Какво е „зимна депресия” и защо един от всеки 10 човека страда от нея между октомври и април
Има доста фактори, които способстват за положението, учените още не са разкрили същинската причина
Освен с огненочервените и оранжеви листа, едно от по-малко уважаваните последствия на настъпването на есента е сезонната меланхолия. Познато с много подобаващия в англоговорящата част от света акроним „ SAD ” (seasonal affective disorder), това положение съществено може да повлияе метода на ви на живот и ежедневните ви действия.
Когато температурите последователно спадат, а продължителността на деня става все по-кратка в марша си към зимното слънцестоене, голяма част от хората по света ще изпитат един или няколко от признаците на SAD – възприятие на безизходност, безполезност, ниска сила и изчезнала мотивация, меланхолия, напълняване, отвращение за обществени контакти и мъчно заспиване. И до момента в който тъкмо тези признаци са присъщи за същинската меланхолия като психично положение, през есента те са свързани с няколко външни фактора и отминават незабавно щом сезонът се смени и организмът на индивида се приспособява. Допълнително тези признаци се обострят от безумната промяна на времето в края на октомври. Това се случва всяка година.
Учените още не са открили каква е повода за това положение. То обаче е напълно същинско и от него страдат годишно към 10% от хората. То стартира нормално още в края на лятото, когато денят стартира да става по-къс и завършва, в някои случаи, чак с настъпването на пролетта, когато още веднъж продължителността на деня стартира да се връща към допустимото. Състоянието е известно още като „ зимна меланхолия ”.
Все отново има няколко хипотези за какво човешкият организъм минава през това всяка година. Водещата такава е неналичието на задоволително серотонин – значим невротрансмитер в мозъка, чиято функционалност е да контролира настроенията. Според други проучвания това се дължи и на неналичието на задоволително слънчева светлина, която играе значима роля за настъпване на положението. Тя има резултат както върху количествата на витамин Д в човешкия организъм, по този начин и върху количеството на серотонин, което пък изяснява и понижената успеваемост на имунната система в този интервал и навлизащите сезонни вируси, в какъвто се трансформира към този момент и SARS-CoV-2. Всъщност точно витамин Д въздейства върху производството на въпросния невротрансмитер.
Има и няколко съвета по какъв начин да отвръщаме резултатите на „ зимната меланхолия ”. Първото е излизане на открито, под директна или индиректна слънчева светлина – нещо, което, за тези които си спомнят, бе неразрешено по време на първата коронавирус вълна у нас и по света. Друг способ, който да предотврати или най-малко понижи резултатите на SAD, са контактите с хора. Иронично и това бе „ непрепоръчително ”. Алтернатива, която би помогнала за превъзмогването на положението, е терапия с витамин Д през есенно-зимния интервал, само че за съответните дози и противопоказатели първо е хубаво човек да премине през лекарска консултация.
А в действителност е доста допустимо всички открити от науката причинители на зимната меланхолия да са просто разследване на еволюционните цикли у индивида, свързани точно със сезоните. Пролетта през всички години на човешка история е била свързвана с разцъфването на природата и с вярата за добра годишна продукция. Аналогично лятото – с празненства и развлечение. Есента със самобитен завършек на всички предишно изброено, а зимата - с битка против естествените сили и... оцеляване.
Освен с огненочервените и оранжеви листа, едно от по-малко уважаваните последствия на настъпването на есента е сезонната меланхолия. Познато с много подобаващия в англоговорящата част от света акроним „ SAD ” (seasonal affective disorder), това положение съществено може да повлияе метода на ви на живот и ежедневните ви действия.
Когато температурите последователно спадат, а продължителността на деня става все по-кратка в марша си към зимното слънцестоене, голяма част от хората по света ще изпитат един или няколко от признаците на SAD – възприятие на безизходност, безполезност, ниска сила и изчезнала мотивация, меланхолия, напълняване, отвращение за обществени контакти и мъчно заспиване. И до момента в който тъкмо тези признаци са присъщи за същинската меланхолия като психично положение, през есента те са свързани с няколко външни фактора и отминават незабавно щом сезонът се смени и организмът на индивида се приспособява. Допълнително тези признаци се обострят от безумната промяна на времето в края на октомври. Това се случва всяка година.
Учените още не са открили каква е повода за това положение. То обаче е напълно същинско и от него страдат годишно към 10% от хората. То стартира нормално още в края на лятото, когато денят стартира да става по-къс и завършва, в някои случаи, чак с настъпването на пролетта, когато още веднъж продължителността на деня стартира да се връща към допустимото. Състоянието е известно още като „ зимна меланхолия ”.
Все отново има няколко хипотези за какво човешкият организъм минава през това всяка година. Водещата такава е неналичието на задоволително серотонин – значим невротрансмитер в мозъка, чиято функционалност е да контролира настроенията. Според други проучвания това се дължи и на неналичието на задоволително слънчева светлина, която играе значима роля за настъпване на положението. Тя има резултат както върху количествата на витамин Д в човешкия организъм, по този начин и върху количеството на серотонин, което пък изяснява и понижената успеваемост на имунната система в този интервал и навлизащите сезонни вируси, в какъвто се трансформира към този момент и SARS-CoV-2. Всъщност точно витамин Д въздейства върху производството на въпросния невротрансмитер.
Има и няколко съвета по какъв начин да отвръщаме резултатите на „ зимната меланхолия ”. Първото е излизане на открито, под директна или индиректна слънчева светлина – нещо, което, за тези които си спомнят, бе неразрешено по време на първата коронавирус вълна у нас и по света. Друг способ, който да предотврати или най-малко понижи резултатите на SAD, са контактите с хора. Иронично и това бе „ непрепоръчително ”. Алтернатива, която би помогнала за превъзмогването на положението, е терапия с витамин Д през есенно-зимния интервал, само че за съответните дози и противопоказатели първо е хубаво човек да премине през лекарска консултация.
А в действителност е доста допустимо всички открити от науката причинители на зимната меланхолия да са просто разследване на еволюционните цикли у индивида, свързани точно със сезоните. Пролетта през всички години на човешка история е била свързвана с разцъфването на природата и с вярата за добра годишна продукция. Аналогично лятото – с празненства и развлечение. Есента със самобитен завършек на всички предишно изброено, а зимата - с битка против естествените сили и... оцеляване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ