Цифровото земеделие в България остава химера
Има ли почва у нас цифровото земеделие? Отговорът на този въпрос е многозначен, а аргументите за неговото закъснение - многочислени. Основната е финансовата преграда пред огромна част от родните земеделци. А за тези, които живеят в отдалечени селски региони без или със слаб интернет, модерното земеделие е идея пердута. По данни на Министерството на земеделието достъп до общоприета широколентова мрежа е обезпечен за съвсем всички семейства в селските региони, само че в слабонаселените селски региони единствено 60% от семействата имат достъп до закрепена широколентова мрежа. И едвам 10% от семействата в селските региони имат достъп до мрежи от последващо потомство.
В тактиката за цифровизация на земеделието и селските региони е посочено, че в последните два програмни интервала вложението в цифрови решения не беше изведено като приоритет. Възможно е като част от направените досега вложения в рационализация на земеделските стопанства да са включени и подобен тип цифрови решения, само че заради неналичието на знаци такива данни няма. Към сегашния миг средствата единствено за вложения в цифрови решения и технологии за точно земеделие са от извънредно частен темперамент и зависят от икономическите благоприятни условия на обособеното земеделско стопанство или бизнесмен. Поради тази причина на национално равнище липсва цялостна информация за направените досега вложения и достигнатото равнище на цифровизация и за наличните технологии за точно земеделие.
В отчет на Европейската комисия за показателя за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото се показва, че общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии в България е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като варира в огромни граници при другите социално-икономически групи.
В тази тенденция има още доста да се работи. Необходимо е създаване и насърчаване на широколентова инфраструктура за достъп от последващо потомство в селски региони, както и монтаж и въвеждане в употреба на мрежа от метеостанции, разяснява Мария Христова, специалист в Министерството на земеделието. Тя бе измежду лекторите на семинара Digital4Agro - Поглед в бъдещето, който се организира в Пловдив.
Христова даде последни данни от Комисия за контролиране на известията за 2021 година, съгласно които достъпът до широколентов интернет със скорости над 100Mbps е вероятен единствено в 899 обитаеми места в България -предимно в гъстонаселените градове, в които живеят към 5.4 млн. поданици. В 3716 обитаеми места, най-вече в периферни и селски региони, в които живеят 1 481 688 поданици, не се предлага широколентов достъп до интернет със скорости от над 100Mbps. В други 511 обитаеми места, в които живеят общо към 15 хиляди поданици, няма достъп до интернет.
Проф. Теодора Георгиева от Стопански факултет към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ показа на семинара европейско иновационно табло 2022, от което бе видно, че България се намира на предпоследно място (преди Румъния) в Европейски Съюз по иновационен капацитет в агросектора.
В тактиката за цифровизация на земеделието и селските региони е посочено, че в последните два програмни интервала вложението в цифрови решения не беше изведено като приоритет. Възможно е като част от направените досега вложения в рационализация на земеделските стопанства да са включени и подобен тип цифрови решения, само че заради неналичието на знаци такива данни няма. Към сегашния миг средствата единствено за вложения в цифрови решения и технологии за точно земеделие са от извънредно частен темперамент и зависят от икономическите благоприятни условия на обособеното земеделско стопанство или бизнесмен. Поради тази причина на национално равнище липсва цялостна информация за направените досега вложения и достигнатото равнище на цифровизация и за наличните технологии за точно земеделие.
В отчет на Европейската комисия за показателя за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото се показва, че общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии в България е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като варира в огромни граници при другите социално-икономически групи.
В тази тенденция има още доста да се работи. Необходимо е създаване и насърчаване на широколентова инфраструктура за достъп от последващо потомство в селски региони, както и монтаж и въвеждане в употреба на мрежа от метеостанции, разяснява Мария Христова, специалист в Министерството на земеделието. Тя бе измежду лекторите на семинара Digital4Agro - Поглед в бъдещето, който се организира в Пловдив.
Христова даде последни данни от Комисия за контролиране на известията за 2021 година, съгласно които достъпът до широколентов интернет със скорости над 100Mbps е вероятен единствено в 899 обитаеми места в България -предимно в гъстонаселените градове, в които живеят към 5.4 млн. поданици. В 3716 обитаеми места, най-вече в периферни и селски региони, в които живеят 1 481 688 поданици, не се предлага широколентов достъп до интернет със скорости от над 100Mbps. В други 511 обитаеми места, в които живеят общо към 15 хиляди поданици, няма достъп до интернет.
Проф. Теодора Георгиева от Стопански факултет към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ показа на семинара европейско иновационно табло 2022, от което бе видно, че България се намира на предпоследно място (преди Румъния) в Европейски Съюз по иновационен капацитет в агросектора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ