В сърцето на Торино се издига Моле Антонелиана – емблематична

В сърцето на Торино се издига Моле Антонелиана – емблематична постройка, достигаща 167 метра височина. Започнала като синагога, през днешния ден тя е дом на Националния музей на киното. Тази архитектурна перла съчетава история, изкуство и софтуерни достижения, предлагайки неповторимо културно прекарване.

Първоначално Моле Антонелиана е замислена като синагога, поръчана от еврейската общественост в Торино. Архитектът Алесандро Антонели обаче имал по-големи упоритости. Той разширил плана, добавяйки етаж след етаж, купол след купол. Това довело до привършване на бюджета и търпението на поръчителите. В последна сметка постройката е приключена като паметник в чест на крал Виктор Емануил II. Тя се трансформирала в най-високата зидана структура в Европа за своето време.

Превръщането на Моле Антонелиана в музей на киното стартира през юни 1941 година. Тогава Мария Адриана Проло основава Националния музей на киното. Тя събирала остарели афиши, кино ленти и оптични уреди, даже по време на Втората международна война. С помощта на режисьора Джовани Пастроне, Проло избавя голям брой артефакти от давност. Първоначално сбирката е била непретенциозно приютена в една от залите на кулата.

Пътят на музея е изпълнен с провокации. След пожар през 1983 година той затваря порти. Но фантазията на Мария Проло не умира. През юли 2000 година Моле Антонелиана още веднъж отваря порти като Национален музей на киното. Швейцарският сценограф Франсоа Конфино управлява огромната реорганизация. Той трансформира кулата в жив организъм, сливащ архитектура и кино.

Преживяването в музея е интерактивно и завладяващо. Конфино проектира пространството като серпантина, имитираща кино ролка. Посетителите стартират от „ археологическия “ етаж, отдаден на светлинните игри от XVII век. Тук могат да се въртят дръжки на остарели зоотропи и да се наднича през визьори. Това е странствуване през праисторията на движещите се картини.

Сърцето на музея е Залата на времето. Това е централно пространство под купола, наподобяващо катедрала. Посетителите лежат в червени шезлонги, гледайки прожекции на типичен кино фрагменти върху купола. Около това ядро са ситуирани „ параклиси “ на жанровете. Те са отдадени на уестърна, научната фантастика, комедията и ужаса. В параклиса на ужасите сенките на Носферату преследват въображението. Тук е и статуята на господ Молох от кино лентата „ Кабирия “.

Колекциите на музея са същинска съкровищница. Сред най-привлекателните експонати е черният дантелен корсет на Мерилин Монро. Друг впечатляващ предмет е ковчегът на Дракула от класическата екранизация с Бела Лугоши. Музеят съхранява стотици хиляди фотоси, сюжети и над 300 000 плаката. Лични движимости на Федерико Фелини, като черната му шапка и аления шал, също са изложени. Сценарият на „ Кръстникът II “ с ръкописните бележки на Копола предлага взор към креативния развой.

Торино е бил италианският Холивуд при започване на XX век. Градът е хазаин на огромни кино продукции. Днес Моле Антонелиана е фар на културата, привличащ над 800 000 гости годишно. Музеят предлага и панорамен стъклен асансьор. Той е инженерно знамение, издигащо се без забележими опорни релси. Пътуването трае 59 секунди и разкрива вътрешната архитектура на кулата. Асансьорът води до Темието, дребен храм на върха. От панорамната тераса се открива панорама към Торино. В явен ден Алпите обгръщат града, създавайки незабравима гледка.

Моле Антонелиана е доказателство, че фантазиите могат да трансформират формата си, само че в никакъв случай не изчезват. Това, което е трябвало да бъде храм на една религия, през днешния ден е храм на общата пристрастеност към киното. Кулата стои гордо, пазейки сенките на предишното и светлините на бъдещето в една безкрайна прожекция под звездите.