Има нещо твърде нелепо в това, че точно журналисти дават

Има нещо прекомерно неуместно в това, че тъкмо публицисти дават ум по какъв начин Слави Трифонов трябвало да организира изявлението си против Борисов. Защо не задал оня въпрос, който трябвало да зададе, за какво не му дал отговор по оня метод, по който трябвало да отговори, за какво реакциите му били забавени и дал площад на Бойко да си разиграва коня. Дори Валерия Велева надигнала глас по какъв начин Бойко разгромил Слави. Но драга Валерия, виждали сме по какъв начин вие вършиме изявленията. И баници. И други неща.
Ще ни се плахо-плахо да попитаме: абе пичове, вие като сте публицисти, и сте толкоз прецизни, точни, наблюдателни, за какво не попитахте Борисов сами за всички тези неща през всички тези години? Защо би трябвало Слави Трифонов да сбъдва неосъществените ви мокри сънища и да демонстрира геройство там, където вие по този начин или другояче не го проявихте?
Всеки публицист може да си извади акредитация за Министерски съвет, може да си извади акредитация за Народното събрание, да отиде на конференция на Борисов, да го хване в коридорите, да си включи диктофона и да го пита безусловно всичко, което си изиска. Точно по този начин, както преди време българите в Лондон го бяха разкостили и непосредствено му зададоха въпроса дали когато се огледа в огледалото вижда Пеевски. Това бяха най-обикновени хора, на които не им пукаше за нищо и които имаха смелостта да изпържат Борисов без всевъзможни угризения. Смяха му се, подиграваха го, смазаха го. И истината е, че този въпрос може да се зададе напълно умерено и тук: има стотици обстановки, в които Борисов е на линия пред публицистите. Може да го пита даже стажант-репортер от новак вестник.
Но не. Слави Трифонов се трансформира във Великия дипломат на несбъдналата се българска публицистика и тя се разсърди и нададе детски плач; вкопчена в шлифера на Трифонов заподскача - батко, батко, за какво не го пита за това? Защо батко Слави не пита това, което аз в никакъв случай не попитах? Какъв батко си ни ти, и прочее - купи ми сладолед и пуканки, качи ни на мотора да покараме и ние. Така както народът по месиански избра Борисов, по този начин и Слави трябваше месиански да ни изведе от тежкия нокдаун, в който е изпаднала българската публицистика. Нещо като Батман против Супермен, двама супергерои, които би трябвало да проектират всичко това, което мислим, само че или не можем, или ни мързи да попитаме.
Трифонов фактически не беше във форма и изпусна златен късмет. Но какво за стотиците шансове, които бг публицистиката изпуска редовно и калкулира борбата си с упътвания в обществените мрежи, вместо с същински въпроси? Министерски съвет е ваш, коридорите на Народното събрание - също. Само че Борисов се оказа прав, казвайки, че страдаме повече от автоцензура, в сравнение с от цензура. Докато чакаме Слави да пита вместо нас, няма по какъв начин да е друго.

Автор: Райко Байчев