Имаме ли убиец за министър? Кабинетът мълчи за катастрофата на енергийния Радев
Има ли палач - министър за първи път в родната история, или най-малко в демократичната ни? Възможно ли е това да е бил най-възловият - енергийният - индивидът, подредил лист на предприемачите, които би трябвало да си поделят няколко милиарда национална пара при закриването на ТЕЦ-овете, воглаве с видния и документиран спонсор на Политическа партия Сашо Дончев. Това е въпросът на годината, който обаче остава без отговор. Дали мълчанието е знак за единодушие?
На 29 януари, ни в чеп, ни в ръкав, като кръпка към отрасловото му изявление в официоза на всяка власт 24 часа е заложен въпрос, надалеч от енергетиката, който самичък по себе си е и доста тъп:
за какво министърът " се вълнува от сигурността на придвижването "? Сякаш има човек, който не се вълнува от тази тематика в страната с най-вече жертви на войната по пътищата в Европейски Съюз.
Още по-нелеп е отговорът - самопризнание на запитания Румен Радев, който отвръща, че преди " десетина години ", дали в действителност не си спомня точната дата и година, откакто така доста се вълнува, " участвах в злокобна злополука ".
Какво значи присъединяване в злополука в превод на човешки език?
Очевидно министърът на енергетиката не е " взел участие " като жертва, тъй като е жив.
От последващата му фраза, която звучи като опрощение, че е станало в " невъзможна за преодоляване обстановка " става още по-ясно какво може да е било неговото присъединяване, тъй като наподобява на думи на шофиращ.
Мътилката става по-голяма, тъй като той изяснява, че това е станало на автомагистрала.
От което поражда въпросът за какво обстановката да е била " невъзможна ", в случай че скоростта е била естествена, или както споделят служителите на реда - съобразена. Магистралите са най-безопасните пътища - теоретичен факт. И на тях има строги ограничавания и мининум завои, което и прави тези пътища такива, каквито потвърдено са - най-сигурни.
Естествено, министърът е пропуснал да означи още един значим подробност: че не става въпрос за българска, а за хърватска автомагистрала.
Това е значимо конкретизиране, тъй като в тази по-напреднала от нас балканска страна има съвършени пътища, а хората там не карат като джигити, заради което тя няма нашето нежелано челно място по гибел на пътя в целия Евросъюз...
Още на 15 януари - т.е. преди месец, Соня Колтуклиева от ПИК задава въпроси, свързани с злополуката на министъра до държавната осведомителна работа. Оттам няма отговор.
Мълчанието знак на единодушие ли е?
В нашата страна има закон за достъпа до информация, който ЗАДЪЛЖАВА институциите да дават отговор на въпроси. То не е каприз...
Интервюто - самопризнание в 24 часа очевидно излиза 2 седмици по-късно като отговор на нейното следствие, с цел да му отнеме температурата и скоростта.
Прави се по най-обидния за специалността метод: отговор на обиден от друга медия в личната.
А смехотворното е, че е направено дори още преди ПИК да си е разгласил въпросите в нета, което прави проблема още по-противен.
На собствен ред, и 19 минути зададе въпроси за злополуката, без да получи отговор нито от шефката на държавната пресслужба Ина Маркова, сякаш наша отдавнашна другарка, нито от пресцентъра на Министерството на енергетиката.
Отговор и ние нямаме. 3 работни дни. Ще ви дадем опция да прочете въпросите, до момента в който очаквате да научите от нас още детайлности, до които се добрахме по този абсурден проблем, който във всяка страна би довел най-малко до оставка на министъра.
Напомняме, че той е обществена фигура и ползата към неговите каузи и действия от предишното, сегашното и бъдещето и към всевъзможни благоприятни условия за зависимости е публичен. Не може да става дума за персонален живот.
Ще напомним, че Промяната към този момент има и други сходни проблеми. Депутатката и кандидат-кмет на дунавската ни столица Русе от Политическа партия Рена Стефанова, експрокурор и настоящ юрист, менторка на Лена Бориславова, правист на бащата на партията Ник Събев - Еконтий, бутна и потроши жена на пешеходна пътека предколедно. И побърза да подписа съглашение с прокуратурата, ръководена по това време от сякаш омразния на същата партия Гешев, с цел да отърве пандиза.
Кандидат-депутатка от Политическа партия и препоръчана за шеф на дирекция в Министерството на младежта и спорта, родила бебе от ексдепутат от Политическа партия, излязъл от Народно събрание тъкмо, с цел да влезе въпросната Рена, пък е съдена за убийството на брачна половинка й наскоро посред София...
Ето и нашите питания:
В изявление за 24 часа министър Радев признава, че е " взел участие в злополука ", в която е погубен човек. Като какъв е взел участие и той ли е предизвикал гибелта?
Лежал ли е в ареста в Хърватия затова или не е?
Плащал ли е холдингът, където е работил кръвнина?
Участва ли въпросният холдинг или други свързани директно и индиректно лица и компании, за които министърът е работил, в листата по ПВУ на сдружения, които ще усвоят средства след старта на закриването на ТЕЦ-овете и мините в Маришкия басейн?
Може ли, в случай че има такива обстоятелства, да се пояснява като взаимозависимост към избрани лица и компании?
Заради всичко това ли са редуцирани единствено до това прословуто изявление всичките негови медийни изяви като министър към този момент 9-и месец?
Поздрави,
Екипът на 19 минути
създател: СЛАВА
...
На 29 януари, ни в чеп, ни в ръкав, като кръпка към отрасловото му изявление в официоза на всяка власт 24 часа е заложен въпрос, надалеч от енергетиката, който самичък по себе си е и доста тъп:
за какво министърът " се вълнува от сигурността на придвижването "? Сякаш има човек, който не се вълнува от тази тематика в страната с най-вече жертви на войната по пътищата в Европейски Съюз.
Още по-нелеп е отговорът - самопризнание на запитания Румен Радев, който отвръща, че преди " десетина години ", дали в действителност не си спомня точната дата и година, откакто така доста се вълнува, " участвах в злокобна злополука ".
Какво значи присъединяване в злополука в превод на човешки език?
Очевидно министърът на енергетиката не е " взел участие " като жертва, тъй като е жив.
От последващата му фраза, която звучи като опрощение, че е станало в " невъзможна за преодоляване обстановка " става още по-ясно какво може да е било неговото присъединяване, тъй като наподобява на думи на шофиращ.
Мътилката става по-голяма, тъй като той изяснява, че това е станало на автомагистрала.
От което поражда въпросът за какво обстановката да е била " невъзможна ", в случай че скоростта е била естествена, или както споделят служителите на реда - съобразена. Магистралите са най-безопасните пътища - теоретичен факт. И на тях има строги ограничавания и мининум завои, което и прави тези пътища такива, каквито потвърдено са - най-сигурни.
Естествено, министърът е пропуснал да означи още един значим подробност: че не става въпрос за българска, а за хърватска автомагистрала.
Това е значимо конкретизиране, тъй като в тази по-напреднала от нас балканска страна има съвършени пътища, а хората там не карат като джигити, заради което тя няма нашето нежелано челно място по гибел на пътя в целия Евросъюз...
Още на 15 януари - т.е. преди месец, Соня Колтуклиева от ПИК задава въпроси, свързани с злополуката на министъра до държавната осведомителна работа. Оттам няма отговор.
Мълчанието знак на единодушие ли е?
В нашата страна има закон за достъпа до информация, който ЗАДЪЛЖАВА институциите да дават отговор на въпроси. То не е каприз...
Интервюто - самопризнание в 24 часа очевидно излиза 2 седмици по-късно като отговор на нейното следствие, с цел да му отнеме температурата и скоростта.
Прави се по най-обидния за специалността метод: отговор на обиден от друга медия в личната.
А смехотворното е, че е направено дори още преди ПИК да си е разгласил въпросите в нета, което прави проблема още по-противен.
На собствен ред, и 19 минути зададе въпроси за злополуката, без да получи отговор нито от шефката на държавната пресслужба Ина Маркова, сякаш наша отдавнашна другарка, нито от пресцентъра на Министерството на енергетиката.
Отговор и ние нямаме. 3 работни дни. Ще ви дадем опция да прочете въпросите, до момента в който очаквате да научите от нас още детайлности, до които се добрахме по този абсурден проблем, който във всяка страна би довел най-малко до оставка на министъра.
Напомняме, че той е обществена фигура и ползата към неговите каузи и действия от предишното, сегашното и бъдещето и към всевъзможни благоприятни условия за зависимости е публичен. Не може да става дума за персонален живот.
Ще напомним, че Промяната към този момент има и други сходни проблеми. Депутатката и кандидат-кмет на дунавската ни столица Русе от Политическа партия Рена Стефанова, експрокурор и настоящ юрист, менторка на Лена Бориславова, правист на бащата на партията Ник Събев - Еконтий, бутна и потроши жена на пешеходна пътека предколедно. И побърза да подписа съглашение с прокуратурата, ръководена по това време от сякаш омразния на същата партия Гешев, с цел да отърве пандиза.
Кандидат-депутатка от Политическа партия и препоръчана за шеф на дирекция в Министерството на младежта и спорта, родила бебе от ексдепутат от Политическа партия, излязъл от Народно събрание тъкмо, с цел да влезе въпросната Рена, пък е съдена за убийството на брачна половинка й наскоро посред София...
Ето и нашите питания:
В изявление за 24 часа министър Радев признава, че е " взел участие в злополука ", в която е погубен човек. Като какъв е взел участие и той ли е предизвикал гибелта?
Лежал ли е в ареста в Хърватия затова или не е?
Плащал ли е холдингът, където е работил кръвнина?
Участва ли въпросният холдинг или други свързани директно и индиректно лица и компании, за които министърът е работил, в листата по ПВУ на сдружения, които ще усвоят средства след старта на закриването на ТЕЦ-овете и мините в Маришкия басейн?
Може ли, в случай че има такива обстоятелства, да се пояснява като взаимозависимост към избрани лица и компании?
Заради всичко това ли са редуцирани единствено до това прословуто изявление всичките негови медийни изяви като министър към този момент 9-и месец?
Поздрави,
Екипът на 19 минути
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ