Специален репортаж на bTV: Кой остави само Господ над главния прокурор?
Има ли задкулисие при основаването на днешната правосъдна система? На този въпрос дава отговор в предаването „ 120 минути “ проф. Пенчо Пенев, един от основателите на Конституцията на Република България в достойнството ѝ за правораздаването.
Проф. Пенчо Пенев е част от първия и втория кабинет на Андрей Луканов през 1990 година, както и от държавното управление на Димитър Попов. Управлява правораздаването директно преди и след първите демократични избори. Той е парламентарен арбитър в първия състав на Конституционния съд след измененията. Участва в основаването на Конституцията и на правосъдната система на България.
Реакции от служебната власт и президентството за желаното премахване на основния прокурор„ По това време бях министър на правораздаването, когато се приемаше Конституцията, в същото време и народен представител във Великото Народно заседание. В качеството ми и на народен представител и на министър съм взел участие в този развой. Работеше една подкомисия към комисията за разработване на конституцията, която се занимаваше със правосъдната власт “, спомня си професорът.
Снимка: bTV
В началото на прехода той е част от така наречен реформаторска вътрешна съпротива в Българска комунистическа партия, а по-късно на Българска социалистическа партия, довела до свалянето на Тодор Живков от власт. Реформаторските сили в партията се оглавяват от Андрей Луканов и Петър Младенов против консервативното крило, отпред с Александър Лилов. Пенев е отпред на екипа на министерството на правораздаването, който строи новата правосъдна власт.
Снимка: bTV
„ Този план - това предложение на министерството, което тогава оглавявах залегна като първото предложение, първият план за правосъдна власт в Конституцията. В този план се предвиждаше прокуратурата да бъде прокуратура към съдилищата, прокуратура към съда. Това е парадигмата, по която е построена правосъдната власт в закона на устройство на съдилищата от 1934 година Това е в действителност системата по която се гради правосъдната власт през множеството време на съществуването на третата българска страна “, споделя още той.
„ Шумно бяха оповестени обстоятелства, които не отговаряха на истината “, уточни министърътНо не и във времето на тоталитаризма. През 45-те години тирания, у нас се построява прокуратура по руски пример, която да е централизирана, ударна мощ на ръководещата партия.
„ Говорим до 9 септември. Съгласно това предложение, което залегна в първия план на Конституцията се предвиждаше да има прокурор към ВКП, прокурори към апелативните съдилища, към окръжните съдилища. По този метод йерархичността е смекчена в смисъл, че прокуратурата и прокурора към ВКП няма личен уред. Апарат за влияние и практикуване на някаква еднолична власт, която да бъде в несъгласие с йерархичността, каквато би трябвало да я има на всички места. Включително и в демократичния свят. Ние считахме, че тази система за организация на прокуратурата е по-добрата и дава отговор на новите условия “, изясни проф. Пенев.
Снимка: bTV
Идеята да се скъса изцяло със руския модел на всесилен основен прокурор се сблъсква със сериозен отпор от самата прокуратура на тоталитарната страна, основана съгласно конституцията на националната република от 1971 година и настояща към този миг. В комисията, която основава конституцията се зараждат мощни лобита.
„ Шумно бяха оповестени обстоятелства, които не отговаряха на истината “, уточни министърът„ Тогава прокуратурата се почувства застрашена, в смисъл, че ще бъде принизена нейната роля, маргинализирана. И въпреки че не се предвиждаше нито да се посегне върху магистратския статут, нито във връзка с несменяемостта, нито във връзка с ранговете, не беше задоволително, тъй като дотогавашния модел на прокуратурата, записан в Конституцията от 1971-ва, предвиждаше една доста мощна организационна конструкция отпред с основна прокуратура и основен прокурор. Това нещо, това за което вие казвате, че е тоталитарен модел, това нещо се предвиждаше да бъде туширано. Те бяха подразнени, че се акцентира главната роля на съда “, изяснява той.
Под напън от прокуратурата на националната република планът за структурата на правосъдната система е изменен по този начин, че традицията от тоталитарната страна се придвижва в новата демократична конституция.
Одобрение, само че и подозрения показват депутатите в Народното събрание„ Компромисният вид да има конструкция, която следва структурата на съдилищата, уверен съм без никакви задни мисли от господин Иван Първанов, т.е. компромисния вид, който запази оня тип на прокуратурата от преди този момент беше препоръчана от човек от Съюз на демократичните сили. Съюзявайки се с висшия съд, висшият съд и основна прокуратура откриха доста съществено лоби и самите участници в комисията за разработване на конституцията и възприеха този компромисен вид. И в комисиите и в Народното събрание участваха депутати и от ляво и от дясно. Мина без никакви обструкции “, спомня си проф. Пенев.
Конституцията е призната с компромиса. Започва преходът, а ролята на основния прокурор в политиката и стопанската система на новата България се оказва в центъра или по-скоро в дъното на държавните процеси във всичките 33 години до ден сегашен. Първият основен прокурор след измененията Иван Татарчев ще остане в историята с най-простото пояснение за ролята на основния след измененията: „ Над мен е единствено Господ “.
Главният прокурор ще има седем дни, с цел да даде своето мнениеГлавните прокурори през идващите години ще се запомнят със кавги, които срутват доверието на българите в правораздаването.
Главният прокурор Иван Филчев остава в историята с делото в съда за правата на индивида в Страсбург, когато европейският съд открива, че „ предвид на централизирана конструкция на българската прокуратура, когато господин Филчев е основен прокурор, е било на практика невероятно да бъде извършено без значение следствие на уличаващите го условия, даже и след осъществяване на конституционната корекция, позволяваща на доктрина повдигането на обвинявания против него “.
Снимка: bTV
Цитатът е от прословутото дело „ Колеви “, заведено от прокурора Николай Колев през 2001 година, и довършено от фамилията му след убийството му през 2002 година
Почти всички основни прокурори след измененията са оставили съществени подозрения, че вземат участие в икономическия и политическия развой на страна на този политически състезател, който ги е избрал. През 2017-та предприемачът Сашо Дончев, спонсорирал опозиционния вестник „ Сега “ разкри за своя среща с основния прокурор Сотир Цацаров, в която е получил предизвестие.
Снимка: bTV
„ Аз бях поканен на среща с основния прокурор, с цел да ми каже, че моето държание стартира да става недопустимо и нетърпимо за него. И аз го запитвам: Вие какво желаете да ми кажете? А той ми споделя: Г-н Филчев ми сподели, че съм доста мек. И аз крещя: Вие какво си въобразявате? Тази институция си разрешава да ме заплашва. Вие разбирате ли в какво общество живеем? “, споделя тогава Сашо Дончев.
По думите ѝ съставянето на работещо държавно управление е приоритет номер едно„ Големият проблем на регулацията на правосъдната власт в конституцията е една неточност, която всички допуснахме тогава. Тази неточност е обвързвана с това, че всички депутати в Народно събрание - и от ляво, и от дясно, виждахме Народно събрание като институция, която ще е поръчител за независимостта на правосъдната власт. Парламентът като определен посредством свободни демократични избори, при съществуване на многопартийност, ще бъде аксиоматично оня орган, който ще може да подсигурява на правосъдната власт независимостта. Това е необятно отворена врата за нахлуване на политическо въздействие в кадровия орган на системата “, изяснява проф. Пенев.
Според него зад днешната роля на прокуратурата не стои скрит план в дните, когато е писана конституцията. А по-скоро неверна преценка. Включително на манталитета на обществото ни.
„ В тази връзка би трябвало да има законова наредба, която би трябвало да се реализира в няколко посоки - надзор на актовете за облик за формиране. Трябва да се упражни надзор по възбудени, само че спрени и прекалено забавени производства “, твърди още той.
Проф. Пенев не се наема с прогноза дали концепциите за промени в правораздаването, които партиите през днешния ден разискват, могат да бъдат анулирани от Конституционния съд. В в този момент настоящата българската конституция могат да бъдат направени промени и от нормално национално заседание, само че не и в частта, която визира ръководството на страната. Такива промени може да направи единствено велико национално заседание.
