Крахът на етикетите
Д-р Любомир Канов
Наричат ги по света също “labels ”. Понякога се употребява и думата етикет. Label в началото в Средните епохи е означавало парче плат, линия или да кажем нещо като парцал, зашиван върху дрехата за бижу, евентуално и с цел да се отличават по династични аргументи хората едни от други. Днес, в политическия свят тази дума значи най-вече да се лепне върху личността или името на някого, или на някакво събитие, придвижване или съдружие, някакво обществено определение, най-често с отрицателен смисъл. То има преимуществото да бъде малко, да има резултат на словесна бухалка, целяща политическо или идейно заличаване и да не може да бъде опровергано с малко думи.
Поради краткостта му и присъщата изразителност, то има също свойството адхезивност, т.е. да се залепва и да се измива доста мъчно. Този тип политическо деяние е най-характерно за левите сили и политици, които по принцип са узурпирали полето на обществения диалект и са овладяли освен множеството медии, само че и самият език на всеобщите връзки, като са въвели оръжието на псевдоморалната хистерична книжовност. Основното е демагогията от позицията на моралното предимство, грижа за мнимите или действителни “жертви ” и обвиняванията в закононарушения против човечеството.
Най-известните и безкрайно злоупотребявани етикети към този момент в продължение на половин век или повече, са “фашизъм ”, “нацизъм ”, “антисемитизъм ”, “расизъм ”, “крайно-десен или коренен екстремизъм ”, “хомофобия ”, “ксенофобия ”, “ислямофобия ”, “мизогиния ”(женомразие), “климатично отрицателство ”, “бял супрематизъм ”, “християнски фундаментализъм ” и по този начин до безспир. Тези етикети се лепят безсистемно и безконтролно и защото не срещат отпор в западната просвета, а и сполучливо са внедрени освен в политическата и медийна лексика, само че към този момент са стъпили крепко и на законодателна база, те към този момент стават и действителна опасност освен за свободата на словото, само че и за физическата независимост на тези, които се осмеляват да възразят против възхода на тази неомарксистка тирания. Разбира се, офанзивата против свободата няма и не може да има нищо общо с понятието демократичен, което произлиза точно от думата liberty, т.е. “свобода ”.
Това, на което през днешния ден обаче желая да спра вниманието на четящите, е доста забавният разпад в последните години на два от най-злоупотребяваните етикета, с най-голяма токсична мощ, когато са залепени на гърба или на челото на някой набелязан “враг ”.Това са:
“Антисемит ”и “Нацист ”.
Поради гигантската тежест на тези етикети-обвинения, заредени с кръвта и оловото на Втората Световна война, те мъчно могат да бъдат опровергани, веднъж залепени от някой или различен бушуващ левичар върху някого, нормално без изключително съображение. Освен в случай че самият жив живот не ги опровергае. И тъкмо това се случи в пламналите в последно време две войни — в Ивицата Газа и в Украйна.
В борбата сред евреите от Израел и палестинските араби от Газа всички западни левичари и изключително най-кресливите и крайни сред тях, склонни към площадни изстъпления и демонстрации, се срина напълно толкоз другояче сполучливото обвиняване в антисемитизъм. Кого да обвиниш в антисемитизъм от двете воюващи страни? Хамаз, нападнал и отвлекъл мирни хора, които подложи на отвратителни издевателства и още ги държи пленени? Или Израел, който реши веднъж вечно да се разправи с това уродливо придвижване, криещо се в бункери и лечебни заведения, и слагащо пред себе си жив щит от своите дами, деца и заложници? Кой е врагът? Израел не сортира усърдно къде да приложи своята огнева мощност, а против градовете му летят ракети.
Авраам имал доста синове. Първородният му наследник от наложницата Хагар се казвал Ишмаел, тъй като жена му Сара била остаряла и бездетна и му предложила наложницата да му роди наследник. От него произлизат арабите. ( По нашите земи съм чувал да назовават мохамеданите също и с името измаилтяни, може би заради това, че турците са приели исляма през синовете на Ишмаил? По-учените ще кажат това). Исаак или може би Исхак, е роден от Сара по-късно и той получава благословията от татко си. Той е родоначалникът на племето на юдеите. Ишмаел, дружно с майка си е натирен в пустинята от ревностната Сара, където те намират един бунар с вода и основават Мека. Така твърди Библията. Ишмаел и Исаак са полубратя и като такива са кръвни родственици. Наричат ги Семити. Кой от двата съперници в този противен братоубийствен спор следва да бъде упрекнат в антисемитизъм? Евреите или арабите? Озадачените леви на Запад нямат положителни опорки, само че като че ли клонят към това да упрекват Израел в нещо като расизъм. Но какъв расизъм може да има когато роднините са от една раса, а са също по този начин и семити? Лошо за лепящите етикети, неприятно... Един от техните обичани етикети “антисемитизъм ”
преди малко рухна в руините на Газа.
Няма приложение.
Да отидем към сродният по генезис смъртоносен етикет или епитет “нацист ”, “нацизъм ”. Макар че произходът му произлиза от нацистките закононарушения против евреите в концлагерите за екстерминацията им по време на национал-социализма, значителната част на този етикет е, че убийците са били социалисти, въпреки и национални. Нацист озчава социалист, на първо място. Това от дълго време е забравено, несъмнено. Днес на първа линия като герой против “нацизма ” в международен проект се явява Владимир Путин. Който освен, че е чист фашист и национал-социалист по убеждения и държание, само че е и православен тоталитарист, на всичкото от горната страна. За собствен зложелател ( тоталитаристът не може без врагове ), е оповестил християнска Украйна. Поради което я нападна военно повече от две години и убива нейните хора, инфраструктура и природа по най-нечовешки метод. Иска да я “освободи ” от “нацизма ” по сходство на нашето “освобождение ” от фашизма на 9.9.1944 от Сталин. Володя назовава украинците заедно “бандеровци ” и ги показва на личният си, обезумял от двайсет годишната му тирания народ, като фашисти, нападащи “великата, свещена татковина ”. Жалкият и лицемерен фарс на тази завоевателна война е забележим в Буча и на всички места в Украйна. Така е било и в Катинската гора при геноцида против полския хайлайф, както и по времето на Голодомора, когато е унищожено украинското продуктивно селско население с претекста “кулаци ”. Същата агитация употребява Путин през днешния ден. Закачил на ревера си имперската георгиевска лента (що за безсмислица!), петолъчката с Ленин, знакът Z и значката на Чекиста, той убива безброй почтени цивилни хора, които показва като “бандеровци ” (по благозвучие с бандити) и като “нацисти ”, заради това, че пазят своята нация и своя избор да бъдат свободни европейци. И точно тука, в тази война, за наслада рухват тези етикети, лепени случайно, към този момент освен от западните левичари, само че и от източния неосоциалист и православен неонацист с имперски упоритости Вовата Путин. Нацистът и, самият той незаконен фашист, назовава украинците нацисти. Надява се да му мине номера на Запад, където младите чегевари в университетите, направлявани от Петата му колона, да повлияят за страхливото подмазване на политиците пред разюзданата лява агитация търсеща на всички места “врагове ” и “нацисти ”. Моята преценка е, че произволът с етикета “нацисти ”, след наближаващата крах на Путин, ще бъде доста обезсилен и, че не след дълго ще престанат да злоупотребяват с него левите пропагандисти. Дали ще доживея това?
Не знам, само че ледът се пропуква…
Дано!
Наричат ги по света също “labels ”. Понякога се употребява и думата етикет. Label в началото в Средните епохи е означавало парче плат, линия или да кажем нещо като парцал, зашиван върху дрехата за бижу, евентуално и с цел да се отличават по династични аргументи хората едни от други. Днес, в политическия свят тази дума значи най-вече да се лепне върху личността или името на някого, или на някакво събитие, придвижване или съдружие, някакво обществено определение, най-често с отрицателен смисъл. То има преимуществото да бъде малко, да има резултат на словесна бухалка, целяща политическо или идейно заличаване и да не може да бъде опровергано с малко думи.
Поради краткостта му и присъщата изразителност, то има също свойството адхезивност, т.е. да се залепва и да се измива доста мъчно. Този тип политическо деяние е най-характерно за левите сили и политици, които по принцип са узурпирали полето на обществения диалект и са овладяли освен множеството медии, само че и самият език на всеобщите връзки, като са въвели оръжието на псевдоморалната хистерична книжовност. Основното е демагогията от позицията на моралното предимство, грижа за мнимите или действителни “жертви ” и обвиняванията в закононарушения против човечеството.
Най-известните и безкрайно злоупотребявани етикети към този момент в продължение на половин век или повече, са “фашизъм ”, “нацизъм ”, “антисемитизъм ”, “расизъм ”, “крайно-десен или коренен екстремизъм ”, “хомофобия ”, “ксенофобия ”, “ислямофобия ”, “мизогиния ”(женомразие), “климатично отрицателство ”, “бял супрематизъм ”, “християнски фундаментализъм ” и по този начин до безспир. Тези етикети се лепят безсистемно и безконтролно и защото не срещат отпор в западната просвета, а и сполучливо са внедрени освен в политическата и медийна лексика, само че към този момент са стъпили крепко и на законодателна база, те към този момент стават и действителна опасност освен за свободата на словото, само че и за физическата независимост на тези, които се осмеляват да възразят против възхода на тази неомарксистка тирания. Разбира се, офанзивата против свободата няма и не може да има нищо общо с понятието демократичен, което произлиза точно от думата liberty, т.е. “свобода ”.
Това, на което през днешния ден обаче желая да спра вниманието на четящите, е доста забавният разпад в последните години на два от най-злоупотребяваните етикета, с най-голяма токсична мощ, когато са залепени на гърба или на челото на някой набелязан “враг ”.Това са:
“Антисемит ”и “Нацист ”.
Поради гигантската тежест на тези етикети-обвинения, заредени с кръвта и оловото на Втората Световна война, те мъчно могат да бъдат опровергани, веднъж залепени от някой или различен бушуващ левичар върху някого, нормално без изключително съображение. Освен в случай че самият жив живот не ги опровергае. И тъкмо това се случи в пламналите в последно време две войни — в Ивицата Газа и в Украйна.
В борбата сред евреите от Израел и палестинските араби от Газа всички западни левичари и изключително най-кресливите и крайни сред тях, склонни към площадни изстъпления и демонстрации, се срина напълно толкоз другояче сполучливото обвиняване в антисемитизъм. Кого да обвиниш в антисемитизъм от двете воюващи страни? Хамаз, нападнал и отвлекъл мирни хора, които подложи на отвратителни издевателства и още ги държи пленени? Или Израел, който реши веднъж вечно да се разправи с това уродливо придвижване, криещо се в бункери и лечебни заведения, и слагащо пред себе си жив щит от своите дами, деца и заложници? Кой е врагът? Израел не сортира усърдно къде да приложи своята огнева мощност, а против градовете му летят ракети.
Авраам имал доста синове. Първородният му наследник от наложницата Хагар се казвал Ишмаел, тъй като жена му Сара била остаряла и бездетна и му предложила наложницата да му роди наследник. От него произлизат арабите. ( По нашите земи съм чувал да назовават мохамеданите също и с името измаилтяни, може би заради това, че турците са приели исляма през синовете на Ишмаил? По-учените ще кажат това). Исаак или може би Исхак, е роден от Сара по-късно и той получава благословията от татко си. Той е родоначалникът на племето на юдеите. Ишмаел, дружно с майка си е натирен в пустинята от ревностната Сара, където те намират един бунар с вода и основават Мека. Така твърди Библията. Ишмаел и Исаак са полубратя и като такива са кръвни родственици. Наричат ги Семити. Кой от двата съперници в този противен братоубийствен спор следва да бъде упрекнат в антисемитизъм? Евреите или арабите? Озадачените леви на Запад нямат положителни опорки, само че като че ли клонят към това да упрекват Израел в нещо като расизъм. Но какъв расизъм може да има когато роднините са от една раса, а са също по този начин и семити? Лошо за лепящите етикети, неприятно... Един от техните обичани етикети “антисемитизъм ”
преди малко рухна в руините на Газа.
Няма приложение.
Да отидем към сродният по генезис смъртоносен етикет или епитет “нацист ”, “нацизъм ”. Макар че произходът му произлиза от нацистките закононарушения против евреите в концлагерите за екстерминацията им по време на национал-социализма, значителната част на този етикет е, че убийците са били социалисти, въпреки и национални. Нацист озчава социалист, на първо място. Това от дълго време е забравено, несъмнено. Днес на първа линия като герой против “нацизма ” в международен проект се явява Владимир Путин. Който освен, че е чист фашист и национал-социалист по убеждения и държание, само че е и православен тоталитарист, на всичкото от горната страна. За собствен зложелател ( тоталитаристът не може без врагове ), е оповестил християнска Украйна. Поради което я нападна военно повече от две години и убива нейните хора, инфраструктура и природа по най-нечовешки метод. Иска да я “освободи ” от “нацизма ” по сходство на нашето “освобождение ” от фашизма на 9.9.1944 от Сталин. Володя назовава украинците заедно “бандеровци ” и ги показва на личният си, обезумял от двайсет годишната му тирания народ, като фашисти, нападащи “великата, свещена татковина ”. Жалкият и лицемерен фарс на тази завоевателна война е забележим в Буча и на всички места в Украйна. Така е било и в Катинската гора при геноцида против полския хайлайф, както и по времето на Голодомора, когато е унищожено украинското продуктивно селско население с претекста “кулаци ”. Същата агитация употребява Путин през днешния ден. Закачил на ревера си имперската георгиевска лента (що за безсмислица!), петолъчката с Ленин, знакът Z и значката на Чекиста, той убива безброй почтени цивилни хора, които показва като “бандеровци ” (по благозвучие с бандити) и като “нацисти ”, заради това, че пазят своята нация и своя избор да бъдат свободни европейци. И точно тука, в тази война, за наслада рухват тези етикети, лепени случайно, към този момент освен от западните левичари, само че и от източния неосоциалист и православен неонацист с имперски упоритости Вовата Путин. Нацистът и, самият той незаконен фашист, назовава украинците нацисти. Надява се да му мине номера на Запад, където младите чегевари в университетите, направлявани от Петата му колона, да повлияят за страхливото подмазване на политиците пред разюзданата лява агитация търсеща на всички места “врагове ” и “нацисти ”. Моята преценка е, че произволът с етикета “нацисти ”, след наближаващата крах на Путин, ще бъде доста обезсилен и, че не след дълго ще престанат да злоупотребяват с него левите пропагандисти. Дали ще доживея това?
Не знам, само че ледът се пропуква…
Дано!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ