Има много странни неща в орбитата на нашето Слънце, които

Има доста странни неща в орбитата на нашето Слънце, които астрономите към момента не могат да схванат. Ето 10 от най-странните и необясними явления в нашата Слънчева система.

Бурите на Юпитер наподобяват като кошери

Циклони съществуват на множеството планети, които имат атмосфера и влага под облаците – в това число на нашата лична Земя. Тези стихии са познати с разнообразни имена на нашата планета. В взаимозависимост от това къде живеете, може да сте по-добре осведомени с тях като „ урагани “ или „ тайфуни “. Обикновено циклоните на Земята имат много закръглена форма с „ око “ в центъра.

Това обаче, не е правилно за бурите на някои газови колоси. Неотдавна беше открит чудноват феномен за циклоните на Юпитер: Тези стихии постоянно одобряват шестоъгълни форми, оформящи конструкция на пчелна пита.
Юпитер не е единственият газов колос, чиито стихии имат шестстранна ъглова форма. През 1988 година учени откриха голям шестоъгълен циклон на Сатурн.

Все отново пчелното копие на Юпитер наподобява неповторимо. Представени са теории за това, което предизвиква тези странни ъглови стихии. Но в по-голямата си част те остават тайнственост.

Луната на Сатурн, Япет е завършена като орех

Представете си, че вместо да има най-високите си планински върхове, разпръснати на разнообразни елементи от повърхността, Земята имаше всичките си най-високи планини, образуващи една дълга, непрекъсната верига през екватора. Такава всъщност е обстановката на Япет. Този дълъг планински било има височина 20 километра, което е повече от два пъти по-високо от връх Еверест. Тази верига планини, също по този начин придава на луната своята ясно изразена и много объркваща „ орехова “ форма.

Учените към момента не са сигурни за какво съществува този било. Някои считат, че може би са останките от пръстен (малко като пръстените на Сатурн), които в последна сметка се срутват на повърхността. Други считат, че това може да бъде направено от парчета от някогашна луна. Онова, което е ясно обаче е, че тази луна може да е един от най-странните обекти в Слънчевата система.

Луната „ Франкенщайн “ наречена Миранда

Една от най-странните луни в слънчевата система е Миранда, която обикаля към Уран. Миранда има доста неравна повърхнина, меко казано. Луната е цялостна с кратери и дълбоки каньони, които й придават на тип на „ мозайка “.

Има няколко теории за това, за какво Миранда има този тип. Едната е, че Миранда може да е претърпяла серия от пагубни въздействия, оставяйки я непрекъснато белязана. Самият Уран най-вероятно е бил изправен пред няколко конфликта в една точка (което води до страничната орбита), тъй че тази доктрина наподобява тематично прилягаща.

Друга доктрина е, че силата на гравитацията на Уран предизвиква на Миранда невероятна вулканична интензивност, която дава странната, неравна форма на луна.

Нептун излъчва повече топлота в сравнение с получава

Ако една планета е задоволително надалеч от Слънцето, вие очаквате тя да има мразовит пейзаж. Просто погледнете към Плутон: най-топлото място на Плутон има температура от  към -223 градуса по Целзий, а учените считат, че в миналото планетата джудже е имала реки от течен азот, пресичащи нейната повърхнина.

Нептун е публично най-далечната планета от Слънцето. Въпреки че не е тропически парадайс по никакъв метод – температурите на повърхността нормално не надвишават -200 градуса по Целзий, астрономите не имат вяра, че Нептун е в действителност толкоз леден, колкото теоретично би трябвало да бъде. Това е по този начин, тъй като Нептун по някакъв метод излъчва два пъти повече сила, в сравнение с получава от Слънцето.

Астрономите към момента не са сигурни за какво. Вероятно най-убедителната доктрина допуска, че може да се дължи на „ диамантени дъждове “. Атмосферното налягане на Нептун кара метана в атмосферата му да се компресира и да се трансформира в диаманти. Тези диаманти по-късно падат като дъжд и създават топлота от триенето с тежката атмосфера. На собствен ред това изяснява необикновеното количество сила, излъчващо се от този другояче доста леден колос.

Плутон наподобява има съвсем безкрайно доставяне с азот

Плутон е толкоз дребен, че едвам има нужната гравитация, с цел да задържа атмосферата си. В резултат на това Плутон непрестанно губи стотици тонове от своята най-вече азотна атмосфера при въртенето си към Слънцето.

Имайки поради това е учудващо за какво Плутон към момента не е изгубил напълно азотната си атмосфера. Учените размишляват, че някакъв прикрит геоложки развой би трябвало да основава целия авариен азот, само че точността на този развой остава мистерия.

На ръба на Слънчевата система има девета планета

Ако може да се има вяра на някои астрономи, в Слънчевата система може да има девета планета. За страдание, те не приказват за Плутон. Астрономите са забелязали някои странни гравитационни модели в обектите в Кайперовия пояс (голямо поле на метеорити оттатък орбитата на Нептун). Тези гравитационни аномалии могат да се обяснят с съществуването на огромна планета. Засега назовават явлението „ Планета девет “.

Получаването на съответно доказателство за Деветата планета ще бъде мъчно, тъй като в случай че я има, тя е във външните елементи на Слънчевата система, което ще затрудни намирането й даже с най-модерните телескопи. Астрономите са пресметнали, че тази планета, в случай че съществува, ще бъде мразовит свят с почти три пъти по-голям размер от този на Земята.

Метанът на Марс

Въпреки че е открито, че метанът съществува на доста планети, астрономите към момента се вълнуват, когато го открият. Това е по този начин, тъй като метанът е елементарен непряк артикул на живота. Въпреки това, метанът може да бъде основан и посредством небиологични средства, тъй че не подсигурява съществуването на живот.

Марс няма нищо общо с количеството метан на Земята. Но даже и дребното количество метан, намерено на Марс, е вълнуващо, тъй като количеството му варира на другите места на планетата. Нещо повече, тази разновидност наподобява се случва въз основа на сезоните.

Учените имат няколко теории за това, какво предизвиква вариациите. Например, метанът може да бъде всмукан и освободен от скали на повърхността според от сезона. Разбира се, по-вълнуващата доктрина е, че промени в количеството на метана са породени от съществуването на някакъв тип бактерии, т.е. живот на Марс, най-вероятно ситуиран под повърхността на планетата.

Горната атмосфера на Слънцето е доста по-гореща от повърхността му

Повърхността на Слънцето (частта от слънцето, която ни заслепява, когато го гледаме директно) е рисково гореща. Въпреки че повърхността е към 5500 градуса по Целзий,  по-малко забележимата атмосфера над повърхността (известна като короната на Слънцето) може да доближи сред един и 10 милиона градуса по Целзий.

Короната на Слънцето е толкоз слаба, че може да я видите единствено по време на слънчево затъмнение. Тогава за какво е толкоз по-гореща, спрямо ярката повърхнина на Слънцето?

Учените не са сигурни. Една от теориите е, че явлението може да бъде породено от милионите слънчеви изригвания с дребен размер, които се появяват на повърхността на слънцето всяка секунда, като трансферират сила от повърхността към атмосферата горе.

Нашата Слънчева система е по-различна от множеството звездни системи

Нашата Слънчева система може да е галактически пътешественик. Астрономите откриха, че множеството други звездни системи нормално имат планети близки по мярка, чиито орбити са разпределени в почти идентични дистанции една от друга.

Нашата Слънчева система няма идентични по мярка планети. Просто сравнете най-големите и най-малките планети: Юпитер е с повече от 28 пъти по-голям диаметър от този на Меркурий да вземем за пример. От позиция на размера бихме могли да поберем над 24 000 планети с размера на Меркурий в Юпитер.

В допълнение, дистанцията сред планетите няма нищо общо с дистанцията сред планетите в другите звездни системи. Астрономите не са доста сигурни каква е повода за тази уникалност на нашата Слънчева система. Някои считат, че повода е в Юпитер и внушителното гравитационно натоварване на Сатурн.

Светлината Ашън на Венера

Светлината Ашън е хипотетична фина светлина, за която се твърди, че се вижда от нощната страна на планетата Венера. За първи път е следена през 1643 година, като осветява тъмната страна на планетата, което я прави забележима за наблюдаващите, които гледат през телескопи.

Тази светлина е разказана като сходна на „ земната светлина “, която се случва, когато слънчевата светлина, отразена от Земята, осветява тъмните елементи на Луната. Това има смисъл при положение на луни като нашата. Тъй като те са задоволително покрай една огромна планета, светлината от Слънцето може да доближи до тях в странни ъгли, като се отразява от планетата, към която обикалят.

Обаче това пояснение е неприложимо за Венера, защото тя няма огромна луна обикаляща към нея наоколо. Астрономите са се опитвали да снимат светлината Ашън, само че наблюденията са толкоз необикновени и инцидентни, че всички опити до момента са се провалили.

Много от тях даже са се отказали да се пробват да потвърдят, че това събитие съществува. Има обаче стотици сведения за светлината Ашън – от актуалните дилетанти до астронома от 17-ти век Джовани Батиста Ричиоли. Тази светлина е толкоз неуловима и оспорвана, че е наречена „ Лох Нес на Венера “.