Ропотамо, Альоша, Моята китара и Орфей за Сън сънувах: Маргрет Николова на 95
има голямо провинение към първата дама на българската сцена, което никой в никакъв случай не може да изкупи
Най-дълговечната жена - легенда на София, откакто се сбогувахме със Стоянка Мутафова - Маргрет Николова, навърши 95 години. Странното име, изключително пък за соца, когато е първата естрадна звезда в страната, се дължи на свещеника, който отхвърля да благослови определеното от кръстницата й име Грета, та бил фиктивен разновидността с нещо от Мария и се получило това, с което софиянката я познава цяла България.
Започва кариерата си още на 17, на 23 приключва Консерваторията и школуваното й пеене става нейна запазена марка.
Тя става първата „ заслужила артистка ” в гилдията, където с тази купа са отличени малко на брой: Леа Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров и Васил Найденов, Вили Казасян. Само Лили Иванова получава от Тодор Живков висшата „ национална артистка ”, което тогава подсигурява 100 лева към заплатата и влизане в контингента на Правителствена болница и станциите на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Държавния и Министерския съвет. За „ заслужилите ” такива облаги няма. Маргрет Николова живее непретенциозно и при зенита на славата си, и след отдръпването от дейната концертна активност.
Лили Иванова има голямо провинение към нея, тъй като от злоба изрича тежки думи, които никой в никакъв случай не може да не помни, нито да изкупи, само че това е една друга история, която не е красива, нито празнична.
Маргрет става трета на най-престижния в соцлагера фестивал в Сопот през 1964 година,, първа е на другите – в Братислава, Москва и Варшава.
Взема първата Мелодия на годината, дружно с Петър Петров за песента
Любили сме, любили и през същата 1969 година дружно с Кирил Семов печелят Голямата премия на Златният Орфей със Сън сънувах.
Гастролира в Русия, Украйна и останалите 13 страни в Съюз на съветските социалистически републики, в Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.
Освен флагманската ария на първия й албум Ропотамо от 1961 година, която в нашия век получи своя джазирана версия и тя още веднъж се качи на сцената, с цел да пее с младите музиканти, които я направиха, евръгрийн стават Моята китара, и тя със супир еврозвучене, и тя със актуален аранжимент изпята и през този век, Целуни ме, Пролет моя, Юнга и доста други.
Международна популярност в целия соцлагер има съвършеното й осъществяване и на български, и на съветски език на песента Альоша, която и до през днешния ден се върти по първи канал на московската телевизия.
Маргрет пее без акцент и на френски език, чудесно музицира и на британски. Майсторка е в осъществяването на шансони, на съветски романси, а през 80-те и 90-те години се специализира в остарялата градска ария.
Репертоарът й включва повече от 600 части за най-малко 60 години на сцената. Изнесла е близо 10 000 концерта, в никакъв случай – в заведения.
Маргрет Николова е била член на журито от основаването на фестивала Златен кестен в Петрич и ръководител на журито на фестивала за остарели градски песни Под липите в Стара Загора.
През 2000 година, на 72-годишна възраст, приключва певческата си кариера, само че има спорадични участия и по-късно. Гласът й е в съвършена форма при всяка от тези изяви за удивление на мнозина.
Любопитна история е, че без тя даже да подозира брачният партньор на певицата Петър Николов издава книга за нея – С ария в живота, екземпляри от която имат единствено най-близки хора на фамилията. Той не цели огромни тиражи, нито пък огромни облаги, на каквито разчитат други звезди от това време при литературните си опити и искания, издавани през нашия век.
На 31 октомври 2018 година е маркирана 90-годишнината на Маргрет Николова. Това става в Руския културно-информационен център в София с концерта Старите песни, проведен на Представителния отбор на въоръжените сили с началник Снежина Темелкова, в който вземат участие доста артисти и сформира.
създател: СЛАВА
...
Най-дълговечната жена - легенда на София, откакто се сбогувахме със Стоянка Мутафова - Маргрет Николова, навърши 95 години. Странното име, изключително пък за соца, когато е първата естрадна звезда в страната, се дължи на свещеника, който отхвърля да благослови определеното от кръстницата й име Грета, та бил фиктивен разновидността с нещо от Мария и се получило това, с което софиянката я познава цяла България.
Започва кариерата си още на 17, на 23 приключва Консерваторията и школуваното й пеене става нейна запазена марка.
Тя става първата „ заслужила артистка ” в гилдията, където с тази купа са отличени малко на брой: Леа Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров и Васил Найденов, Вили Казасян. Само Лили Иванова получава от Тодор Живков висшата „ национална артистка ”, което тогава подсигурява 100 лева към заплатата и влизане в контингента на Правителствена болница и станциите на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Държавния и Министерския съвет. За „ заслужилите ” такива облаги няма. Маргрет Николова живее непретенциозно и при зенита на славата си, и след отдръпването от дейната концертна активност.
Лили Иванова има голямо провинение към нея, тъй като от злоба изрича тежки думи, които никой в никакъв случай не може да не помни, нито да изкупи, само че това е една друга история, която не е красива, нито празнична.
Маргрет става трета на най-престижния в соцлагера фестивал в Сопот през 1964 година,, първа е на другите – в Братислава, Москва и Варшава.
Взема първата Мелодия на годината, дружно с Петър Петров за песента
Любили сме, любили и през същата 1969 година дружно с Кирил Семов печелят Голямата премия на Златният Орфей със Сън сънувах.
Гастролира в Русия, Украйна и останалите 13 страни в Съюз на съветските социалистически републики, в Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.
Освен флагманската ария на първия й албум Ропотамо от 1961 година, която в нашия век получи своя джазирана версия и тя още веднъж се качи на сцената, с цел да пее с младите музиканти, които я направиха, евръгрийн стават Моята китара, и тя със супир еврозвучене, и тя със актуален аранжимент изпята и през този век, Целуни ме, Пролет моя, Юнга и доста други.
Международна популярност в целия соцлагер има съвършеното й осъществяване и на български, и на съветски език на песента Альоша, която и до през днешния ден се върти по първи канал на московската телевизия.
Маргрет пее без акцент и на френски език, чудесно музицира и на британски. Майсторка е в осъществяването на шансони, на съветски романси, а през 80-те и 90-те години се специализира в остарялата градска ария.
Репертоарът й включва повече от 600 части за най-малко 60 години на сцената. Изнесла е близо 10 000 концерта, в никакъв случай – в заведения.
Маргрет Николова е била член на журито от основаването на фестивала Златен кестен в Петрич и ръководител на журито на фестивала за остарели градски песни Под липите в Стара Загора.
През 2000 година, на 72-годишна възраст, приключва певческата си кариера, само че има спорадични участия и по-късно. Гласът й е в съвършена форма при всяка от тези изяви за удивление на мнозина.
Любопитна история е, че без тя даже да подозира брачният партньор на певицата Петър Николов издава книга за нея – С ария в живота, екземпляри от която имат единствено най-близки хора на фамилията. Той не цели огромни тиражи, нито пък огромни облаги, на каквито разчитат други звезди от това време при литературните си опити и искания, издавани през нашия век.
На 31 октомври 2018 година е маркирана 90-годишнината на Маргрет Николова. Това става в Руския културно-информационен център в София с концерта Старите песни, проведен на Представителния отбор на въоръжените сили с началник Снежина Темелкова, в който вземат участие доста артисти и сформира.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ