Удар на метеорит прекратява ледената епоха преди 2.2 милиарда години
Има към 70 000 астероиди – части от останки от галактически обекти, които удрят Земята – известни на учените. Но единствено 190 от тях са оставили след себе си кратери след удара, които учените могат да разпознават през днешния ден.
Според изследване, оповестено в списание Nature Communications, най-старото сходно място на влияние, намерено в миналото, е в Западна Австралия, на към 500 благи североизточно от Пърт. Преди към 2,2 милиарда години солиден астероид е оставил кратер необятен към 70 км на това място.
Днес на прашната площадка с червени скали, наречена Ярабуба (Yarrabubba), липсва избран кратер – той e липсващ. поради ерозията и изместване на тектоничните плочи.
„ Има доста малко скали, която изпълват Ярабуба, и по-голямата част от тях са оцветени в алено “, декларира за Business Insider Тимънс Ериксън, академик от галактическия център Джонсън на НАСА и водещ създател на проучването.
Но скали, основани от катаклизмичното събитие, въпреки всичко са останали. Малък рид в средата на площадката, наименуван Барланги, е напълно от скали, които са се образували при мощната топлота и напън от въздействието на астероида.
С датирането на тези скали, Ериксън и екипът му, съумяват да дефинират точната възраст на кратера Ярабуба. Резултатите демонстрират, че е бил с над 200 милиона години по-стар от всички други кратери, които учени са разкрили на Земята.
Ярабуба е в отдалечената част на Западна Австралия; най-близкият град, Микатара, (Meekatharra), е на към 70 км от кратера, като до него се стига по чакълен път. Ериксън пътува там през 2014 година и събира 200 кг скали, които да изследват.
За да дефинира възрастта на тези скали, екипът му потапя пробите във вода в лаборатория, след което течността се зарежда със 120 000 волта електрическа сила. Електричеството разделя скалите на микроскопични зърна от циркон и моназит. Тези минерали гълтам радиоактивен материал като уран, което разрешава на учените да ги датират.
Анализът демонстрира, че скалите от кратера Ярабуба са на възраст 2,222 милиарда години плюс или минус 5 милиона години.
Следващият най-стар кратер, получен от удар върху планетата, е Вредефорд (Vredefort) в Южна Африка, който е на 2,02 милиарда години. След него, трети по възраст, е този в Съдбъри, Онтарио в Канада, който е остарял 1,85 милиарда години.
Но възрастта на кратера на Ярабуба не е единствената изненадваща част от историята, Ериксън споделя: Въздействието „ се е случило през доста трагично време в историята на Земята, като след удара планетата минава към климат по-сравним с днешния “.
Според изследването, когато метеорът Ярабуба удря Земята, той евентуално се е блъснал в ледена планета. Това е по този начин, тъй като преди 2,2 милиарда години планетата е била в края на ледената ера, наречена „ снежна топка Земя “.
Екипът на Ериксън прави модел, симулиращ резултата солиден астероид, удрящ ледена завивка и открива, че сходно влияние може да отдели до 100 милиарда тона водна пара в горната част на атмосферата.
Това вливане на вода може би е причина атмосферата на Земята да улавя повече топлота, затопляйки планетата и прекратявайки ледниковия интервал, споделя Ериксън.
„ Водата е доста ефикасен парников газ, доста повече от въглеродния диоксид “, добави той.
Метеорът Ярабуба не е единствената галактическа канара, която трансформира климата на Земята. Астероид с широчина 10 км, който пада в Чиксулуб, Мексико, преди 66 милиона години, провокира диви пожари, които се простират на стотици километри, задействали цунами и освободили в атмосферата милиарди тонове сяра. Тази газообразна мъгла блокира Слънцето, охлажда Земята и обрича динозаврите. Киселият дъжд също усилва киселинността на международните океани, причинявайки всеобщо изгубване на морски типове.
Авторите на проучването пишат, че сходно „ извънземно бомбардиране “ евентуално има огромни последствия за развиването на Земята през цялата й история.
„ Често наподобява по този начин, че като че ли астероидът удря Земята на място, което е много неповторимо за нея, с цел да промени фрапантно климата на планетата “, споделя Ериксън. „ Например, на мястото на полуостров Юкатан, където се случва ударът на Чиксулуб, има огромни залежи на сол и гипс, които са отделили големи количества сяра в атмосферата, създавайки ужасни киселинни дъждове. “
Оригиналната публикация е в списание Business Insider.
