни и напиши книга, толкоз забавни неща са се случвали “. Пък и аз имам доктрина за всичко… Но доста се опъвах. Не се виждах да седнал съм с часове и да върша единствено това. Но тогава моята позната, Веселина, на име също като жена ми, сподели: „ Разказвай, а аз ще пиша “, стартира описа си Кирил Маричков.
През цялото време на основаването на книгата, той се е придържал към единствената цел да опише всичко „ пределно искрено “.
Майка му Ирина е изобретател на неговия гений,
тя е защитавала през целия му живот желанието да се занимава с музика, тя даже ушива сама едни от най-разпознаваемите костюми на група „ Щурците “. Сама тя е обичала да пее италиански песни.
„ Имам толкоз доста мемоари с нея и толкоз доста я обичам, дори не мога да говоря… (тук Кирил Маричков замълчава и очите му се пълнят със сълзи). Нейната липса, както и на татко ми, на моето семейство като цяло, са създали ужасно доста за това. Те просто одобриха, че аз ще ставам рокаджия и ме подкрепяха “, описа той.
В детството си Кирил свири на пиано, а след това на кларинет.
„ После се записах инженерна компетентност, с цел да не вървя боец, тъй като тогава излезе един закон, че който се запише такава компетентност, ще върви боец откакто приключи и то единствено за 6 месеца. И за смут на дядо ми, който ме приготвяше за музикант, и на всичките ми родственици,
влязох в Инженерно-строителния институт,
с цел да изсвирвам тогава с „ Бъндараците “, по късно със „ Щурците “, продължи описа си Кирил Маричков.
Къщата на улица „ Марин Дринов “, в която създателят живее и до през днешния ден, е издигната от неговия дядо Киро Маричков. В книгата си музикантът споделя, че може би в различен живот би бил проектант.
„ Кандидатствах архитектура, само че не ме одобриха, тъй като за там би трябвало да имаш ужасно висока тапия, пък и сбърках една от дилемите по математика, с рисуването добре се показах. Тогава ме записаха хидро-мелиоративно строителство “, сподели той, спомняйки си с усмивка.
Сред фантазиите му е била и тази да бъде водач. Страст, която остава и до през днешния ден.
„ Да, аз и до момента съм в течение на най-новите модели самолети. Мога да ви кажа
за какво F-16 е доста значим аероплан
за нас и кои са тези, които роптаят срещу покупката на тези самолети. Има нещо значимо и това е радарът на този аероплан – той хваща противниковия аероплан доста преди противниковият аероплан да го е хванал него. И противниковият аероплан пада съкрушен от този, преди да реагира “, показва знания той.
Може би не инцидентно негов комшия е бил Радул Милков – водачът, бомбардирал Одринската гара.
„ Той живееше против нас. Не знаех, че той бил толкоз популярен човек. Неговата внучка също свиреше на пиано. Той ни описа всичко за своята първа бомбардировка. Бомбите са били в една кошница до него и той ги е пускал ей по този начин, с ръка, хваща една бомба и я пуска “, показва образно Кирил.
Но със основаването на „ Бъндараците “, а след това и на „ Щурците “, рок музикантът Маричков се посвещава напълно на своята пристрастеност към рокендрола, а по-късно и към твърдия рок. Стремежът да се изразяваш свободно, без ограничавания и табута, е в основата освен на правенето на музиката му, само че и на основаването и на името на „ Щурците “.
„ Щурец значи знак на свободния музикант “, написа в книгата си Кирил Маричков.
И тук той показва духовитото си възприятие за комизъм.
„ Аз по тази причина не обичам мравката, тъй като мравката е еснафин консуматор, който прави непрестанно непотребен труд. Защото съм ги следил – по какъв начин едната мравка носи сламката в едната посока, другата я хваща и я връща назад в същата посока и по този начин до безконечност. И на всичкото от горната страна се оказва, че не е познавач на изкуството и споделя: „ Що ще правиш ти зимъска? “ Чакай бе, той щурецът прави хората щастливи и ще върви на женитба да свири и сватбата няма да е женитба без него “, разпалено изясни рокаджията.
„ Никак не е елементарно да се пее музиката на свободата в несвободна страна, само че ние успяхме “, написа още в „ На прага на времето “ създателят.
„ Щурците “ са спирани от концертна активност
цели три пъти, техни песни са забранявани, а концертите им са прекратявани. Музикантите са привиквани в Държавна сигурност. Групата е била нееднократно пред опасност от разпад.
„ Толкова доста хора идваха на нашите концерти, толкоз пари печелеше Концертна дирекция от нас… Въпреки че ни заплашваха, спираха… Имаме случай, при който един от шефовете на Концертна дирекция след един концерт, на който бяхме вдигнали хората на крайници (а това беше неразрешено тогава – трябваше да стоят с безизразно изражение и да ръкопляскат ритмично като на съветски концерти), извади един револвер и сподели:
„ Ако още един път извършите това, ще те гръмна “.
Е не ме простреля, а ние го направихме още доста пъти “, още веднъж разпалено изясни той.
По думите му в никакъв случай не се е бунтувал против безсмислени неща. Просто обича да споделя истината, такава, каквато я вижда той, и това му е създавало много неприятности.
„ Не разбирах в тези години какво толкоз неприятно има в това да свириш рок музика, че да би трябвало да я не разрешават. Лека бавно разбрах, че тази музика разсънва едно дяволче на свободомислието. Хората просто трябваше да бъдат стадо овце и да си имат овчар. Имам една ария по текст на поета Валери Станков „ Стадото на слепите пастири “. Като млад още не, а малко по-късно осъзнах, че те се плашат най-много от това – че тази музика прави хората да се усещат свободни “, сподели непримиримият рок динозавър.
„ Даже не одобрявам думата „ отстъпник “, както ни назоваха. Ние просто бяхме едни хора, които искахме да свирим тази музика, тъй като доста я обичаме и правехме всичко допустимо да я свирим, без значение от табутата. Когато това престана да бъде табу, тогава се оказа, че имаме и гений “, с усмивка съобщи той.
Непримиримост Кирил Маричков изпитва и към неморалната политика
и своеволието на тогавашната власт. Пример за това е случилото се с неговия кръстник Никола Мушанов, някогашен министър-председател на България. Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев, което прави опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен „ Народен съд “ на 1 година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година. В началото на май 1951 година той е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов. Официалната версия за гибелта му на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност е „ раздор на сърцето “.
„ Видях го един-единствен път в живота си през 51-ва година. Тогава се разбра, че доста елементарно са го пуснали от пандиза и би трябвало да му измислят нещо ново, с цел да го вкарат още веднъж. И то е било да „ си признае “, че е британски сътрудник дружно с Трайчо Костов, един от сатрапите на 9-ти септември,
и го осъдиха на гибел като британски разузнавач.
Това не съм го написал в книгата, тъй че в този момент го споделям тук. По-нелепо нещо от това да обвиниш Никола Мушанов и тогавашния министър-председател Муравиев, че са работили в нещо дружно с някой болшевик, няма. Нито Трайчо Костов е бил непознат шпиони, нито те двамата. От следващия побой, в който не си признава това, Мушанов е умрял. Никола Мушанов е една от 100-те аргументи да ненавиждам комунистическата система “, безапелационен е Маричков.
Според него би трябвало да се борим за нашите права и ползи, „ както го прави една Полша, постоянно и на всички места в Европейския съюз. Трябва и ние да държим на нашите си неща, както вършат гърците да вземем за пример “.
Като държавник с будна съвест, доста ангажирано е в последно време съзнанието на създателя на книгата с спора в Украйна. И тук той още веднъж е праволинеен в позицията си.
„ Да харесваш Русия – в това няма нищо неприятно. Но да се солидаризираш с разрушителната политика, с една политика, която сее гибел и кръв… Изчел съм всички романи на Достоевски и
обичаната ми книга е „ Майстора и Маргарита “
на Булгаков. Но това, което прави Русия – това комбиниране на фикс идея за великолепие с комплекс за непълноценност, и набезите да възвръщаш остарялата си империя, само че рушейки – това няма да приключи добре нито за света, нито за Русия “, счита той. „ И не мога да схвана изобщо по какъв начин и кой в Русия си мисли, че това нещо може да им донесе някакъв плюс. Тези разрушени градове – те нямат пари да ги възстановят, камо ли да ги създадат нещо по-добро “, продължава размислите си създателят.
По думите му има и други народи, които считат, че са велики, само че нямат този комплекс.
„ Това е малко като пияницата, дето като се напие и споделя: „ Абе ти мене уважаваш ли ме? “ Аз мисля, че в случай че се измисли някакъв метод да им се каже: „ Ето, аз те почитам, популярен си “, може да се откри някакъв по-нормален излаз от нещата. Защото другояче е като да притиснеш едно куче, един доберман, в ъгъла – той няма да се съобщи, ще лае и ще хапе, до момента в който почине. Това би трябвало да бъде разбрано “, безапелационен е Маричков.
За протичащо се в нашата страна, музикантът обаче упреква освен политиците.
„ Мисля, че целият народ би трябвало да се размишления върху това, че самичък би трябвало да оправя нещата си, а не да разчита на страната. Това е едно от най-лошите последици от социалистическата система. Но страната не би трябвало и да ти пречи. Трябва да основава благоприятни условия и закони нещата да вървят по-леко. И да няма рекет и корупция “, сподели той.
Творецът се замисля с горест и яд и за протичащото се с българската юноша.
„ За страдание, те непринудено се подлагат на едно ново иго – робството от технологиите. Това ще има неприятни последствия, изключително когато се развие изкуственият разсъдък. Човекът ще стане едно мудно, дебело създание – неподвижно, тъй като седи непрестанно с телефони и компютри – което няма да има никаква самодейност и никаква фикция, тъй като на всичкото от горната страна не чете книги, а книгите основават фикция. Ще се стигне досега, в който изкуственият разсъдък ще ни командва “, уверен е той.
Това, което го кара да мечтае и да се усмихва, е природата.
А какъв е пътят напред, след толкоз борби, рани, горчиви хапки, само че и възходи?
„ Държим се. И към момента не сме изгубили оптимизма “, увери музикантът легенда.
„ Научих се малко да се натъкмявам. Но понякога отново експлодирам. За това да съм по-сдържан и по-умерен, е съдействала доста моята брачна половинка Веселина. Тя ме приземява и успокоява “, показа той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В извънредно БГНЕС Кирил Маричков показа какво се крие зад страниците на „ На прага на времето “ и за какво стремежът към независимост и правдивост е негово верую – истории за суровата реалност на предишното, за Донкихотовски борби и шеметни възходи.
Кирил Маричков е един от доайените на българския рок, някогашен депутат и „ просто човек “, както пее самият той в своя ария. Той е потомък на видния български бунтовник и политик Георги Странски, непосредствен другар на Христо Ботев, и на неговия брат Видул Странски, бунтовник в четата на Стефан Караджа. Дядо му по майчина линия е известният диригент Борис Левиев, а по бащина е
известният проектант Киро Маричков,
основател на емблематични софийски здания, измежду които известният хотел „ Империал “.
Първите стъпки в рока музикантът прави с група „ Бъндараците “, а през 1967 година се появява групата легенда „ Щурците “.
Да сътвори книга за пътя в неотъпканото занятие на рок музиката през 60-те и 70-те години на предишния век и за своето необикновено семейство, Кирил се взема решение след гледище от мнозина, познаващи живота му и премеждията на „ Щурците “ през годините.
„ Първо, напълно искрено да си призная, по никакъв начин не желаех да пиша книга. Много пъти ми споделяха: „ Седни и напиши книга, толкоз забавни неща са се случвали “. Пък и аз имам доктрина за всичко… Но доста се опъвах. Не се виждах да седнал съм с часове и да върша единствено това. Но тогава моята позната, Веселина, на име също като жена ми, сподели: „ Разказвай, а аз ще пиша “, стартира описа си Кирил Маричков.
През цялото време на основаването на книгата, той се е придържал към единствената цел да опише всичко „ пределно искрено “.
Майка му Ирина е изобретател на неговия гений,
тя е защитавала през целия му живот желанието да се занимава с музика, тя даже ушива сама едни от най-разпознаваемите костюми на група „ Щурците “. Сама тя е обичала да пее италиански песни.
„ Имам толкоз доста мемоари с нея и толкоз доста я обичам, дори не мога да говоря… (тук Кирил Маричков замълчава и очите му се пълнят със сълзи). Нейната липса, както и на татко ми, на моето семейство като цяло, са създали ужасно доста за това. Те просто одобриха, че аз ще ставам рокаджия и ме подкрепяха “, описа той.
В детството си Кирил свири на пиано, а след това на кларинет.
„ После се записах инженерна компетентност, с цел да не вървя боец, тъй като тогава излезе един закон, че който се запише такава компетентност, ще върви боец откакто приключи и то единствено за 6 месеца. И за смут на дядо ми, който ме приготвяше за музикант, и на всичките ми родственици,
влязох в Инженерно-строителния институт,
с цел да изсвирвам тогава с „ Бъндараците “, по късно със „ Щурците “, продължи описа си Кирил Маричков.
Къщата на улица „ Марин Дринов “, в която създателят живее и до през днешния ден, е издигната от неговия дядо Киро Маричков. В книгата си музикантът споделя, че може би в различен живот би бил проектант.
„ Кандидатствах архитектура, само че не ме одобриха, тъй като за там би трябвало да имаш ужасно висока тапия, пък и сбърках една от дилемите по математика, с рисуването добре се показах. Тогава ме записаха хидро-мелиоративно строителство “, сподели той, спомняйки си с усмивка.
Сред фантазиите му е била и тази да бъде водач. Страст, която остава и до през днешния ден.
„ Да, аз и до момента съм в течение на най-новите модели самолети. Мога да ви кажа
за какво F-16 е доста значим аероплан
за нас и кои са тези, които роптаят срещу покупката на тези самолети. Има нещо значимо и това е радарът на този аероплан – той хваща противниковия аероплан доста преди противниковият аероплан да го е хванал него. И противниковият аероплан пада съкрушен от този, преди да реагира “, показва знания той.
Може би не инцидентно негов комшия е бил Радул Милков – водачът, бомбардирал Одринската гара.
„ Той живееше против нас. Не знаех, че той бил толкоз популярен човек. Неговата внучка също свиреше на пиано. Той ни описа всичко за своята първа бомбардировка. Бомбите са били в една кошница до него и той ги е пускал ей по този начин, с ръка, хваща една бомба и я пуска “, показва образно Кирил.
Но със основаването на „ Бъндараците “, а след това и на „ Щурците “, рок музикантът Маричков се посвещава напълно на своята пристрастеност към рокендрола, а по-късно и към твърдия рок. Стремежът да се изразяваш свободно, без ограничавания и табута, е в основата освен на правенето на музиката му, само че и на основаването и на името на „ Щурците “.
„ Щурец значи знак на свободния музикант “, написа в книгата си Кирил Маричков.
И тук той показва духовитото си възприятие за комизъм.
„ Аз по тази причина не обичам мравката, тъй като мравката е еснафин консуматор, който прави непрестанно непотребен труд. Защото съм ги следил – по какъв начин едната мравка носи сламката в едната посока, другата я хваща и я връща назад в същата посока и по този начин до безконечност. И на всичкото от горната страна се оказва, че не е познавач на изкуството и споделя: „ Що ще правиш ти зимъска? “ Чакай бе, той щурецът прави хората щастливи и ще върви на женитба да свири и сватбата няма да е женитба без него “, разпалено изясни рокаджията.
„ Никак не е елементарно да се пее музиката на свободата в несвободна страна, само че ние успяхме “, написа още в „ На прага на времето “ създателят.
„ Щурците “ са спирани от концертна активност
цели три пъти, техни песни са забранявани, а концертите им са прекратявани. Музикантите са привиквани в Държавна сигурност. Групата е била нееднократно пред опасност от разпад.
„ Толкова доста хора идваха на нашите концерти, толкоз пари печелеше Концертна дирекция от нас… Въпреки че ни заплашваха, спираха… Имаме случай, при който един от шефовете на Концертна дирекция след един концерт, на който бяхме вдигнали хората на крайници (а това беше неразрешено тогава – трябваше да стоят с безизразно изражение и да ръкопляскат ритмично като на съветски концерти), извади един револвер и сподели:
„ Ако още един път извършите това, ще те гръмна “.
Е не ме простреля, а ние го направихме още доста пъти “, още веднъж разпалено изясни той.
По думите му в никакъв случай не се е бунтувал против безсмислени неща. Просто обича да споделя истината, такава, каквато я вижда той, и това му е създавало много неприятности.
„ Не разбирах в тези години какво толкоз неприятно има в това да свириш рок музика, че да би трябвало да я не разрешават. Лека бавно разбрах, че тази музика разсънва едно дяволче на свободомислието. Хората просто трябваше да бъдат стадо овце и да си имат овчар. Имам една ария по текст на поета Валери Станков „ Стадото на слепите пастири “. Като млад още не, а малко по-късно осъзнах, че те се плашат най-много от това – че тази музика прави хората да се усещат свободни “, сподели непримиримият рок динозавър.
„ Даже не одобрявам думата „ отстъпник “, както ни назоваха. Ние просто бяхме едни хора, които искахме да свирим тази музика, тъй като доста я обичаме и правехме всичко допустимо да я свирим, без значение от табутата. Когато това престана да бъде табу, тогава се оказа, че имаме и гений “, с усмивка съобщи той.
Непримиримост Кирил Маричков изпитва и към неморалната политика
и своеволието на тогавашната власт. Пример за това е случилото се с неговия кръстник Никола Мушанов, някогашен министър-председател на България. Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев, което прави опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен „ Народен съд “ на 1 година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година. В началото на май 1951 година той е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов. Официалната версия за гибелта му на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност е „ раздор на сърцето “.
„ Видях го един-единствен път в живота си през 51-ва година. Тогава се разбра, че доста елементарно са го пуснали от пандиза и би трябвало да му измислят нещо ново, с цел да го вкарат още веднъж. И то е било да „ си признае “, че е британски сътрудник дружно с Трайчо Костов, един от сатрапите на 9-ти септември,
и го осъдиха на гибел като британски разузнавач.
Това не съм го написал в книгата, тъй че в този момент го споделям тук. По-нелепо нещо от това да обвиниш Никола Мушанов и тогавашния министър-председател Муравиев, че са работили в нещо дружно с някой болшевик, няма. Нито Трайчо Костов е бил непознат шпиони, нито те двамата. От следващия побой, в който не си признава това, Мушанов е умрял. Никола Мушанов е една от 100-те аргументи да ненавиждам комунистическата система “, безапелационен е Маричков.
Според него би трябвало да се борим за нашите права и ползи, „ както го прави една Полша, постоянно и на всички места в Европейския съюз. Трябва и ние да държим на нашите си неща, както вършат гърците да вземем за пример “.
Като държавник с будна съвест, доста ангажирано е в последно време съзнанието на създателя на книгата с спора в Украйна. И тук той още веднъж е праволинеен в позицията си.
„ Да харесваш Русия – в това няма нищо неприятно. Но да се солидаризираш с разрушителната политика, с една политика, която сее гибел и кръв… Изчел съм всички романи на Достоевски и
обичаната ми книга е „ Майстора и Маргарита “
на Булгаков. Но това, което прави Русия – това комбиниране на фикс идея за великолепие с комплекс за непълноценност, и набезите да възвръщаш остарялата си империя, само че рушейки – това няма да приключи добре нито за света, нито за Русия “, счита той. „ И не мога да схвана изобщо по какъв начин и кой в Русия си мисли, че това нещо може да им донесе някакъв плюс. Тези разрушени градове – те нямат пари да ги възстановят, камо ли да ги създадат нещо по-добро “, продължава размислите си създателят.
По думите му има и други народи, които считат, че са велики, само че нямат този комплекс.
„ Това е малко като пияницата, дето като се напие и споделя: „ Абе ти мене уважаваш ли ме? “ Аз мисля, че в случай че се измисли някакъв метод да им се каже: „ Ето, аз те почитам, популярен си “, може да се откри някакъв по-нормален излаз от нещата. Защото другояче е като да притиснеш едно куче, един доберман, в ъгъла – той няма да се съобщи, ще лае и ще хапе, до момента в който почине. Това би трябвало да бъде разбрано “, безапелационен е Маричков.
За протичащо се в нашата страна, музикантът обаче упреква освен политиците.
„ Мисля, че целият народ би трябвало да се размишления върху това, че самичък би трябвало да оправя нещата си, а не да разчита на страната. Това е едно от най-лошите последици от социалистическата система. Но страната не би трябвало и да ти пречи. Трябва да основава благоприятни условия и закони нещата да вървят по-леко. И да няма рекет и корупция “, сподели той.
Творецът се замисля с горест и яд и за протичащото се с българската юноша.
„ За страдание, те непринудено се подлагат на едно ново иго – робството от технологиите. Това ще има неприятни последствия, изключително когато се развие изкуственият разсъдък. Човекът ще стане едно мудно, дебело създание – неподвижно, тъй като седи непрестанно с телефони и компютри – което няма да има никаква самодейност и никаква фикция, тъй като на всичкото от горната страна не чете книги, а книгите основават фикция. Ще се стигне досега, в който изкуственият разсъдък ще ни командва “, уверен е той.
Това, което го кара да мечтае и да се усмихва, е природата.
А какъв е пътят напред, след толкоз борби, рани, горчиви хапки, само че и възходи?
„ Държим се. И към момента не сме изгубили оптимизма “, увери музикантът легенда.
„ Научих се малко да се натъкмявам. Но понякога отново експлодирам. За това да съм по-сдържан и по-умерен, е съдействала доста моята брачна половинка Веселина. Тя ме приземява и успокоява “, показа той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ