Има моменти, в които хич не ти е до усмивка,

Има моменти, в които никак не ти е до усмивка, само че се усмихваш. За да скриеш своята накърнимост. За да покажеш, че никак не ти дреме. Или с цел да пребориш самичък себе си. Когато усмивката пристигна принудително на лицето ни, ние я викаме по разнообразни аргументи и тя е още един метод да взаимодействаме с другите, дружно с езика на тялото, със самите ни думи.

Усмивката напук като щит

В какви обстановки може да се появи онази наша усмивка напук? Всички сме имали моменти, в които сме се чувствали нападнати по някакъв мотив. Имали сме дни, в които сме проявявали самоконтрол, с цел да избегнем отрицателни последици от спор или кавги. Може просто да сме спирали диалога, без да отговаряме на нападките. Така сме решили, тъй като другият не ни чува и ни се е коства безсмислено да го продължим. Знаем, че усмивката ни в тези обстановки ще ни помогне да се предпазим от отрицателно отношение и постоянно може да подейства обезоръжаващо на нападателя. Тя е нашият ексцентричен метод да избегнем спора. Чрез нея демонстрираме нежеланието си да бъдем част от негативните страсти, отправени към нас. Нашата усмивка се оказва много мощен щит при защита. Щит, с който прекратяваме борбата и не разрешаваме да бъдем уязвени.

Усмивката ни напук като оръжие

Има майстори на усмивката напук, ехидната, която демонстрира неуважение. Случва се по този начин, че когато против тях стои някой запенил се от нерви нападател, те излизат от обстановката с надменната си усмивка и го оставят...сам в своя яд. Тогава ядът на нападателя упорства и може да стане страшничко, тъй като тази усмивка му споделя “Не ми пука от думите ти. Не могат да ме обиден ”. Това напряко го взривява. Той усеща неуважение към личността си или възприема усмивката на съперника си за симптом на предимство. Но откакто тя е единствената реакция, никой не може да бъде атакуван за това, че безмълвно се усмихва.

Кога усмивката принудително демонстрира същинските ни усеща?

С усмивката си напук постоянно споделяме на другите “Добре съм ”. Отвътре може да ни ври и кипи или да изпитваме мощна болежка, на лицето ни обаче се вижда усмивка. Може да е малко крива и горчива, само че въпреки всичко е там. Най-близките ни хора постоянно разпознават какво е положението ни оттатък нея. Когато я употребяваме пред тях ни се желае да ги предпазим от положението си или сме се затворили и не желаем да го споделим. Но същинския другар би изтрил тази нескопосана усмивка с добър диалог.

Лицемерната усмивка

Има хора, които употребяват усмивката като средство да покажат доброжелателност, даже и когато никак не харесват индивида против себе си. Толкова са привикнали да я употребяват, че тя се е трансформирала в някакъв тип тик на лицето им. Лицемерните усмивки са транспарантни и елементарно се разпознават. Тази подправена усмивка загрозява лицето и демонстрира същинската същина на този, който я употребява за операции. Хора, които се усмихват, а след това приказват или правят нечестни неща, би трябвало просто да бъдат избягвани. Откритите борби единствено ще ни отровят.

Инатливата усмивка като автотерапия

Когато не се усещаме добре усмивката може да ни подейства като изплъзване от личните ни негативни страсти. Нещо като метода, по който Барон Мюнхаузен се самоизмъква от тресавището, като се издърпва за личната си плитка. Въпросът е дали ще позволим на усмивката си да стане същинска част от нас, а не да остане фалш за пред другите. Тя може да бъде нашата автотерапия, с която да променим придошлите в нас негативни страсти. Има сполучливи практики по смехотерапия, най-малкото, което можем да създадем е да се погледаме малко в огледалото, усмихвайки се и да си напомним какъв брой по-хубави и отзивчиви ставаме и по какъв начин започваме да се харесваме. А от там ще пристигна и по-високата самокритика, която има безспорно притегателна мощ.

Всеки от нас избира по какъв начин да употребява своята усмивка малко напук. Когато имаме задоволителен опит с нейното влияние сами избираме моментите и хората, на които да я покажем. Важното е да не губим откровената си усмивка. Така че - усмихвайте се на живота, това е значимо!